Направо към съдържанието

Христомир Брънзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христомир Брънзов
български метеоролог
Роден
Христомир Тодоров Брънзов
23 ноември 1954 г. (69 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
Работил вНационален институт по метеорология и хидрология

Христомир Тодоров Брънзов е български метеоролог, професор.

Роден е на 23 ноември 1954 г. в София. През 1979 г. завършва специалност Физика на Земята, атмосферата и космоса с квалификация метеоролог във Физическия факултет на Софийския университет. Работи по разпределение в Управление „Борба с градушките“. След спечелване на конкурс, от 1980 до 1983 г. е редовен аспирант в катедра „Експериментална физика на атмосферата“ в Ленинградския хидрометеорологичен институт, СССР. Дисертацията му е на тема „Исследование физического зффекта воздействия на градовые процессы на основе результатов измерений и физикоматематического моделирования“. Негов научен ръководител е проф. Л. Г. Качурин. Защитава дисертационния си труд една година предсрочно и се връща на работа в Дирекция „Борба с градушките“, където работи до края на 1987 г. Последователно заема длъжностите заместник-директор по „Инженерно-внедрителска дейност“, ръководител на „База за внедряване и развитие“, специалист по „Физическа ефективност“. От 1987 до 1991 г. е н.с. I ст. в Научноизследователския сектор на Софийския университет. През 1991 г. се хабилитира като ст.н.с. II ст. във Физическия факултет на Софийския университет. От ноември 1991 г. работи в Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките (НИМХ-БАН) като ст.н.с. II ст., ръководител на секция, заместник-директор на НИМХ и директор на департамент. Директор е на департамент „Физика на атмосферата и екология“ и ръководител на секция „Приложна метеорология“.[1] Генерален директор е на НИМХ.[2]

От 1997 г. е избиран за член на Научния съвет на НИМХ. От 1999 г. е избиран за член на Общото събрание на БАН и член на „Финансово-икономическата комисия“ на Общото събрание на БАН. От 1998 г. е експерт, а от 2001 г. – член на Комисията по прибори и методи на измервания на Световната метеорологична организация. Член е на Съюза на физиците в България и на Европейската асоциация на науките за замърсяване на атмосферата.[1]

Автор е на монографията „Метеорология за индустрията“ (2011).[3]

  1. а б Сираков, Димитър. Рецензия от проф. дн Димитър Сираков // storm.cfd.meteo.bg, 1 ноември 2011 г. Посетен на 20 април 2020 г.
  2. Ръководство // meteo.bg. Посетен на 20 април 2020 г.[неработеща препратка]
  3. Списък на публикациите 1992 – 2011 г. // storm.cfd.meteo.bg. Посетен на 20 април 2020 г.