Христо Грозев
| Христо Грозев | |
| български журналист | |
 11 март 2021 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Американски университет в България[1] |
| Работил в | Белингкат (септември 2015 – 2023)[2][3] Нов български университет[4] |
| Псевдоним | Мориц Ракушицкий[5] |
| Уебсайт | |
| Христо Грозев в Общомедия | |
Христо Грозев е български разследващ журналист, медиен експерт и медиен инвеститор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Грозев е роден на 20 май 1969 г. в град Пловдив.
От началото на 21-ви век до края на 2022 г. живее и работи основно във Виена, Австрия. Той работи върху заплахите за сигурността, трансграничните тайни операции и информацията, ползвана като оръжие.[6]
През 2019 г. е отличен с European Press Prize на Фонда за европейска журналистика (заедно с Румен Доброхотов и Даниел Ромейн) за разследването на самоличността на заподозрените за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал с химикала „Новичок“ през 2018 г. в Обединеното кралство.[7][8][9]
Към 2022 г. е водещ следовател с фокус върху Русия и изпълнителен директор на основаната през 2014 г. разследваща журналистическа агенция Белингкат.[10] Грозев е известен с това, че разследва чрез използването на открити източници, социални медии и други свободно достъпни за обществеността данни (вж. OSINT).
Важни примери от работата му са идентифициранията относно:
- двама висши руски офицери, свързани със свалянето на полет 17 на Малайзийските авиолинии[11][12] през 2014 г.
- служители на ГРУ, участващи в заговора за преврат в Черна гора през 2016 г.[13][14]
- трима заподозрени за отравяне на Сергей и Юлия Скрипал[15] през 2018 г.[7]
- отравянето на Алексей Навални през 2020 г.[16]
От началото на руското нападение над Украйна през 2022 г. Грозев използва цифрови инструменти с отворен код, за да документира военните престъпления на Русия и други зверства, извършени по време на войната.
В края на 2022 г. Грозев е обявен за федерално издирване от Руската федерация. В информация, публикувана на сайта на руското министерство на вътрешните работи, се казва, че той е „издирван по член от Наказателния кодекс“, без да се уточнява коя е разпоредбата, за чието нарушаване е подведен под отговорност.[17][18] Самият Грозев коментира, че руските власти от години дават да се разбере, че се страхуват от работата на разследващите журналисти като него и „не биха се спрели пред нищо, за да я накарат да изчезне“.[19] Месец по-късно Грозев обявява, че не смята да се връща в Австрия, където е живял през последните две десетилетия, тъй като се страхува за сигурността си. В публикация на австрийското издание Falter под заглавие „Човекът, преследван от убийците на Путин“ е цитирано негово твърдение, според което във Виена има много руски агенти.[20]
През 2022 г. Грозев е сред главните действащи лица в документалния филм „Навални“, който се фокусира върху събитията около отравянето на Алексей Навални през 2020 г. и съвместната работа на двамата, в резултат на която са идентифицирани агентите на Федералната служба за сигурност на Руската федерация, участвали в отравянето. През февруари 2023 г. „Навални“ печели наградата за най-добър документален филм на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство.[21] В речта си при получаването на статуетката създателите на филма изказват благодарност и посвещават наградата на Грозев, който не присъства на церемонията.[22] В съобщение, което публикува в своята профилна страница в Twitter, Грозев обявява, че му е "забранено" да присъства на връчването на наградите в Лондон, защото представлява "риск за сигурността".[23][24]
Той е показан премиерно на голям екран в България на 27 септември 2022 г. в кино „Люмиер“ в София. След края на прожекцията се състои дискусия с Христо Грозев на живо в залата на киното. През 2023 г. филмът печели „Оскар“ за „най-добър документален филм“.[25]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Christo Grozev // Посетен на 17 юли 2021 г.
- ↑ www.bellingcat.com
- ↑ www.linkedin.com
- ↑ www.europeanpressprize.com
- ↑ novayagazeta.ru
- ↑ Christo Grozev, Author at bellingcat // bellingcat. Посетен на 2021-01-08. (на британски английски)
- ↑ а б Christo Grozev // European Press Prize. Посетен на 2021-01-08.
- ↑ Unmasking the Salisbury Poisoning Suspects: A Four-Part Investigation // European Press Prize. Посетен на 2021-01-08.
- ↑ Христо Грозев и съавторите му от Bellingcat са отличени с престижна европейска награда // Mediapool. 2019-05-29. Посетен на 2022-12-29.
- ↑ Прожекция на филма „Навални“ в кино „Люмиер“ и дискусия с разследващия журналист Христо Грозев // Европейски парламент. Бюро в България. 2022-09-14. Посетен на 2022-12-29.
- ↑ The MH17 Trial Part 1: New Material From The Four Defendants // bellingcat. Посетен на 2021-01-08. (на британски английски)
- ↑ The MH17 Trial Part 2: The Bezler Tapes, a Case of Red Herrings? // bellingcat. Посетен на 2021-01-08. (на британски английски)
- ↑ The Kremlin's Balkan Gambit: Part I // bellingcat. Посетен на 2021-01-08. (на британски английски)
- ↑ Balkan Gambit: Part 2. The Montenegro Zugzwang // bellingcat. Посетен на 2021-01-08. (на британски английски)
- ↑ Full report: Skripal Poisoning Suspect Dr. Alexander Mishkin, Hero of Russia // bellingcat. Посетен на 2021-01-08. (на британски английски)
- ↑ "If it Hadn't Been for the Prompt Work of the Medics": FSB Officer Inadvertently Confesses Murder Plot to Navalny // bellingcat. Посетен на 2021-01-08. (на британски английски)
- ↑ Anna Chernova and Ivana Kottasová, CNN. Russia puts foreign investigative journalist on its ‘wanted’ list // CNN. 2022-12-26. Посетен на 2023-02-25.
- ↑ МВД России объявило в розыск журналиста Христо Грозева // Ведомости. 2022-12-26. Посетен на 2023-02-25.
- ↑ Съобщение на Христо Грозев в официалната му профилна страница в Twitter от 26 декември 2022 г.
- ↑ Христо Грозев решил не возвращаться в Австрию, опасаясь агентов России // Радио Свобода. 2023-02-02. Посетен на 2023-02-25.
- ↑ 2023 EE BAFTA Film Awards: The Winners // British Academy of Film and Television Arts [BAFTA.org]. 2023-02-19.
- ↑ "Навални" спечели БАФТА, екипът благодари на Христо Грозев // DW. 2023-02-20. Посетен на 2023-02-25.
- ↑ Davies, Alys. Baftas: Journalist Christo Grozev banned over security risks // BBC News. 2023-02-18. Посетен на 2023-02-25.
- ↑ Съобщение на Христо Грозев в Twitter от 17 февруари 2023 г.
- ↑ Бюро на Европейския парламент в България. Прожекция на филма „Навални“ в кино „Люмиер“ и дискусия с разследващия журналист Христо Грозев // www.europarl.europa.eu. 2022-09-14. Посетен на 2023-02-25.
|
