Шарл Бодуен
Шарл Бодуен | |
психолог | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работил в | Женевски университет (1920) |
Повлиян | Пиер Жане, Карл Юнг |
Повлиял | Пиер Дако |
Шарл Бодуен е френски психоаналитик, юнгианец.
След като учи философия в Университета в Нанси и в Сорбоната, където посещава класовете на Анри Бергсон и Пиер Жане, получава бакалавърска степен по изкуства в Нанси през 1902 г.
Първо учи философия в Lycée de Neufchateau, а после решава да се установи в Женева. Поканен е да сътрудничи с Пиер Бове и Едуар Клапаред в Института „Жан-Жак Русо“, който се превръща във Факултет по психология и наука на образованието.
Получава докторат в Женева през 1920 г. Неговата дисертация „Сугестия и автосугестия“ (Suggestion et Autosuggestion) определя бъдещата му кариера в практическата психоанализа.
Впоследствие влиза в контакт с Фройд, Адлер и Юнг. Комбинира фройдизма с елементи от мисленето на Адлер и Юнг[1]. Основава организацията, известна днес като Международен институт по психагогика и психотерапия през 1920 г., както и периодичното списание "Action et Pensée" (1924), издавано и понастоящем 2 пъти годишно.
Шарл Бодуен взема идеи и от Юнг, и от Фройд, като никога не ги противопоставя, а ги интегрира в своята лична практика като психоаналитик. Умира на 25 август 1963 година в Женева.
Международен институт
[редактиране | редактиране на кода]Международният институт за психагогика (psychagogy) и психотерапия е основан официално в Женева от Шарл Бодуен през 1924 г. Неговото ръководство включва във времето Adler, Allendy, Bachelard Besse, Coue, Driesch, Дюран, Елиаде, Флоурной, Flugel, Фройд, Guitton, Hesnard, Huyghe, Джанет, Jung, Laforgue, Maeder и Meng. Първите директори са Бодуен, Клаперед (Claparède) и Бове (Bovet). Той е най-старият френския институт на психоанализа.
Днес Институтът включва над 100 медици и е представен в 4 страни: Белгия, Италия, Франция, Швейцария. Той се занимава с изследвания, организира конференции, семинари, симпозиуми, публични прояви и обучение на нови членове.
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]На английски език
[редактиране | редактиране на кода]- Suggestion and autosuggestion: a psychological and pedagogical study based upon the investigations made by the new Nancy school. Translated by Eden and Cedar Paul, 1920.
- Tolstoi: The Teacher. Translated by Cedar Paul, 1921.
- Studies in Psychoanalysis, An Account of Twenty-Seven Concrete Cases Preceded by a Theoretical Exposition. Translated by Eden and Cedar Paul, 1922.
- The power within us. Translated by Eden and Cedar Paul, 1923.
- The Birth Of Psyche. Translated by Fred Rothwell, 1923.
- Contemporary studies. Translated by Eden and Cedar Paul, 1924.
- Psychoanalysis and aesthetics. Translated by Eden and Cedar Paul, 1924.
- The Inner Life and Individualism. Translated by Cedar Paul, 1924.
- The Mind of the Child A Psychoanalytical Study. Translated by Eden and Cedar Paul, 1933.
- The Myth of Modernity. Translated by Bernard Miall, 1950.
На френски език
[редактиране | редактиране на кода]Психоанализа
[редактиране | редактиране на кода]- Suggestion et autosuggestion, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1919, 1922, 1938 et 1951.
- Études de psychanalyse, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1922.
- La Force en nous, Nancy-Genève, Ed. de la Société lorraine de Psychologie Appliqué – Ed. du Carmel, 1923, 1950.
- Psychologie de la suggestion et autosuggestion, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1924.
- Qu’est-ce que la suggestion ?, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1924. Paris, Ed. Le Hameau, 1982.
- Psychanalyse de l’art, Paris, Alcan, 1929.
- Mobilisation de l’énergie. Éléments de psychagogie théorique et pratique, Ed. Pelman, Paris, 1931.
- L’Âme enfantine et la psychanalyse, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1931. Deuxième édition augmentée 1951, 1964.
- La psychanalyse, Paris, Hermann, 1939.
- Découverte de la Personne. Esquisse d’un personnalisme analytique, Paris, Alcan, 1940.
- L’Âme et l’action. Prémisses d’une philosophie de la psychanalyse, Genève, Mont-Blanc, 1944, 1969. Paris, Ed. Imago, 2006. (Prix Amiel)
- Introduction à l’analyse des rêves, Genève, Mont-Blanc, 1942. Ed. l'Arche, 1950.
- De l’instinct à l’esprit, Paris, Desclée de Brouwer, 1950. Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1970. Paris, Ed. Imago, 2007.
- Y a-t-il une science de l’âme ?, Paris, Fayard, 1957.
- Psychanalyse du symbole religieux, Paris, Fayard, 1961. Paris, Ed. Imago, 2006.
- L’œuvre de Jung et la psychologie complexe, Paris, Payot, 1963.
- Christophe le Passeur, Paris, La Colombe, 1964. Paris, Le courrier du livre, 1984.
