Азимутно винторулевo устройство

Двувинтово тандемно азимутно подрулващо устройство тип Azipod производство на Siemens/Schottel.

Механична трансмисия ("Z-Drive" [1] ,) схема; A – гребен винт, B – долен редуктор и дедууд, C – горен понижаващ редуктор, съединителна муфа и въртящо се устройство, D – двигател, дизелов или електрически.

Азимутен буксир от ледови клас, проект 2310. Произвежда се от Хабаровския корабостроителен завод.

Три винторулеви колонки с механична трансмисия и винтове в насадки.

Азимутно подрулващо устройство (винторулевата колона) е в корабостроенето гребен винт, разположен във въртяща се на 360° колонка. Такова устройство заменя руля и позволява акостиране на тесни места по-рядко прибягвайки до помощта на лоцман и буксирен съд.

Азимутното подрулващо устройство може да бъде както допълнителен движител на кораба, така и основен. Често се явява основен движител за специализираните съдове, които се нуждаят от регулярно маневриране, например буксирите и плаващите сондажни платформи и ледоразбивачите. Съвременното използване на ВРК е много разпоространено и засяга почти всички типове съдове.

Разновидност на ВРК е подрулващото устройство от подвижния или окачен тип (да не се бърка с Azipod).

Конструкция

Винторулевите колонки се класифицират според схемата на предаване на двигателния момент към винта: т.е. според типа трансмисия:

• Механична с вертикален вал (тази схема в световното корабостроене се нарича на английски: L-drive). Двигателят е разположен вътре в съда, над колонката, неговия вал влиза в колонката вертикално и с помощта на една ъглова зъбна предавка движението се предава на вала на гребния винт. Тъй като в дадения случай валът на двигателя е вертикален, колонката може да се задвижва само от гребен електрически двигател.
• Механична с хоризонтален вал (тази схема в световното корабостроене се нарича на английски: Z-drive) Двигателят е разположен вътре в съда, неговият вал влиза в колонката хоризонтално и с помощта на две ъглови зъбни предавки и междинен вертикален вал предава движението на вала на гребния винт.
• Електрическа (на английски: Azipod).

Често азимутното устройство се върти не на всичките 360°, а само в ограничен сектор (например при моторните яхти).

Според броя винтове в колонка:

• Едновинтово.
• Двувинтово тандемно (винтовете се въртят в една посока, изключително тип Azipod).
• Двувинтово опозитно (винтовете се въртят в различни посоки).

Според типа на гребните винтове в колонката:

• Гребни винтове в насадка (обикновено ВРК с механична предавка);
• Гребни винтове без насадка (преимуществено тип Azipod).

Гребни установки тип Azipod

• