Направо към съдържанието

Ян Бодуен де Куртене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ян Бодуен де Куртене
Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay
Роден
Починал
3 ноември 1929 г. (84 г.)
ПогребанВаршава, Полша

Учил вКарлов университет
Хумболтов университет на Берлин
Варшавски университет
Ягелонски университет
Лайпцигски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Учил приИзмаил Срезневски
Работил вКазански университет
Тартуски университет
Ягелонски университет
Санктпетербургския университет
Варшавски университет
Видни студентиМиколай Крушевски, Стефан Младенов, Анатолий Генко, Кажимеж Нич, Хенрик Улашин, Ян Розвадовски, Витолд Дорошевски
Известен сизследванията си на фонемите
ПовлиялВатрослав Облак, Стефан Младенов
Семейство
БащаАлександер Бодуен де Куртене
МайкаЯдвига Добжинска
Съпруга
  • Цезария Прифке
    (1876 – 1878)
  • Ромуалда Багницка
    (1882 – )
ДецаЦезария, Зофия, Швентослав, Евелина, Мария
Подпис
Ян Бодуен де Куртене в Общомедия

Ян Нечѝслав Игна̀ци Бодуен де Куртене (на полски: Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay) е виден полски[1] и руски[2] езиковед, славист, спечелил световна слава с лингвистичните си трудове и по-специално с теорията си за фонемите.[3]

Ян Бодуен де Куртене е роден на 1 март 1845 година в полското градче Радзимин. Негов далечен предшественик е бил френски аристократ, който се заселва в Полша. Ян Бодуен де Куртене е поляк по рождение, но по-голямата част от живота си прекарва в Русия, където основава две известни лингвистични школи – Казанската и Петербургската. Учи във Варшава, Прага, Йена и Берлин. В периода 1874 – 1883 година работи в Казанския университет, а след това става преподавател в Тартуския университет, където работи от 1883 до 1893 година. Последователно преподава в Ягелонския университет (1893 – 1900), в Санктпетербургския университет (1900 – 1918) и във Варшавския университет (от 1918).[3][4][5]

Видният български езиковед Стефан Младенов е първият лингвист от България, който директно се повлиява от идеите на Ян Бодуен де Куртене.[3]

  • Einige Fälle der Wirkung der Analogie in der polnischen Deklination (1868)
  • О древнепольском языке до ХIV столетия (1870)
  • Опыт фонетики рязанских говоров (1875)
  • Z powodu jubileuszu profesora Duchińskiego (1886)
  • O ogólnych przyczynach zmian językowych (1891)
  • Próba teorii alternacji fonetycznych (1894)
  • Кашубский „язык“, кашубский народ и „кашубский вопрос“ (1897)
  • Myśli nieoportunistyczne (1898)
  • Szkice językoznawcze (1904)
  • Krzewiciele zdziczenia (1905)
  • Jeden z objawów moralności oportunistyczno-prawomyślnej (1908)
  • O języku pomocniczym międzynarodowym (1908)
  • Zarys historii językoznawstwa, czyli lingwistyki (glottologii) (1909)
  • Charakterystyka psychologiczna języka polskiego (1915)
  • Zarys historii języka polskiego (1922)
  • Mój stosunek do Kościoła (1927)
  • Spostrzeżenia nad językiem dziecka (1974)
  • Jakobson, R. (1972). „The Kazan school of Polish linguistics and its place in the international development of phonology“. In: Jakobson, R. (ed) Selected Writings. Vol. II: Word and Language. Hague: Mouton.
  1. Iłowiecki, Maciej. Dzieje nauki polskiej. Warszawa, Wydawnictwo Interpress, 1981. ISBN 83-223-1876-6. с. 219 – 220.
  2. Бодуэн де Куртенэ, Иван Александрович // Новая иллюстрированная энциклопедия. Кн. 3. Би-Ве. – М.: Большая Российская энциклопедия, 2003, 256 с.: ил. – С. 27 – 28. ISBN 5-85270-195-5 (кн. 3), ISBN 5-85270-218-8.
  3. а б в Ян Бодуен де Куртене // „Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени“. Научен проект на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, 26 февруари 2016. Посетен на 28 март 2016.
  4. Биография на Бодуен де Куртене на сайта www.kjo.filg.uj.edu.pl (посетен на 29.03.2016 г.)
  5. Lenček, Rado L. Jan Baudouin de Courtenay – Vatroslav Oblak's master and teacher // Slavistična revija 45 (1/2). 1997. с. 405 – 419. Посетен на 29 март 2016.