Хербард VIII фон Ауершперг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хербард VIII фон Ауершперг
австрийски благородник
Роден
Починал
Герб
Гербът на Хербард фон Ауершперг
Гербът на Хербард фон Ауершперг
Семейство
ДецаКристоф II фон Ауершперг
Хербард VIII фон Ауершперг в Общомедия

Хербард VIII (Хервард VIII) фон Ауершперг (на немски: Herbard VIII von Auersperg; Herward VIII Freiherr von Auersperg; Herbard XI Freiherr von und zu Auersperg; на словенски: Herbard VIII Turjaški) е австрийски благородник, фрайхер от фамилията Ауершперг. Той има големи заслуги като ландес-хауптман на Карниола, 1557 – 1575 г. като главен вице-командир на хърватската и словенската военна граница и 1569 г. като генерал и главен командир на цялата хърватско-турска граница.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 юни 1528 година във Виена, Хабсбургска монархия. Той е син на рицар Траян/Троян I фон Ауершперг (* 24 октомври 1495, Туриак; † 8 септември 1541, Виена) и съпругата му Анна Егкх цу Нойбург (1502 – 1544), дъщеря на Георг фон Егкх фон Хунгершпах-Нойбург. Внук е на Панкрац II фон Ауершперг (* 1441; † 16 април 1496) и Анна Франгепан (* ок. 1458; † 1498). Правнук е на Енгелхард I фон Ауершперг (* 1404; † 1466) и Схоластика фон Кьонигсберг († 1466). Пра-правнук е на Диполд фон Ауершперг (* 1362; † 12 октомври 1428) и съпругата му Урсула фон Лихтенег. Потомък е на Манхалм III фон Ауершперг († 1385) и Анна фон Катценщайн († сл. 1386) и на Хербард II (Хервард II) фон Ауершперг († 1304), рицар, и съпругата му Елизабет фон Винден, и на Хербард I фон Ауершперг († 1283) и съпругата му Анна фон Райфенберг.[1]

Замък Ауершперг, днес „Град Туриак“

Хербард VIII фон Ауершперг учи във Виена и след това става паж на княжеския двор в Клеве, където става евагелист. Той започва военна кариера. Придобива забележителна репутация на генерал, който се бори срещу турците (битка при Нови град през 1566 г.), и е изключително способен администратор. През 1550 г. е повишен в наследствен ранг на барон на империята.

Хербард VIII фон Ауершперг е убит на 47 години в битката при Будашки (Хърватия) на 22 септември 1575 г. срещу Ферхат бей, пашата на Босна. В тази катастрофална битка всички офицери от императорската армия под командването на Хервард са били убити или пленени от врага.

Чрез решението на император Франц Йозеф I от 28 февруари 1863 х. Хербард VIII фон Ауершперг е в списъка на най-известните военни князе и генерали и през 1868 г. се поставя негова статуя във Фелдхеренхале на новооткрития императорски музей за дворцови оръжия във Виена.[2]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хербард VIII фон Ауершперг се жени на 16 октомври 1549 г. в Тренто за фрайин Мария Кристина фон Шпаур и Фалфон († 1575), дъщеря на фрайхер Улрих фон Шпаур и Фалфон (1495 – 1549) и баронеса Катарина ди Мадруцо († 1551/1575). Съпругата му е далечна роднина на папа Пий IV († 1565), и сестра на епископите на Бриксен Йохан Томас фон Шпаур († 25 февруари 1591) и Кристоф Андреас фон Шпаур († 10 януари 1613). Те имат четири деца:[3][4][5]

  • Кристоф II фон Ауершперг (* 27 октомври 1550, Туриак; † 14 май 1592, Любляна), фрайхер, женен I. на 4 октомври 1573 Анна фон Малтцан († 29 декември 1583, Вроцлав), II. на 12 февруари 1589 г. в Любляна за фрайин Елизабет фон Танхаузен († 1589); баща от първия брак на Дитрих II фон Ауершперг (1578 – 1634), от 16 септември 1630 г. граф на Ауершперг; От Кристоф II произлизат също и князете фон Ауершперг
  • Волф/Волфганг Енгелберт фон Ауершперг (* 29 май 1552; † 1590), фрайхер, участва с баща си в битката при Будатчки; женен от 1589 г. за Елизабет фон Ауершперг
  • Троян/Траян фон Ауершперг (* ок. 1554; † 1569)
  • Йохан Томас фон Ауершперг (* 1556; † млад)

