Янаки Илиев (Дойран)

Янаки Илиев
	Янаки Илиев
български революционер
Роден	1881 г. Дойран, Османска империя
Починал	3 януари 1941 г. (60 г.) Бяла, България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Янаки Илиев.

Янаки (Нако) Илиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илиев е роден в 1881 година в град Дойран, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1900 година завършва с петнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия^[1] и става учител. Работи във Велес, Дойран и на други места.

Влиза във ВМОРО и от 1904 до 1905 година е председател на Дойранския околийски революционен комитет. През март 1905 година е заловен и осъден на 20 години затвор. Лежи в солунския затвор Еди куле.^[2]^[3] След Младотурската революция в 1908 година става член на Народната федеративна партия (българска секция) в Кукуш. През 1909 година, като е санданист е назначен от османските власти за член в първоначалния съд в Кукуш.^[4]

Женен е за Райна Измирлиева.^[5] След войните в 1920 година е сред първия колектив на гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Горна Джумая.^[6]^[7]

Умира на 3 януари 1941 година в Бяла.^[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 65.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
↑ Георгиев, В., Трифонов, Ст. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX в.), София, МНИ, 1995, стр. 602.
↑ Известия на института за българска литература, том 4, 1956, стр. 129.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 39.
↑ Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 129.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 187-188.

[Кандиларовъ_96-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.

[2] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 65.

[3] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.

[4] Георгиев, В., Трифонов, Ст. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX в.), София, МНИ, 1995, стр. 602.

[5] Известия на института за българска литература, том 4, 1956, стр. 129.

[6] Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 39.

[Александрова_129-7] Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 129.

[8] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 187-188.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]