Ободрити
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ободритите, известни още като абодрити, са били славянски народ, близък на венедите, който е живял по южните брегове на Балтийско море (днес Североизточна Германия и Северозападна Полша) от началото на новата ера до около 1500 г., когато се е смесил с друг народ.
През периода 800 – 1200 г. ободритите водили войни с датските крале, които се стремели към надмощие в балтийския район. Ободритите били християнизирани от немски мисионери.
По време на управлението на хан Омуртаг (815–31) те обитават левия бряг на Дунав — около долното течение на река Тиса.
Абодритите са присъединени към българската държава след разгрома на Аварския хаганат. През 818 или 822 г. те се отделят от България и се присъединяват към Франкската империя на Луи Благочестиви.
Западна Померания е била населена с ободрити през Средновековието.
[редактиране] Вижте също
| Славянски племена |
|---|
|
абодрити • берзити • браничевци • ваюнити • велегезити • велети • велетичи • висляни • вятичи • драговичи • драгувити • древляни • древяни • дулеби • езерци • кривичи • лехи • лужичи • лютичи • мазовяни • милинги • моравяни • ободрити • полабяни • полчани • поляни • поморяни • радимичи • ринхини • руяни • сагудати • севери • северяни • силезяни • смолинци • смоляни • струмяни • тиверци • тимочани • укряни • уличи • |
