Направо към съдържанието

Хенрик Улашин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенрик Улашин
Henryk Ułaszyn
полски езиковед
Роден
Починал
23 май 1956 г. (82 г.)
ПогребанВаршава, Полша

Националност Полша
Учил вКиевски университет
Лайпцигски университет
Работилезиковед
Научна дейност
Областфонология, морфология, историческа фонетика на полския език
Учил приЯн Бодуен де Куртене, Люцян Малиновски, Ян Розвадовски, Ватрослав Ягич, Август Лескин
Работил вЛвовски университет, Познански университет, Лодзки университет
Видни студентиПавел Смочински, Янина Гарбачовска, Ханна Поповска-Таборска
НаградиОфицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша
Титлапрофесор
Членува вБългарска академия на науките
Семейство
БащаВладислав Улашин
МайкаМария Туровска
СъпругаВанда Волф
ДецаИзабеля

Хѐнрик Ула̀шин (на полски: Henryk Ułaszyn) е полски езиковед славист, професор, специалист в областта на общата фонология и морфология и историческа фонетика на полския език, преподавател в Лвовския, Познанския и Лодзкия университет, член-кореспондент на Българската академия на науките.[1]

  • Über die Entpalatalisierung der ursl. e-Laute im Polnischen (1905)
  • Uwagi krytyczne z powodu etymologii kobiety (1909)
  • Zur Semasiologie von slav. r;kā, lit. rankàs (1910)
  • Miscellanea językowe (z wyjątkiem dwóch pierwszy rozdziałów) (1912)
  • Słowotwórstwo (1923)
  • Kilka uwag terminologicznych (z dzie-dziny językoznawczej) (1927)
  • Język staro-cerkiewno-słowiański (1928)
  • Do fonetyki grup spółgłoskowych (1928)
  • Laut, Phonema, Morphonema (1931)
  • Sur l’assimilation réciproque en polonais (1932)
  • Ze studiów nad grupami spółgłoskowymi w języku polskim (1956)
  1. ((pl)) Skarżyński, Mirosław. O prof. Henryku Ułaszynie (w 50. rocznicę śmierci). Kraków, LingVaria, rok I, nr 2, 2006. с. 65 – 73. Посетен на 24.10.2018 г.; ((ru)) Юдакин, Анатолий. Ведущые языковеды мира. Энциклопедия. Москва, Советский писатель, 2000. ISBN 5-265-03440-4. с. 737 – 738.