Преглед на кода на Чеч

{{Географска област}}
[[Файл:Topographic Map Of Chech.png|мини|400px|Топографска карта на Чеч.]]
'''Чеч''' или '''Чечко''' (името често се използва членувано '''Чеча''', понякога '''Чеджлък''', '''Чечлък''') е бивше село и [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] и [[Гърция]]. Населението на Чеч, живеещо в около 60 села, почти изцяло се състои от [[помаци]] с българско и малка част с турско самосъзнание, наричани от съседното християнско население '''чеченци''', '''чечлии''' или '''чешлии'''. Използва се и наименованието '''гаджели''', особено когато става въпрос за доспатските села.

== География ==
Областта Чеч е част от етнографската област [[Македония (област)|Македония]] (съответно от [[Пиринска Македония|Пиринска]] и [[Егейска Македония]]) и е разположена в югозападните части на [[Родопи]]те и северните части на планината [[Боздаг]] (на гръцки ''Фалакро''), като по-голямата ѝ част е в Гърция. Исторически областта се разделя на '''Неврокопски Чеч''' и '''Драмски Чеч''', като Драмският е изцяло в Гърция, а Неврокопският е поделен между двете страни.

Западната граница на Неврокопския Чеч е ридът от дясната страна на [[Бистрица (Чечка)|Плетенската река]] между селата [[Гърмен]] и [[Долно Дряново]], който на юг достига до река [[Места]]. Места е югозападната и южната граница на Неврокопския Чеч, но в подножието на Боздаг границата прехвърля реката и обхваща и селата [[Връщен|Вършен]], [[Сидерово]] и [[Пепелаш]]. Северозападната граница на Неврокопския Чеч е [[Дъбница|Дъбнишката]] река и билото, което продължава от реката на североизток, обхващайки територията на днешното горско стопанство [[Дикчан]]. Оттам границата се спуска по най-високото било от източната страна на [[Дъбраш]], минава от западната страна на [[Барутин]] и [[Чавдар (Област Смолян)|Чавдар]], които до 1787 година също са попадали в [[Неврокопско]], като след това съвпада с [[Русково|Русковската]] и после с [[Орхово|Орховската]] река до устието ѝ с [[Места]].

Драмският Чеч обхваща източната част на планината [[Боздаг]], поречието на Места до излизането ѝ от долината и територията на изток от Неврокопския Чеч до Ксантийските възвишения.

== История ==
През последните 100 – 120 години са изказани и изписани всевъзможни теории за произхода на названието Чеч, но едва след разкриването на Османския архив в [[Истанбул]] за български учени стана ясно от къде идва това наименование. В подробен регистър на [[тимар]]и и [[хас]]ове във [[вилает]]ите [[Места|Кара су]], [[Драма (град)|Драма]], [[Зъхна]], Кешишлик, [[Сяр|Сироз]], [[Неврокоп]], [[Валовища|Тимур хисар]] и [[Солун|Селяник]] от 1478 – 1479 година, със сигнатура ''BOA, TD7'' се споменава селото Чеч. Поименно са изброени главите на домакинствата в него:

{{цитат|Тимар на Яхши бей, син на Исмаил, кулоглу е. Хасса от орехи – половин дял, 200 [акчета].