Синовете му следват в Тюбинген и в Падуа. За освобождаването на синът му Волф Енгелбрехт (1552 – 1590), който в битката при Будатчки през 1575 г. попада в турски плен, се застъпва дори ерцхерцог Карл с писмо до папа Григорий XIII. През 1577 г. Волф Енгелбрехт се връща в Крайна, където продължава военната си кариера.

Внукът му Дитрих II фон Ауершперг (1578 – 1634) става на 16 септември 1630 г. граф на Ауершперг.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Metnitz, Gustav Adolf, Auersperg, Herbard VIII. Freiherr, in: Neue Deutsche Biographie 1 (1953), p. 437 (online, German)
  • Peter von Radics, Herbard VIII., Freiherr zu Auersperg 1528 -1575, Vienna, Wilhelm Braumüller, 1862 (online)
  • Franz Krones, Auersperg: Herbard VIII. (X.), in: Allgemeine Deutsche Biographie, Leipzig 1875, vol. 1: Van der Aa – Baldamus, p. 639 (online)
  • Constantin von Wurzbach: Auersperg, Herbard. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ). 11. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1864, S. 361
  • Polona Šega, Turjak skozi čas, Turjak Turistično društvo, Turjak 1990, Ljubljana 1988/90, ISBN 86-900991-1-5.
  • Georg Khisl zu Kaltenbrunn, Herbard Freiherr zu Auerspergs wahrhafftige Thaten, Laibach 1576
  • Herbard von Auersperg, in: Carniola, Vaterländische Zeitschrift, Laibach 1839/40, Nr. 94 – 97
  • August Dimitz: Geschichte Krains von der ältesten Zeit bis auf das Jahr 1813. Mit besonderer Rücksicht auf Culturentwicklung.3. Teil: Vom Regierungsantritte Erzherzog Karls in Innerösterreich bis auf Leopold I.: (1564 – 1657). I. v. Kleinmayr & F. Bamberg, Laibach 1875.
  • Branko Reisp: Turjak – Zbirka vodnikov – Kulturni in naravni spomeniki Slovenije – št 94 (in der Reihe „Kultur-und Naturdenkmäler Sloweniens“, Nr. 94), Ljubljana 1979.
  • Gustav Adolf Metnitz: Auersperg, von und zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 435 f.
  • Marcin Dziedzic, Jerzy Organiściak, Ząbkowickie opowieści, cz. 4, Wybitne postacie ziemi ząbkowickiej, Ząbkowice Śląskie 1998, s. 116 – 117.
  • Pedigree of Hedwig von Sierstorpff 2005, Verheecke, José.
  • Auerspergi, Po Sledeh Mogocnega Tura, Thesaurus Memoriae Dissertationes 4, ZRC SAZU, Ljubljana ISBN 961-6500-79-1, Preinfalk, Miha. 446
  • Auersperg, Geschichte einer Europäischen Familie, Graz – Stuttgart, 2006, Preinfalk, Miha. page 587.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Meyers Konversationslexikon 1888 2. Bd., S. 48
  2. ↑ Johann Christoph Allmayer-Beck: Das Heeresgeschichtliche Museum Wien. Das Museum und seine Repräsentationsräume. Kiesel Verlag, Salzburg 1981, ISBN 3-7023-0113-5, S. 31
  3. ↑ Auersperg 1, genealogy.euweb.cz
  4. ↑ Herbard XI. Freiherr v.u.zu Auersperg, ww-person.com
  5. ↑ Herward VIII Freiherr von Auersperg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хербард_VIII_фон_Ауершперг&oldid=11320705“.