Шахматна задача

Шахматна задача се нарича изкуствено създадена позиция, в която едната от страните трябва да постигне мат в определен брой ходове. Ако не е указано коя страна, се подразбира за белите фигури. За да бъде задачата коректна се изисква:

Само един първи ход за белите да води до целта.
След първия ход белите да стигат до мат в зададения брой ходове, независимо от играта на черните.

Шахматната задача е един от двата основни вида шахматна композиция. Композиторът, който съставя шахматни задачи и етюди, се нарича проблемист (на английски: problem – задача)^[1].

Видове и принципи на съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Задачите се делят на видове според жанра:

ортодоксални (класически): двуходова, триходова и многоходова;
неортодоксални: кооперативен мат и обратен мат;
приказни: сериен мат и феерични.

Решението на задачата се състои в намирането на единствения път, предвиден от автора, който води до изпълнението на задачата. Естетическият ефект на задачата се постига чрез неочаквано (прикрито) отваряне и красива комбинация. По правило задачата не трябва да започва с шах, решението трябва да е трудно за намиране и на противника трябва да се дават възможности за активна контраигра.

Задачите трябва да отговарят на основните принципи на шахматната композиция – законност на изходната позиция, разрешимост във всички варианти и уникалност на решението, както и на художествените изисквания – изразителност на замисъла, икономичност на формата, красота на решението.

В процеса на развитие на задачите техните принципи претърпяват значителни промени: съдържанието се обогатява, темата се разширява, изискванията за форма се променят, различни стилове и посоки се появяват и изчезват.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Мат в два хода[редактиране | редактиране на кода]

Валерий Шаншин
I награда ЮК «БАЗУ — 50», 1993

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 2 хода
Лъжлива следа 1.e8Д? заплаха 2.Кf5Х,
1…Кc~ 2.Д:a4Х, 1…К:e5 2.Д:e5Х,
но 1…Кb4!

Лъжлива следа 1.Оg7? заплаха 2.Кf5Х,
1…Кc~ 2.e6Х, 1…К:e5 2.О:e5Х,
но 1…Тc4!

Решение: 1.e6! заплаха 2.Тd5Х,
1…Кe5 2.Кf5Х, 1…Кc~ 2.Оg7Х,
1…Т~, Кa~, Ob7, g3 2.Tf5Х.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 2 хода: 1. Дd5! Цс7(Це7) 2. е8Д#.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 2 хода: 1. Кd6! Ц:d6 2. Дh2#.
Ако 1. ... Цb6 2. Кd5# или 1. ... Цb8 2. c7#.

Дьюла Неукомм
III поч. отзив L'Italia Scacchistica, 1927

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 2 хода

Илюзорна игра: 1…Кe~ 2.e8КХ,
1…Кd6 2.e8ДХ.
Решение: 1.Кc8!☉,
1…Кe~ 2.e8ДХ,
1…Ц:c6(d6) 2.Дd5Х,
1…Ц:c8 2.Д:e8Х,
1…Кd~ 2.Дe6Х.

Задача-блок с промяна на един от матовете.

Валентин Руденко
Приз Československý šach, 1956

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 2 хода
Илюзорна игра: 1…Т:e5 2.Дd7Х, 1…О:e5 2.Дc4Х
Лъжлива следа: 1.Кd3? (заплаха 2.Т:f6Х),
1…Тe5 2.Кf4Х, 1…Оe5 2.Кc5Х – прикритие на Гримшоу. Но 1…Тd5!
Решение: 1.Тe1! (с две заплахи 2.Дd7Х и 2.Дc4Х) 1…Т:e5 2.Оf5Х, 1…О:e5 2.Дd6Х – самосвързване (виж Свръзка).
Тема Загоруйко и тема Руденко.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 2 хода: 1. Дg3! (заплашва Де5#)
1. ... Td5 2. e:d5#
1. ... Od6 2. Kd4#
1. ... Of5+ 2. е:f5#
1. ... ~ 2. Де5#.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 2 хода: 1. Kb1!! a:b1~ 2. Ta3#
(1. ... b:a1~ 2. Ka3#).

Мат в три хода[редактиране | редактиране на кода]

Лука Пачоли и Леонардо да Винчи
„За играта на шахмат“, около 1500 г.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в три хода^[2]
1. Оf3+ К:f3 (Ако 1. … Цd3?? 2. Тc3Х);
2. Тfe2+ Цd3; 3. Тc3Х; друг вариант –
1. …Цe3; 2. Кf5+ Т:f5; 3. Дd2Х.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 3 хода (цугцванг):
1. Оа1!! b2 2. Ц:b2 Цd4 3. Де4#.

М. Гавел
I награда „Zlata Praha“, 1911 г.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 3 хода
1.Оc5! заплаха 2.Т:f6+ Цe4 3.Кf2#
1…Цf4 2.К:f6! e4 3.Кd7#!
1…Цe4 2.Кf2+ Цd5 3.Тc7#!