Мюсюлмани:{{Br}}
Халил, син на Иляс; Иса, негов брат; Базарлу, негов брат; Хадър, син на Иляс; Муса, син на Иляс;{{Br}}
Хасан, син на Иляс; Хадър, син на Абдуллах; Якуб, син на Абдуллах; Хюсеин, син на Абдуллах; Касъм, син на Абдуллах; Атмаджа, син на Угурлу;{{Br}}
Али, син на Угурлу; Хамза, син на Угурлу; Бехадър, син на Али; Карагьоз, син на Караджа; Атмаджа, негов брат; Мехмед, син на Караджа;{{Br}}
Балабан; Айдън, син на Балабан; Мустафа, син на Абдуллах; Хамза, син на Абдуллах; Мехмед, син на Абдуллах; Али, брат на Балабан;{{Br}}
Доган, син на Абдуллах; Мустафа, син на Абдуллах; Ширмерд, син на Абдуллах; Ахмед, син на Абдуллах; Али, син на Абдуллах; Юсуф, син на Абдуллах;{{Br}}
[Друг] Доган, син на Абдуллах; Мехмед, син на Абдуллах; Кушлу; [Друг] Ширмерд, син на Абдуллах; Дауд, син на Абдуллах; Дауд, син на Абдуллах; Юсуф, син на Али;{{Br}}
Вели, син на Атмаджа; Хамза, син на Атмаджа; Касъм, син на Атмаджа; Мустафа, син на Атмаджа; Саруджа, син на Димитри; Али, син на Абдуллах;{{Br}}
Исхак, брат на Али; Курд, син на Абдуллах; Атмаджа, син на Абдуллах; Карагьоз, син на Атмаджа; Угурлу, син на Радослав; Хамза, син на Угурлу;{{Br}}
Чакър, син на Сурко; Юсуф, син на Гьорго; Саруджа, син на Сурко; Караджа, син на Абдуллах; неверникът Добрик, негов брат; неверникът Димитри, син на Абдуллах;{{Br}}
Хамза, син на Халил; Юсуф, син на Халил; Умур, син на Иса; Мехмеди, син на Иляс; Мустафа, брат на Бехадър; Сюлейман, син на Караджа;{{Br}}
Али, син на Мустафа; Юсуф, брат на Хамза; Муса, син на Караджа; Али, син на Косил; Али, син на Курд Хасан; Балабан, син на Доган;{{Br}}
Халил, брат на Ширмерд; Умур, син на Узун Али; Кушлу; Мустафа, син на Саруджа; Хамза, син на Саруджа; Ресил[?], син на Атмаджа;{{Br}}
Вдовица Кала; вдовица Злата; вдовица Смила; Йомер, син на Абдуллах.{{Br}}
Домакинства мюсюлмани – 73; неженени – 18; вдовици – 3. Неверници – 2.}}

Евгений Радушев отбелязва, че този подробен регистър е доказателство, че ислямът в този регион не е разпространен с терор. Освен Чеч, има още десетина села в региона, които също са почти напълно мюсюлмански към 1478 – 1479 година. Радушев отбелязва, че в цялата европейска част на империята освен в Чеча, толкова ранен процес на ислямизация се наблюдава още само на едно място – [[Босна (област)|Босна]]. Според наблюденията на Радушев това село Чеч се намира някъде в близост до [[Радибош (Драмско)|Радибош]]. Чеч като село повече не се споменава в регистрите и или е обезлюдено, или е със сменено име.<ref>{{Радушев1|282 – 285}}</ref>

Но Чеч присъства в османските описи чак до превземането на областта от България, въпреки че първоначално не се споменава административният му статут, а по-късно става [[нахия]]. Впечатление прави, че едни и същи села в един и същи период са споменавани хем като принадлежащи към Чеч, хем принадлежащи към нахия Неврокоп или Драма. Първоначално дори на територията на Неврокопско са съществували други нахии, като нахия Калоян, в която попадали например селата [[Вълкосел]] и [[Кочан]], както и нахиите Испанаполе и Кара су (Поместие). Това предполага, че тези нахии са част от предосманската административна система, а Чечът, бидейки и село, е някаква община от преди османското владичество. По-късно Чеч е обособен в отделна нахия, тъй като Неврокопската каза включвала над 123 села и била трудна за управление.<ref>[[Страшимир Димитров (историк)|Димитров, Страшимир]]. [http://www.scribd.com/doc/36928489/Помохамеданчванията-в-Неврокопско-XV-XVIII-век Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век]</ref>

Процесът на разпространение на исляма се засилва през XVI век, а в началото на XVII почти всички села от Чеча са изцяло мюсюлмански, както показват документите BOA, MAD5 25; BOA, TD7; BOA, TD70; BOA, TD403; BOA, TD167; Mevkufat Kalemi No 8723 от Истанбул, както и ф.126, а.е. 4 и ф. 126, а.е. 9 от [[НБКМ]] – Ориенталски отдел.