Други книги
[редактиране | редактиране на кода]- Culture de la force morale, Société lorraine de psychologie appliquée, 1917.
- Romain Rolland calomnié, Genève, Le Carmel, 1918.
- Tolstoi éducateur, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1921.
- Le Symbole chez Verhaeren, Genève, Ed. Mongenet, 1924.
- La Discipline intérieure, (avec Шаблон:Dr Laestchinski) Genève, Forum, 1924.
- Émile Coué, Lausanne, La Concorde, 1927.
- Carl Spitteler, Bruxelles, Les Cahiers du journal de poètes, 1938.
- Jean-Louis Claparède, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1939.
- Douceur de France, Lausanne, L’Abbaye du Livre, 1941.
- Tenir, Causeries sur le courage quotidien, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1942.
- James Vibert, La Chaux-de-Fonds, Nouveaux Cahiers, 1943.
- Psychanalyse de Victor Hugo, Genève, Éditions du Mont-Blanc, 1943. Paris, Armand Colin, 1972. Paris, Ed. Imago, 2008.
- Éclaircie sur l’Europe, Lausanne, L’Abbaye du Livre, 1944.
- Hommage à Romain Rolland, Genève, Mont-Blanc, 1945.
- René Allendy. 1889-1942, Genève, Mont-Blanc, 1945.
- Le Mythe du moderne, Genève, Mont-Blanc, 1946.
- Reconnaissances lorraines, Genève, Mont-Blanc, 1946.
- Alexandre Mairet, Genève, Cahiers du Carmel, 1947.
- Le Triomphe du héros, Paris, Plon, 1950.
- Blaise Pascal ou l’ordre du cœur, Paris, Plon, 1962.
- Jean Racine, l'enfant du désert, Paris, Plon, 1963.
Романи
[редактиране | редактиране на кода]- La Loge de la rue du vieux muy, Paris, Grasset, 1928.
- Générations, Paris, Grasset, 1928.
- Printemps anxieux, Paris, Grasset, 1929.
- L’Éveil de Psyché, 1928, Paris, Psyché, 1947.
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- En sourdine, Paris, Paris-Revue, 1915.
- Éclats d’obus, Genève-Paris, Cahiers du Carmel, 1917.
- L’Arche flottante, Genève, Le Carmel, 1919.
- Baptismales, Genève, Le Carmel, 1919.
- Ecce Homo, Genève, Le Carmel, 1921.
- Le miracle de vivre, Anvers, Ed. Lumière, 1922.
- La jeunesse éternelle, Paris, Images de Paris, 1924.
- Le feu de hommes, Paris, Images de Paris, 1926.
- Cimes, Paris, La Jeune Parque, 1930.
- Stigmates, Genève, Le livre de dix, 1940.
- Le voile de la danse, Vésenaz, P. Cailler, 1945.
- Rose des ruines, Genève, Cahier du Carmel, 1945.
- Livres d’images, Lyon, Henneuse, 1953.
- Il libro delle ore, Siena, Casa Editrice Maia, 1959.
- Paroles sur des vieux airs, Genève, Éditions Perret-Gentil, 1960.
- Deux rondeaux pour chant et piano, Genève, 1960.
- Trois rondels pour quatre voix mixte, Genève, 1960.
- Florilège poétique, Blainville-sur-Mer, L’amitié par le livre, 1964.
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Werfel F., L'Ami du monde, Paris, Stock, 1924.
- Blok A., Elégies, Bruxelles, Les cahiers du journal des poètes, 1935.
- Spitteler C., Prométhée et Epiméthée, Neuchâtel-Paris, Delachaux & Niestlé, 1940.
- Goethe, Iphigénie en Tauride, Genève, Cahiers du Carmel, 1950.
- Spitteler C., Printemps olympien, Genève, Ed. Pierre Cailler, 1950.
- Castellion S., De l'art de douter et de croire, d'ignorer et de savoir, Genève, Jeheber, 1953.
- Spitteler C., Le Second Prométhée, Neuchâtel, Delachaux & Niestlé, 1959.
Книги от Бодуен
[редактиране | редактиране на кода]- Perraud O., Charles Baudouin – La Psychagogie ou l'Education permanente, Paris, Millas-Martin, 1966.
- Baroni C., Charles Baudouin, Nyon, Lueur d'Espoir, 1999.
- Blum A., Correspondance entre Romain Rolland et Charles Baudouin (1916-1944), Cesura, 2000.
- Piron C., La psychothérapie intégrative selon Baudouin in Traité de Psychothérapie comparée sous la direction de Duruz N. et Gennart M., Genève, Médecine&Hygiène, 2002 (pp.154-178).
- Ruchat M., Magnin C., (sous la direction), Je suis celui qu'on ne connait pas et qui passe – Charles Baudouin (1893-1963), Lausanne, Lep Loisirs et Pédagogie, 2005.
- Ruchat M., Blum A., Jakubec D., Charles Baudouin – Un pays et des hommes – carnet de route (1915-1919), Lausanne, Editions l’Age d’Homme, 2014.