Адриан Жерлаш дьо Гомери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адриан Жерлаш дьо Гомери
белгийски изследовател
Адриан Жерлаш дьо Гомери 
Роден: 2 август 1866
Хаселт, Белгия
Починал: 4 декември 1934  (на 68 години)
Брюксел, Белгия

Адриан Виктор Жозеф дьо Жерлаш дьо Гомери (на френски Adrien Victor Joseph de Gerlache de Gomery) (2 август 1866 - 4 декември 1934) белгийски полярен изследовател, офицер от ВМФ на Белгия.

Ранни години 1866-1897[редактиране | edit source]

Роден в стар дворянски род в Хаселт, провинция Лимбург, Белгия. Завършва политехническото училище в Брюксел с диплома за инженер. През ваканциите вместо преддипломна практика работи на параходите, пътуващи между Остенде и Дувър, а също и на риболовни кораби. След като се дипломира, въпреки семейната традиция и желанието на баща си, постъпва във военноморския флот и е удостоен с първи унтер-офицерски чин на 19 януари 1886.

Впоследствие записва и завършва офицерското училище в Остенде, назначен е на хидрографския кораб "Белгия" и през 1890 получава звание лейтенант. По време на военната си служба за първи път се заинтересува от полярни пътешествия и през 1895 участва в изследвания на остров Ян Майен и Източна Гренландия. През 1896 получава покана от Нилс Адолф Ерик Норденшелд да участва в шведска експедиция в Гренландия, но тя така и не се провежда поради липса на финансови средства. В отговор Жерлаш предлага план за собствена експедиция.

Експедиция в Антарктика 1897-1899[редактиране | edit source]

«Белгия» в Антарктика

Главен спонсор на белгийската антарктическа експедиция е белгийския крал Леополд ІІ. Немалко средства отпуска и Белгийското географско дружество, а също и производителят на сода Ернест Солвей. Програмата на експедицията е доста обширна: освен географските и картографски дейности включва изследване на Южния магнитен полюс, планират се колониални завоювания в Южното полукълбо и търсене на полезни изкопаеми.

През 1896 Жерлаш купува норвежки китобоен кораб и го преименува на "Белгия". Личния състав се състои от 19 човека и е интернационален — девет белгийци, вкл. Жерлаш дьо Гомери, шест норвежци, двама поляци и по един румънец и американец. От норвежка страна участва прочулият се по-късно Роалд Амундсен, а от американска — известният американски полярен изследовател Фредерик Алберт Кук.

"Белгия" отплава от Антверпен и през януари 1898 достига да крайбрежието на Земя Грейам, където Жерлаш дьо Гомери открива планината Солвей (64°20′ ю. ш. 62°30′ з. д. / 64.333333° ю. ш. 62.5° з. д.), Брега Данко (64°38′ ю. ш. 61°40′ з. д. / 64.633333° ю. ш. 61.666667° з. д.), островите Нансен (64°37′ ю. ш. 62°13′ з. д. / 64.616667° ю. ш. 62.216667° з. д.), Лиеж (64°08′ ю. ш. 62°04′ з. д. / 64.133333° ю. ш. 62.066667° з. д.) и Бруклин (64°35′ ю. ш. 62°20′ з. д. / 64.583333° ю. ш. 62.333333° з. д.), протока Жерлаш (64°30′ ю. ш. 62°20′ з. д. / 64.5° ю. ш. 62.333333° з. д., отделящ Антарктическия п-ов от архипелага Палмер) и архипелага Палмер (64°20′ ю. ш. 63°00′ з. д. / 64.333333° ю. ш. 63° з. д.).

Времето за по-нататъшни изследвания е изпуснато и корабът е впримчен в ледена хватка в море Белинсхаузен и започва незапланувано зимуване. Поради недостиг на продукти започва тотална епидемия от скорбут (избягват я само Амундсен и Фредерик Кук, които ловуват и се хранят с тюленово месо, което другите не искат да консумират). На борда няма и зимни дрехи и се налага да бъдат съшивани от одеяла. В жилищните помещения няма отопление. Оказва се, че няма и достатъчно керосин за осветление и хората седят на тъмно. По време на зимуването възниква сериозен конфликт между Жерлаш и Амундсен, който самоволно взема командването в свои ръце и по този начин успява да спаси експедицията от загиване.

Дрейфът на замръзналия кораб продължава 186 дена. На 15 февруари 1899 ледът почва да се троши и Фредерик Кук заставя екипажа ръчно да прокопае 900-метров канал в леда за да се освободи кораба. На 14 март корабът се освобождава от ледовете и на 5 ноември цялата експедиция без никакви жертви се завръща в Антверпен.

Следващи години 1900-1934[редактиране | edit source]

През 1901 ръководи френско-белгийска експедиция за изследване на о-вите Кергелен, но е отзован още по пътя, поради което се насочва към Персийския залив и се заема с лов на бисерни миди. През 1902 се записва в състава на френската антарктическата експедиция на Жан Батист Шарко, но поради конфликт с Шарко напуска в бразилското пристанище Пернамбуку.

През 1904 Жерлаш се жени за Сузана Пул и има от нея син и дъщеря.

През 1905 "Белгия" е купена от белгийския херцог Филип Робер Орлеански и Жерлаш участва в неговите експедиции в Гренландско море (1905), Карско море (1907) и на Шпицберген и архепелага Земя Франц Йосиф (1909).

През 1913 Жерлаш се развежда с жена си.

След началото на Първата световна война активно участва в отбраната на Остенде и борбата с подводниците. През 1915-1916 пребивава в Норвегия и Швеция и вербува съмишленици за движението борещо се за независимостта на Белгия.

През 1916 Жерлаш сключва втори брак с шведка, от която има един син, който по-късно става полярен изследовател и основава първата белгийска полярна станция в Антарктида.

След войната служи в Генералния щаб, от 1926 е генерален директор на Белгийския ВМФ, а от 1928 - командващ на Белгийския ВМФ.

Умира в Брюксел на 4 декември 1934 от салмонелоза.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носи проток Жерлаш (64°30′ ю. ш. 62°20′ з. д. / 64.5° ю. ш. 62.333333° з. д.), отделящ Антарктическия п-ов от архипелага Палмер в Антарктика.

Трудове[редактиране | edit source]

  • Victoire sur la nuit antarctique. L'expedition de la “Belgica” 1897-1899 (1960).

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Adrien de Gerlache de Gomery“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.