[[Хасан Тахсин Узер|Тахсин бей]], който е [[мюдюр]] в Чечка нахия през 1898 година, пише: {{цитат|70% от народа в Чеч говори български. Помаци са. Много сиромашна, много съсипана общност. Това, което ми направи впечатление в тази нахия е, че [[имам]]ите бяха богати и влиятелни. Във всяко село в Чеч имамът беше важна персона, дори имаше и аги между имамите... Във всяко село имаше по един имам и един-двама аги, които правеха всичко да изгорят и унищожат селото.<ref>Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 52 – 53.</ref>|}}
Имамите, според Тахсин бей, са „катили в тюрбани“, които имат почти пълна власт в селата. В техните възможности са избягването на военна служба, продажбата на тютюна, посредничеството с различни представители на властта. Под 1% от населението на Чеч са грамотни, няма дори едно „истинско училище“.<ref>Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 53 – 57.</ref>

След [[Балкански войни|Балканските войни]] целият Драмски и половината Неврокопски Чеч попадат в Гърция, а другата половина от Неврокопския Чеч попада в България. Целият Чеч е отново в България по време на [[България във Втората световна война|Втората световна война]], но тогава вече местното население не живее там, тъй като е било разменено с гръцки бежанци от Турция по силата на [[Лозански договор|Лозанския договор]] през 1923/4 година. Жителите на селата от гръцката част на Неврокопския Чеч са изселени предимно в региона на [[Малък Самоков]], [[Лозенград]], [[Одрин]] и [[Узункьопрю]] в [[Турция]].

== Селища в България ==
* '''[[Община Сатовча]]:''' [[Боголин]], [[Ваклиново]], [[Вълкосел]], [[Годешево]], [[Долен (Област Благоевград)|Долен]], [[Жижево]], [[Кочан]], [[Крибул]], [[Осина]], [[Плетена]], [[Сатовча]], [[Слащен]], [[Туховища]], [[Фъргово]]
* '''[[Община Доспат]]:''' [[Бръщен]], [[Любча]], [[Црънча (област Смолян)|Црънча]]
* '''[[Община Гърмен]]''': [[Долно Дряново]], [[Крушево (Област Благоевград)|Крушево]], [[Ореше]]
* '''[[Община Хаджидимово]]''': [[Абланица (област Благоевград)|Абланица]], [[Беслен]], [[Теплен]]

=== Исторически ===
* '''[[Община Сатовча]]:''' [[Букорово]], [[Пониква (село)|Пониква]]

== Селища в Гърция ==
=== Неврокопски Чеч ===
* '''[[Неврокоп (дем)|Дем Неврокоп]]:''' [[Борово (дем Неврокоп)|Борово]] (Потами), [[Вощица]] (Микромилия), [[Странен]] (Перасма).
* '''[[Драма (дем)|Дем Драма]]:''' [[Владиково]] (Оропедио), [[Ловчища]] (Каликарпо), [[Либан]] (Скалоти), [[Осеница]] (Сидиронеро), [[Попово село (дем Драма)|Попово село]] (Пападес)

