Ян Козак (писател)

Ян Козак
	Ян Козак
	Ян Козак (1966 г.
Роден	25 март 1921 г. Роуднице над Лабем, Чехословакия
Починал	5 май 1995 г. (74 г.) Прага, Чехия
Професия	писател
Националност	Чехия
Активен период	1941-1995
Жанр	пътепис, драма, детска литература
Направление	социалистически реализъм
Течение	нормализация
Награди	; заслужил писател (1975) ; народен автор (1980); ”Клемент Готвалд”
Уебсайт	Страница в IMDb
	Ян Козак в Общомедия

Ян Козак (на чешки: Jan Kozák) е чешки писател на произведения в жанра съвременен социалистически роман, пътепис и детска литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ян Благослав Козак е роден на 25 март 1921 г. в Роуднице над Лабем, Чехословакия, в семейството на ключар. През 1940 г. завършва търговска академия в Ческе Будейовице и Теплице. След дипломирането си работи в родния си град като чиновник.

През 1945 г. е член на Революционния национален комитет в Рудник и се присъединява към Комунистическата партия. През 1951 г. завършва Централното политическо училище в Централния комитет на Комунистическата партия, след което става член на Централния комитет на Комунистическата партия. През 50-те години той участва като политически работник в колективизацията на селското стопанство в Словакия. Преподава като асистент и доцент История на комунистическата партия в Института за социални науки на Централния комитет на ЧКП.

След съветската окупация през 1968 г. той е един от основните представители на така наречената нормализация в литературата. През 1972 година става президент на Съюза на чешките писатели, а в периода 1977-1989 г. е председател на Съюза на федералните писатели.

Първият ѝ му сборник с поезия „Pohledy do oken“ е публикуван през 1941 г.

Първият ѝ му роман „Horký dech“ (Горещ дъх) е публикуван през 1961 г.

Автор е на политически ангажирана проза. Романите му „Silná ruka“ (Силна ръка) и „Свети Михал“ представят колективизацията на селското стопанство в Източна Словакия и възхода на селското стопанство.

Произведенията му „На лов в Бамбуйка“, „На лов в тайгата“, „Bílý hřebec“ (Бял жребец) и „Podzim v kraji tygrů“ (Есен в района на тигри) се основават на ловните му експедиции в Съветския съюз.

Ян Козак умира на 5 май 1995 г. в Прага.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Pohledy do oken (1941)
Horký dech (1961) – три новели
Mariana Radvaková (1962)
Mariana (1965)
Silná ruka (1966) – награда „Клемент Готвалд“
Léčka (1968) – сборник разкази
Na lovu v Bambujce (1970)
На лов в Бамбуйка (Пътепис за Източен Сибир), изд.: „Народна младеж“, София (1973), прев. Григор Ленков
Svatý Michal (1971) – награда „Клемент Готвалд“
Свети Михал, изд.: „Народна култура“, София (1974), прев. Матилда Бераха
Lovcem v tajze (1972)
На лов в тайгата (Пътепис за Източен Сибир), изд.: Земиздат, София (1982), прев. Мария Кюркчиева
Čapí hnízdo (1976)
Щъркелово гнездо, изд.: „Народна култура“, София (1981), прев. Матилда Бераха
Bílý hřebec (1979) – сборник разкази за Източен Сибир
Podzim v kraji tygrů (1979)
Adam a Eva (1982) – награда на републиката
Адам и Ева, изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Светла Христова
Černý sobol, hnědý medvěd (1985) – разкази за деца
Mariana a jiné osudy (1985)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

1964 Handlíri
1976 Bourlivé víno
1981 Zralé víno
1984 Adam a Eva – ТВ сериал
1986 Mladé víno

Източници[редактиране | редактиране на кода]

((en)) Библиография в „Goodreads“
((en)) Информация в „Prabook“
((en)) Информация в „The Free Dictionary“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jan Kozák в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.