Ханс Йоахим Шедлих

Ханс Йоахим Шедлих
Hans Joachim Schädlich
	Ханс Йоахим Шедлих Hans Joachim Schädlich
	Ханс Йоахим Шедлих през 2010 г.
Роден	8 октомври 1935 г. (88 г.) Райхенбах им Фогтланд, Саксония, ГДР
Професия	писател, преводач,
Националност	Германия
Жанр	роман, разказ, есе
Награди	„Награда Клайст“ (1996); „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (2007)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Ханс Йоахим Шедлих в Общомедия

Ханс Йоахим Шедлих (на немски: Hans Joachim Schädlich) е германски писател и преводач, автор на романи, разкази и есета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ханс Йоахим Шедлих е син на търговец. Завършва основно училище в Райхенбах и гимназия в Бад Зааров и Темплин. От 1954 до 1959 г. следва германистика и лингвистика в Хумболтовия университет на Берлин и Лайпцигския университет. През 1960 г. получава в Лайпциг докторска степен за езиковедска теза.^[1] От 1959 до 1976 г. е научен сътрудник в Академията на науките на ГДР в Източен Берлин.

В края на 60-те години Шедлих създава текстове, чието високо литературно качество е признато от издателските редактори, но поради неприкритата критика на политическата действителност в страната са спирани от цензурата в ГДР и не се публикуват.

След като през декември 1976 г. подписва протеста на писатели от ГДР срещу отнемането на гражданството на поета Волф Бирман, Шедлих е уволнен от Академията на науките. Може да припечелва прехраната си само като преводач на свободна практика. ЩАЗИ започва срещу него оперативни действия.

През август 1977 г. с помощта на Гюнтер Грас в западногерманското издателство „Роволт“ излизат текстове на Шедлих, критикуващи режима в ГДР, под заглавие „Опит за близост“ („Versuchte Nähe“). Натискът срещу него става още по-силен и през декември същата година го принуждават да напусне страната и той се преселва със семейството си във ФРГ. Шедлих живее първо в Хамбург и Даленбург (Долна Саксония), а от 1979 г. се установява в Западен Берлин. Всички негови по-късни творби са публикувани в Западна Германия.

Ханс Йоахим Шедлих е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. През 1996 г. заедно с други дисиденти от ГДР напуска немския ПЕН клуб в хода на дискусиите за обединението на източната и западната секция на клуба.^[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Versuchte Nähe, 1977
- Apfel auf silberner Schale
Der Sprachabschneider (Zusammen mit Amelie Glienke), 1980
Irgend etwas irgendwie, 1984
Mechanik, 1985
Tallhover, 1986
Ostwestberlin, 1987
Deutsche im deutschen Exil?, 1988
Kriminalmärchen und andere Geschichten, 1991
Schott, 1992
Über Dreck, Politik und Literatur, 1992
Die Sache mit B., 1992
Mal hören, was noch kommt. Jetzt, wo alles zu spät ist, 1995
Der Kuckuck und die Nachtigall, 1996
Vertrauen und Verrat, 1997
Trivialroman, 1998
Gib ihm Sprache, 1999
Zwischen Schauplatz und Elfenbeinturm, 2001
Anders, 2003
Der andere Blick. Aufsätze, Reden, Gespräche, 2005
Vorbei. Drei Erzählungen, 2007
Kokoschkins Reise, 2010

Пътуването на Кокошкин, изд.: Аквариус, София (2013), прев. Даря Хараланова

Sire, ich eile. Voltaire bei Friedrich II. Eine Novelle, 2012
Narrenleben, 2015
Catt. Ein Fragment, 2015
Felix und Felka, 2018

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1977: „Рауризка литературна награда“
1979: „Награда Андреас Грифиус“ (поощрение)
1986: „Марбургска литературна награда“
1989: Thomas-Dehler-Preis
1992: Johannes-Bobrowski-Medaille
1992: „Награда Хайнрих Бьол“
1995: „Награда Ханс Зал“
1995: Bamberger Poetikprofessur
1996: „Награда Клайст“
1998: „Възпоменателна награда Шилер“
2003: „Награда Лесинг“ (Саксония)
2004: „Награда Хофман фон Фалерслебен“
2005: Samuel-Bogumil-Linde-Preis
2007: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
2007: „Награда на Югозападното радио“
2008: „Бременска литературна награда“
2010: „Награда Корине“ на баварския президент
2010: Calwer Hermann-Hesse-Stipendium
2011: „Награда Йозеф Брайтбах“^[3])
2014: „Берлинска литературна награда“
2014: „Федерален орден за заслуги“^[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Hans Joachim Schädlich: Aktenkundig Rowohlt-Berlin-Verlag, Berlin 1992, S. 284
↑ Wolfgang Müller: Zwei Studien und ein Gespräch, „Über Dreck, Politik und Literatur“ – Zu politischen und ästhetischen Positionen Hans Joachim Schädlichs nach dem Fall der Berliner Mauer, Heft 13 (Februar 1999) des Instituts für kulturwissenschaftliche Deutschlandstudien der Universität Bremen, S. 11 (pdf)
↑ Mitteilung beim Evangelischen Pressedienst^{[неработеща препратка]}
↑ Ordensverleihung zum Tag der Deutschen Einheit (Bericht auf der Website des Bundespräsidenten)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Hans Joachim Schädlich: Aktenkundig Rowohlt-Berlin-Verlag, Berlin 1992, S. 284

[2] Wolfgang Müller: Zwei Studien und ein Gespräch, „Über Dreck, Politik und Literatur“ – Zu politischen und ästhetischen Positionen Hans Joachim Schädlichs nach dem Fall der Berliner Mauer, Heft 13 (Februar 1999) des Instituts für kulturwissenschaftliche Deutschlandstudien der Universität Bremen, S. 11 (pdf)

[3] Mitteilung beim Evangelischen Pressedienst^{[неработеща препратка]}

[4] Ordensverleihung zum Tag der Deutschen Einheit (Bericht auf der Website des Bundespräsidenten)

[1]

[2]

[3]

[4]