==== Исторически ====
* '''[[Неврокоп (дем)|Дем Неврокоп]]:''' [[Борен (Гърция)|Борен]] (Врахохори), [[Витово]] (Делта), [[Вършен]] (Вирсан), [[Долна Лакавица]] (Лакуда), [[Дъблен]] (Диплохори), [[Елешкьой]], [[Избища (Драмско)|Избища]] (Агриокерасеа), [[Кашица]] (Критаристра), [[Колярба]] (Еримоклисия), [[Костен (Драмско)|Костен]] (Психро), [[Малошийца]] (Мелисомандра), [[Манастир (Драмско)|Манастир]] (Еклисаки), [[Мъждел]] (Милопетра), [[Пепелаш]] (Мирсинеро), [[Перух]] (Агиос Петрос), [[Почан]], [[Сидерово]] (Месовуни), [[Стареджик]] (Полилито), [[Тисово]] (Маврохори), [[Шурдилово]]
* '''[[Драма (дем)|Дем Драма]]:''' [[Бърхово]] (Кокиния), [[Вердженица]] (Воскотопи), [[Граждел]] (Магнисио), [[Дерекьой (Драмско)|Дерекьой]] (Вати Ревма), [[Добряджил]], [[Глум]] (Плакострото), [[Дряновица]], [[Калчово]] (Врахотопос), [[Колюш (село)|Колюш]] (Клиста), [[Прибойна]] (Вунохори), [[Пулово]] (Евренес), [[Рашово]] (Лимон), [[Русково]] (Кесариано)

=== Драмски Чеч ===
* '''[[Бук (дем)|Дем Бук]]:''' [[Белен (дем Бук)|Белен]] (Сили), [[Джура]] (Прасинада), [[Катун (дем Бук)|Катун]] (Дипотама), [[Лишен]] (Полинери)
* '''[[Кръстополе (дем)|Дем Кръстополе]]:''' [[Калово (Ном Ксанти)|Калово]] (Дексамени), [[Халепа (дем Ксанти)|Халепа]] (Халепи)

==== Исторически ====
* '''[[Драма (дем)|Дем Драма]]:''' [[Бичово]] (Петротопос), [[Орхово]] (Ставродроми), [[Тиклиево]] (Кастаниес), [[Черешово (Драмско)|Черешово]] (Тисавро), [[Юреказ]]
* '''[[Бук (дем)|Дем Бук]]:''' [[Балабан]] (Трахони), [[Бахан]] (Тригоно), [[Буково (Драмско)|Буково]] (Оксия), [[Горно Аликьой]] (Ано Мандрия), [[Горново]] (Вуноплагия), [[Даля]] (Потамаки), [[Долно Аликьой]] (Като Мандрия), [[Драчища]] (Мелисохори), Дур махала, [[Ибишлер]] (Парамеро), [[Карово|Карово (Керамяо)]], [[Капотчук]] (Поликипо), [[Коница (Драмско)|Коница]] (Певки), [[Краново (Драмско)|Краново]] (Рахула), [[Лакатина]] (Вунокорифи), [[Лещен (Драмско)|Лещен]] (Фарасино), [[Лъджа (Драмско)|Лъджа]] (Термия), [[Пастрово]] (Каликруно), [[Радибош (Драмско)|Радибош]] (Аеторахи), [[Радишани (Драмско)|Радишани]] (Монопати), [[Томал]] (Авго), [[Тифута]] (Тихота), [[Холеван]] (Амисино), [[Чатак]] (Полигефиро), [[Черкишен]] (Сикидия), [[Чернягово]] (Строфес), [[Яхор]] (Диамесо)

Интересното е, че много от тези села, сред които се намират изброените от Кънчов, се споменават в ранен подробен регистър от 1478 – 1479 година. От регистъра става ясно, че тези села не са населени от тюрки, а от местно население, което към тази дата почти напълно е приело исляма. Кънчов е квалифицирал жителите на тези села като турци, но Евгений Радушев отбелязва, че това са помашки села, в които турският се е наложил, тъй като ислямът масово присъствал в тях още от средата на XV век.<ref>{{cite book
|last= Радушев
|first= Евгений
|title= Помаците – християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV – 30-те години на XVIII век. Част I
|year= 2005
|publisher= Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий – Ориенталски отдел
|location= София
|isbn= 954-523-084-3
|oclc= 166026969
|pages= 282 – 285
}}</ref>

<small>''Горният списък не отразява всички села в Чеч, тъй като за някои не може да се установят точните им координати, а други са прекалено малки, като например ''Цилингирови колиби'', но за тях също липсват данни.''</small>