Бо Линдгрен
Eskilstuna Kuriren, 1945 г.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 3 хода
Илюзорна игра:
1...e3 2.Кf2 ef 3.e4Х.
Решение:
1.Оc1! e3 2.Оd2 ed 3.e4Х.

Андрей Лобусов
I награда „Шахматы в СССР“, 1983 г.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 3 хода
1.Тd8! със заплаха 2.Оd5+ Ц:d5 3.Кf6Х:
1…Кe3 2.Кf6+ К:f6 3.О:d3Х,
1…d2 2.Оd3+ Ц:d3 3.К:c5Х и
1…Т:f4 2.К:c5+ К:c5 3.Оd5Х.

Многоходови задачи[редактиране | редактиране на кода]

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 4 хода^[3] (завличане към ъгъла)
1. g8Д+! Ц:g8 (1...Цf6?? 2. Де6#) 2. Це6 Цh8 (единствен ход) 3. Цf7 e6 (e5) 4.Og7#

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 5 хода^[4] („квазисериен мат“):
1. Дf8+ Це1 2. Дd6 Цf1 3. Дf4+ Це1 4. Дd4 Цf1 5. Дg1#!

Ф. Закман
Akademische Monattshefte fur Schach, 1912

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 4 хода

Решение:
1.Цe1! Дa5+ 2.Цf1 Дa6 3.Цe2!
3...Д~ 4.Кc7(d6)Х,
3...Д:b5+ 4.О:b5Х.

Задачата е псевдодвуходовка – ако черните са на ход, получават мат на следващия ход:
1...Д:b5+ 2.O:b5X или
1...Д~ 2.Кc7(Кd6)Х.

Леонид Ярош
I награда „Шахматы в СССР“, 1983

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 4 хода

1.a7! abД 2.abД! Д:b2 3.Д:b3 Дc3 4.Д:c3Х (3…Д:a1 4.Т:f4Х),
1…abТ 2.abТ! Т:b2 3.Т:b3 Ц:с4 4.Дa4Х,
1…abО 2.abО! Оe4 3.О:f4 О~ 4.Оe3 (e5)Х,
1…abК 2.abК! К:d2 3.Дc1 Кe4 4.Кc6Х

(1…Д:d8+ 2.Цg7 Дc7 3.d8Д+, 1…Дe5 2.О:e7 Дd6 3.К:d6, 1…Д:a8 2.Т:f4+ Дe4 3.a8Д, 1…Дd6 2.Тe1 Дe5 3.К:e5)
Таск на Бабсон

Норман Маклауд
I награда Мат (Белград), 1983

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Мат в 8 хода
Лъжлива следа: 1.Цd5? c1Д! 2.К:c1 Д:b2!
Решение: 1.Цf3! (заплаха 2.Цg4Х) 1...Тh4 2.Цg2! (заплаха 7.Цf1Х) 2...d:e2 3.Цf3 c1К 4.Цe4! (заплаха 7.Цf5Х) 4...Тh5 5.Цd5 Дb4 6.Цc6 (заплаха 7.Цс7Х) 6...Дe7 7.Цb5+ Дb7 8.О:b7Х
Логическа задача с движение на белия цар назад-напред.
Тема на Холст – главният план на белите се отразява чрез превръщане на черната пешка в дама. Чрез предварителен план белите принуждават нейното превръщане в кон, след което провеждат главния план.

Задачи за кооперативен мат[редактиране | редактиране на кода]

Дьюла Неукомм
I награда Chess Amateur, 1923

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Кооперативен мат в 2 хода

Започват черните:
1. ... e:f1K!
2. Дh2 Ke4
3. Тd3#.

Постига се в 4 хода на полетата f8 или f2 с дама и офицер. Става след като не се отразява матовата заплаха чрез g6 или Де7, затова също е вид кооперативен мат.

Задачи за обратен мат[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Белите правят всичко възможно да се самоматират, а черните се опитват да не матират белите.

Приказни задачи[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Шахматни задачи в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Шахмат в изкуството

„За играта на шахмат“ (на латински: De Ludo Schacorum) е книга на италианския монах-математик Лука Пачоли от Манастира на Божи гроб, на латински език. Трактатът е известен още като „Разсейване на скуката“ (на италиански: „Schifanoia“). Някои от илюстрациите към трактата и някои от шахматните задачи, представени там, се приписват на Леонардо да Винчи (на италиански: Leonardo da Vinci, 1452 – 1519).^[5]

Доста често шахматна задача е представена в картини, изобразяващи шахматна игра. Такава е „Портрет на Едуард Уиндзор, 3-ти барон Уиндзор, съпругата му Катрин де Вер и тяхното семейство“ (1568) на Майстора на графинята на Уорик, където е изобразен мат в 2 хода.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Шахматна позиция на картината „Детска задача“ – реконструкция от Мартин Смит

Акварелът „Детска задача“ (1857) изобразява елегантен мат в два хода и е създаден от английския художник Ричард Дад в психиатрична болница, където е лежал вече 13 години след убийството на баща си.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Шахматна позиция на картината „Шахматистки“.

