Яхия паша джамия
| Яхия паша джамия Yahya Paşa Camii | |
.jpg) Джамията отзад | |
 Местоположение в Скопие | |
| Вид на храма | джамия |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Скопие |
| Религия | ислям |
| Вероизповедание | сунитски ислям |
| Мюфтийство | Скопско |
| Изграждане | 1503/1504 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Яхия паша джамия в Общомедия | |
Яхия паша джамия или Якуб джамия (на македонска литературна норма: Јахја-пашина џамија; на турски: Yahya Paşa Camii) е мюсюлмански храм в Скопие, столицата на Северна Македония, една от най-представителните в града.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Джамията е изградена в северната част на Скопие.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Според надписа в нишата над главния вход, изписан със сюлюс шрифт, джамията е построена в 909 година от хиджра (= 1503/1504 от Христа) от Яхия паша, бейлербей на Румелия, санджак бей на Босна, везир и зет на султан Баязид II (1481 – 1512) и управител на Скопие. От двете страни на входа със същия шрифт са изписани цитати от Корана.[1]
В началото на XX век храмът е ударен от гръм, който му нанася значителни щети. В 1915 година по време на Първата световна война джамията е използвана за артилерийска работилница, а след войната отново започва да се използва за религиозни обреди.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е многократно е преправян и разширяван. Според османския пътешественик от XVII век Евлия Челеби джамията е имала купол, което се потвърждава от проучванията. Джамията има квадратен план и странични стаи, табхане, което я причислява към джамиите тип завие. Куполът вероятно е унищожен при големия пожар от 1689 година. В 1720 година при възстановяването на храма видът му е значително променен – централният купол е заменен с пирамидален покрив, а петкуполният трем е засводен. Тремът е на шест цилиндрични колони от бял мрамор, оформящи островърхи арки.[1]
.jpg)
Минарето на западната страна на трема е тънко и високо 55 m заедно с кюлаха – най-високо от скопските и изобщо от румелийските минарета. На върха му има златен полумесец и звезда.[1] Шерефето има каменни парапетни плочи, перфорирани с многоъгълни и звездовидни мотиви, както и богата сталактитна декорация отдолу. Основата на минарето има декоративни ъглови пиластни с островърхи арки, а преходът към тялото е с ромбове, издялани в камък. Над тях има пръстен с красив фриз с руми орнаменти в тъмно червено.[3] Евлия Челеби сравнява елегантността му с едно от минаретата на „Света София“ в Цариград.[1]
В интериора впечатляващи са михрабът и минберът, прецизно издялани от профилиран мрамор, както и дървеният махвил. Порталът, наподобяващ този на Хатуние джамия в Токат (980 от х. = 1485/1486 от Хр.), се отличава със своята простота и хармония на изтънчената декорация. Засводен с перфектно изработена сталактитна декорация. В горната му част има венец от орнаменти в мрамор в руми стил.[3] Двукрилата орехова врата е оригинална. Декорирана е изящно с геометрични орнаменти с мотиви от многоъгълни арабески в техника кюндекари. В горните части има калиграфски цитати от Корана. Централният мотив е десетлъчата звезда обкована със слонова кост. В горната и долната част има и метални елементи.[4]
Стенописите в интериора са късни. По стените има рисунки, имитиращи мраморна декорация. Стилизирана розета, заобиколена от растителни плетеници, е изписана в квадратното пространство на дървения таван. Прозорците са с витражи с различни геометрични мотиви.[4]
На двора има шадраван, изграден късно, както и остатъци от открито тюрбе, за което се смята, че е гробът на Мехмед паша, син на Яхия паша, както и няколко надгробни камъка.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 64. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б Skopje mosques // Macedonian cultural and information centre. Посетен на 27 август 2017.
- ↑ а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 66. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 67. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
