Централни софийски хали
Централни софийски хали | |
Изглед от североизток | |
Местоположение в София | |
Вид | Покрит пазар |
---|---|
Местоположение | София, България |
Архитект | Наум Торбов
Реконструкция от 2000г Константин Антонов Христо Ганчев |
Фасади | Камък |
Конструкция | Метал |
Изграждане | 1909 – 1911 г. |
Етажи | 3 |
Централни софийски хали в Общомедия |
Централните софийски хали или за кратко Халите са търговски комплекс в центъра на София разположени на бул. „Мария Луиза“ до пресечката с ул. „Екзарх Йосиф“. Халите са един от най-старите търговски комплекси.
История
[редактиране | редактиране на кода]Строителството на сградата, която се простира на повече от 3200 м², започва през 1909 г., след като проектът на архитект Наум Торбов е избран през 1907 г., и отнема две години.
До края на 40-те години на XX век Столичната община отдава около 170 магазина и сергии в Халите. Наемите и качеството на продуктите са строго регулирани. Интериорът на сградата на Халите е значително променен след 50-те години на XX век и комплексът е затворен през 1988 г., за да бъде реконструиран, модернизиран и отново отворен за Великден през 2000 г., след като 75% от комплекса са придобити от израелската компания Аштром, която инвестира 7 милиона долара в него.[1] Проекта за ревитализация и реконструкция на сградата, дело на архитектите Константин Антонов и Христо Ганчев, е награден с европейската награда за архитектура и наградата на София.
До юли 2022 г. в Халите работят над 1000 души на три етажа. Комплексът разполага със сергии и магазини за хранителни стоки, магазини за дрехи, аксесоари и бижута, щандове за бързо хранене и др.[1] След това сграда е придобита от Кауфланд, които с помощта на Националния институт за недвижимо културно наследство и главния архитект на София, решават, че проект от 2000 г. няма и целият интериор е разрушен, за да може емблематичната сграда да се превърне в квартален супермаркет и да изгуби идентичността си на сграда за търговия на дребно. На 10 май 2024 г. Кауфланд обявява, че Халите отварят отново на 23 май.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Стилът на сградата, която се счита за най-добрата творба на Торбов,[2] е неоренесансова, включваща също елементи от неовизантийската архитектура и необарок. Фасадата е известна с релефа на герба на София над главния вход, създаден от художника Харалампи Тачев. Известната малка часовникова кула с три циферблата е на върха на сградата. Първоначално сградата е построена с четири входа, но не всички се използват днес.[3]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед към входа на Халите
-
Изглед отпред
-
Изглед отпред, 1912 г.
-
Часовниковата кула
-
Страничен изглед
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ганчев Хр. Кантарджиева А. Китов В. „Два примера за подхода към архитектурата на националния романтизъм в България“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 44 – 50, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. Kantardjieva A. Kitov V. Two examples of the approach to the architekture of Romanticism in Bulgaria, Newsletter, N 2 ’88, Deutsche UNESCO Kommission, p. 44 – 50.
- Ганчев Хр. „Архитектурата на Арт Ново/Сецесион в България – развитие и национални особености“, Сб. „Архитектурата Арт Ново в Европа“, стр. 26 – 36, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. The Art Nouveau Architecture in Bulgaria – Development and National Examples, Art Nouveau / Jugendstil Architecture in Europe, p 26 – 36, Deutsche UNESCO Kommission, Bon 1988.
- Ганчев, Хр. Дойчинов, Гр. – Европейски влияния в българската архитектура 1878 – 1919 г. Академична архитектура – национален романтизъм., сп. „Архитектура“, кн. 5/2000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Peteva, Antoaneta. There's everything you can possibly want in the Market Hall // Standart News. Архивиран от оригинала на 2018-11-12. Посетен на 2006-08-24. (на български)
- ↑ Mitanova, Rositsa. Architect Naum Torbov is back together with... the Market Hall // Demokratsiya. Посетен на 2006-08-24. (на български)
- ↑ The Market Hall dates to 1911 // Demokratsiya. Архивиран от оригинала на 2018-11-12. Посетен на 2006-08-24. (на български)