По-нов пример за такова изображение е картината „Шахматистки“ на Джон Лавери (1929), която включва доста елегантен мат с два хода на дъската.^[6] Позицията е показана на диаграмата вдясно. След хода на белите с царя (например, 1. Це2) неудачен отговор на черните води до мат на следващия ход:

1. … Т:a6, 2. Оe4Х
1. … Kf7, 2. Оe4Х
1. … Оf8, 2. Д:f6Х,
обаче ходове като 1. … h6 или 1. … h4 могат да продължат съпротивата на черните.

Специална категория задачи се състои от литературни мистификации. Сред най-известните са две шахматни задачи от 1878 и 1936 г., създадени от Чарлз Годфри Гумпел (мат в седем хода) и Виктор Барт (мат в два хода), за да илюстрират легендата за шахматния дуел между Паоло Бои и Дявола.

Паоло Бои – Дяволът

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Задача от Виктор Барт (1936)^[7]
Мат в 2 хода: 1. Кb5 K:c4; 2. Kc3Х.

Паоло Бои – Дяволът

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Задача от Чарлз Годфри Гумпел (1878)^[8]
Мат в 7 хода: 1. Т:g7+ Цf6; 2. Д:c6+ Т:c6; 3. Т:c6+ Дd6; 4. Т:d6+ c:d6; 5. Кc7 d5;
6. К:d5 Цe6; 7. Тe7Х.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Кодекс на шахматната композиция, Гл.II, ст.5, сн.11 Архив на оригинала от 2011-06-07 в Wayback Machine. (англ.) „Композиции, които не са етюди, обикновено се наричат задачи“.
↑ Leonardo Da Vinci's 1500 year old Chess Puzzle // // Chess.com. Архивиран от оригинала на 2017-09-10. Посетен на 2016-10-02. (на английски)
↑ Мат в четири хода, math10.com.
↑ Мат в пет хода, math10.com.
↑ Fraser C. Chess pieces designed by a great master! // // BBC News, Rome. Архивиран от оригинала на 2017-12-25. Посетен на 2016-10-02. (на английски)
↑ John Lavery — The chess players. Клуб любителей головоломок. // Архивиран от оригинала на 2016-08-16. Посетен на 2016-07-26.
↑ Paulo Boi and the Devil. Translation of a story which appeared in Les Cahiers de l'Echiquier Français (november-december 1936). Story, problem and drawing are by V. Barthe // ChessGraphics, 2010-02-11. Архивиран от оригинала на 2009-01-16. Посетен на 2016-08-29. (на английски)
↑ Russek, Guil. Ajedrez artistico. Selector. 2010. ISBN 9706437975. pág. 210. Посетен на 2016-10-22. (на испански)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Шахматни задачи и етюди с решения
Шахматные задачи и этюды,Архив на оригинала от 2011-03-24 в Wayback Machine.
Шахматные задачи и этюды Архив на оригинала от 2011-11-17 в Wayback Machine.
Шахматные задачи онлайн Архив на оригинала от 2009-09-08 в Wayback Machine.
PDB — Chess Problem Database Server (англ.), база данни от шахматни задачи с развита система за търсене.
Сайт на списание по шахматна композиция „Уральский проблемист“, 4 март 2016 (рус.)
Peteris Vongas – What is a Chess Problem?, № 1 (англ.)
Problem History, XI – XII 2013. История на шахматните задачи (според книгата „Oxford Companion to Chess“ на Дейвид Хупър и Кенет Уайлд (англ.)
Vaclavas Kotešovecas. Композитор и програмист на страхотни шахматни задачи (англ.)
B. D. Stephenson – British Chess Problem Society, Шахматни задачи, Въведение, 9 май 2008.
Мат в два хода
Картина „Шахматистки“ от Лавери

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 122. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3.

[zad-1] Кодекс на шахматната композиция, Гл.II, ст.5, сн.11 Архив на оригинала от 2011-06-07 в Wayback Machine. (англ.) „Композиции, които не са етюди, обикновено се наричат задачи“.

[2] Leonardo Da Vinci's 1500 year old Chess Puzzle // // Chess.com. Архивиран от оригинала на 2017-09-10. Посетен на 2016-10-02. (на английски)

[3] Мат в четири хода, math10.com.

[4] Мат в пет хода, math10.com.

[5] Fraser C. Chess pieces designed by a great master! // // BBC News, Rome. Архивиран от оригинала на 2017-12-25. Посетен на 2016-10-02. (на английски)

[6] John Lavery — The chess players. Клуб любителей головоломок. // Архивиран от оригинала на 2016-08-16. Посетен на 2016-07-26.

[autogenerated4-7] Paulo Boi and the Devil. Translation of a story which appeared in Les Cahiers de l'Echiquier Français (november-december 1936). Story, problem and drawing are by V. Barthe // ChessGraphics, 2010-02-11. Архивиран от оригинала на 2009-01-16. Посетен на 2016-08-29. (на английски)

[autogenerated5-8] Russek, Guil. Ajedrez artistico. Selector. 2010. ISBN 9706437975. pág. 210. Посетен на 2016-10-22. (на испански)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]