3-та танкова дивизия (Вермахт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
3-та танкова дивизия
символи на дивизията през войната
Информация
Активна15 октомври 1935 г. – април 1945 г.
ДържаваНацистка Германия
КлонВермахт
Типтанкова
Размердивизия
Битки/войниПолска кампания, Битка за Франция, Битка при Смоленск (1941), Битка при Курск
3-та танкова дивизия в Общомедия

3-та танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война. Известна е още като „Мечата дивизия“ заради един от символите, които използва през войната.

История[редактиране | редактиране на кода]

3-та танкова дивизия е сформирана на 15 октомври 1935 г. във Вюнсдорф, 3-ти военен окръг. Войниците са основно прусаци и идват от различни военни части – моторизирана транспортна група „Цосен“ (Kraftfahr-Lehrstab Zossen), 1-ва кавалерийска дивизия, 3-та кавалерийска дивизия, 2-ри, 3-ти и 6-и моторизирани транспортни батальони, както и полицията (Landespolizei).[1]

Между 1937 и 1939 г. част от дивизията, 6-и танков полк, участва по време на гражданската война в Испания като част от легион Кондор. Дивизията участва в анексирането на Австрия[1] и в кампанията в Полша като част от 19-и корпус. Отличава се по време на битката за Франция.[2] Там участва в битката при канала Албер и в боевете южно от Брюксел и след Дюнкерк.[1]

През януари 1941 г. отстъпва няколко формации на 5-а лека дивизия, а през март получава части от други дивизии.[2]

На Източния фронт е част от група армии „Център“. През март 1942 г. е прехвърлена към група армии „Юг“, където участва в настъплението в Кавказ. Участва в боевете при Харков, защитните боеве край Днепър, в Украйна, в Полша, а след това е прехвърлена в Унгария. Остава там до април 1945 г., след което е прехвърлена в Австрия, където се предава на американската армия.[2]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

По време на съществуването си, дивизията е командвана от следните офицери:[3]

Звание Име Период
Генерал-лейтенант Ернст Фесман 15 октомври 1935 – 30 септември 1937 г.
Генерал-лейтенант Лео Гайр фон Швепенбург 1 октомври 1937 – 6 октомври 1939 г.
Генерал-майор Хорст Щумпф 7 октомври 1939 – септември 1940 г.
Генерал-майор Фридрих Кюн септември 1940 – 4 октомври 1940 г.
Генерал-майор Хорст Щумпф 5 октомври 1940 – 11 ноември 1940 г.
Генерал-лейтенант Валтер Модел 13 ноември 1940 – 21 октомври 1941 г.
Генерал-лейтенант Херман Брайт 22 октомври 1941 – 30 септември 1942 г.
Генерал-майор Франц Вестовен 1 октомври 1942 – 20 октомври 1943 г.
Генерал-майор Фриц Байерлайн 21 октомври 1943 – 4 януари 1944 г.
Оберст Рудолф Ланг 5 януари 1944 – 25 май 1944 г.
Генерал-лейтенант Вилхелм Филипс 25 май 1944 – 19 януари 1945 г.
Оберст Вилхелм Сьот 20 януари 1945 – 18 април 1945 г.
Оберст Волкмар Шьоне 19 април 1945 – 8 май 1945 г.

Носители на награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (16)
  • Носители на Германски кръст, златен (140)
  • Носители на Германски кръст, сребърен (12)
  • Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (35)
  • Носители на Рицарски кръст (47, включително един непотвърден)
  • Носители на Рицарски кръст и Орден за военни заслуги с мечове (1)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406. с. 53.
  2. а б в 3. Panzer-Division // Посетен на 17 април 2008.
  3. Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 146 – 147.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]