Адриан Жерлаш дьо Гомери
|
||||||||||
Адриан Виктор Жозеф дьо Жерлаш дьо Гомери (на френски Adrien Victor Joseph de Gerlache de Gomery) (2 август 1866 - 4 декември 1934) белгийски полярен изследовател, офицер от ВМФ на Белгия.
Съдържание |
Ранни години 1866-1897 [редактиране]
Роден в стар дворянски род в Хаселт, провинция Лимбург, Белгия. Завършва политехническото училище в Брюксел с диплома за инженер. През ваканциите вместо преддипломна практика работи на параходите, пътуващи между Остенде и Дувър, а също и на риболовни кораби. След като се дипломира, въпреки семейната традиция и желанието на баща си, постъпва във военноморския флот и е удостоен с първи унтер-офицерски чин на 19 януари 1886.
Впоследствие записва и завършва офицерското училище в Остенде, назначен е на хидрографския кораб "Белгия" и през 1890 получава звание лейтенант. По време на военната си служба за първи път се заинтересува от полярни пътешествия и през 1895 участва в изследвания на остров Ян Майен и Източна Гренландия. През 1896 получава покана от Нилс Адолф Ерик Норденшелд да участва в шведска експедиция в Гренландия, но тя така и не се провежда поради липса на финансови средства. В отговор Жерлаш предлага план за собствена експедиция.
Експедиция в Антарктика 1897-1899 [редактиране]
Главен спонсор на белгийската антарктическа експедиция е белгийския крал Леополд ІІ. Немалко средства отпуска и Белгийското географско дружество, а също и производителят на сода Ернест Солвей. Програмата на експедицията е доста обширна: освен географските и картографски дейности включва изследване на Южния магнитен полюс, планират се колониални завоювания в Южното полукълбо и търсене на полезни изкопаеми.
През 1896 Жерлаш купува норвежки китобоен кораб и го преименува на "Белгия". Личния състав се състои от 19 човека и е интернационален — девет белгийци, вкл. Жерлаш дьо Гомери, шест норвежци, двама поляци и по един румънец и американец. От норвежка страна участва прочулият се по-късно Роалд Амундсен, а от американска — известният американски полярен изследовател Фредерик Алберт Кук.
"Белгия" отплава от Антверпен и през януари 1898 достига да крайбрежието на Земя Грейам, където Жерлаш дьо Гомери открива планината Солвей (), Брега Данко (), островите Нансен (), Лиеж () и Бруклин (), протока Жерлаш (, отделящ Антарктическия п-ов от архипелага Палмер) и архипелага Палмер ().
Времето за по-нататъшни изследвания е изпуснато и корабът е впримчен в ледена хватка в море Белинсхаузен и започва незапланувано зимуване. Поради недостиг на продукти започва тотална епидемия от скорбут (избягват я само Амундсен и Фредерик Кук, които ловуват и се хранят с тюленово месо, което другите не искат да консумират). На борда няма и зимни дрехи и се налага да бъдат съшивани от одеяла. В жилищните помещения няма отопление. Оказва се, че няма и достатъчно керосин за осветление и хората седят на тъмно. По време на зимуването възниква сериозен конфликт между Жерлаш и Амундсен, който самоволно взема командването в свои ръце и по този начин успява да спаси експедицията от загиване.
Дрейфът на замръзналия кораб продължава 186 дена. На 15 февруари 1899 ледът почва да се троши и Фредерик Кук заставя екипажа ръчно да прокопае 900-метров канал в леда за да се освободи кораба. На 14 март корабът се освобождава от ледовете и на 5 ноември цялата експедиция без никакви жертви се завръща в Антверпен.
Следващи години 1900-1934 [редактиране]
През 1901 ръководи френско-белгийска експедиция за изследване на о-вите Кергелен, но е отзован още по пътя, поради което се насочва към Персийския залив и се заема с лов на бисерни миди. През 1902 се записва в състава на френската антарктическата експедиция на Жан Батист Шарко, но поради конфликт с Шарко напуска в бразилското пристанище Пернамбуку.
През 1904 Жерлаш се жени за Сузана Пул и има от нея син и дъщеря.
През 1905 "Белгия" е купена от белгийския херцог Филип Робер Орлеански и Жерлаш участва в неговите експедиции в Гренландско море (1905), Карско море (1907) и на Шпицберген и архепелага Земя Франц Йосиф (1909).
През 1913 Жерлаш се развежда с жена си.
След началото на Първата световна война активно участва в отбраната на Остенде и борбата с подводниците. През 1915-1916 пребивава в Норвегия и Швеция и вербува съмишленици за движението борещо се за независимостта на Белгия.
През 1916 Жерлаш сключва втори брак с шведка, от която има един син, който по-късно става полярен изследовател и основава първата белгийска полярна станция в Антарктида.
След войната служи в Генералния щаб, от 1926 е генерален директор на Белгийския ВМФ, а от 1928 - командващ на Белгийския ВМФ.
Умира в Брюксел на 4 декември 1934 от салмонелоза.
Памет [редактиране]
Неговото име носи проток Жерлаш (), отделящ Антарктическия п-ов от архипелага Палмер в Антарктика.
Трудове [редактиране]
- Victoire sur la nuit antarctique. L'expedition de la “Belgica” 1897-1899 (1960).
Източници [редактиране]
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 314. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
- Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, М., 1963 г., стр. 47-49. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Adrien de Gerlache de Gomery“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