== Етимология ==
Българският лингвист [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] смята, че името Чеч идва от [[турски език|турското]] çeç, означаващо купен, купа сено, кръстец, макар и семантичната връзка да е неясна.<ref>{{Местните|219}}</ref> Според други твърдения думата ''чеч'' означава „твърд камък“.<ref>{{икона|en}} [http://www.iea.pmf.ukim.edu.mk/EAZ/EAZ_03/EAZ_2004_PDF/EAZ_2003_Iskrenov_Ang.pdf Interview with Mr. Damjan Iskrenov and Mr. Shikir Bujukov from the village of Kochan – Pomaks from Chech, Western Rodop Mountains (Pirin part of Macedonia), r. of Bulgaria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160303192606/http://www.iea.pmf.ukim.edu.mk/EAZ/EAZ_03/EAZ_2004_PDF/EAZ_2003_Iskrenov_Ang.pdf |date=2016-03-03 }} {{пдф картинка}}</ref>

== Литература ==
* [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html Васил Кънчов. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница].
* Енциклопедия „България“. Том 7, София, Издателство „Марин Дринов“, 1996.
* Лалев, Лалю. „Чеч“, Малка туристическа библиотека, София, 1983.
* Сребранов, Румен. „Чечкият говор“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2007. ISBN 978-954-322-230-8
* {{cite book
 | last = Стоянов
 | first = Людмил
 | title = Мехмед Синап: историята на един бунт
 | year = 1979
 | publisher = Военно издателство
 | location = София
}}
* {{cite journal
 | last = Радушев
 | first = Евгений
 | year = 1998
 | title = Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели)
 | journal = Историческо бъдеще, кн. 1
 | id = {{ISSN|1311 – 0144}}
 | url = http://www.scribd.com/doc/30721820/Демографски-и-етнорелигиозни-процеси-в-Западните-Родопи-през-XV–XVIII-век
 }}
* {{cite book
|last= Радушев
|first= Евгений
|title= Помаците – християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV – 30-те години на XVIII век. Част I
|year= 2005
|publisher= Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий – Ориенталски отдел
|location= София
|isbn= 954-523-084-3
|oclc= 166026969
|url = 
}}
* {{cite book
|last= Радушев
|first= Евгений
|title= Помаците – християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV – 30-те години на XVIII век. Част II – Приложения
|year= 2005
|publisher= Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий – Ориенталски отдел
|location= София
|isbn= 954-523-084-3
|oclc= 166026970
}}
* [[Страшимир Димитров (историк)|Димитров, Страшимир]]. [http://www.scribd.com/doc/36928489/Помохамеданчванията-в-Неврокопско-XV-XVIII-век Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век]
* Мельов, Антон. ''[http://www.scribd.com/doc/36547835/Етнодемографска-и-социална-характеристика-на-западнородопското-население-през-втората-половина-на-XV-век Етнодемографска и социална характеристика на западнородопското население през втората половина на XV век]''
* [http://www.scribd.com/doc/28212130/Bulgarian-Muslims-From-the-Chech-Region-And Srebranov, Rumen. Bulgarian Muslims from the Chech region and their linguistic self-identification]

== Вижте също ==
* [[Веда Словена]]

== Външни препратки ==
* [http://maps.google.com/maps/ms?ie=UTF8&hl=bg&msa=0&msid=104904167949935422181.00045c30eff0c431b70ce&ll=41.48492,24.175415&spn=0.56994,1.235962&z=10 Карта на селищата в Неврокопския Чеч]
* [http://znam.bg/com/action/logins;jsessionid=C7EF80BB4B191EB5CBE3028DE0FB44CB Статия за Чеч в znam.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304123829/http://znam.bg/com/action/logins;jsessionid=C7EF80BB4B191EB5CBE3028DE0FB44CB |date=2016-03-04 }}

== Бележки ==
{{commonscat|Chech}}
<div class="references-small"><references /></div>

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Чеч| ]]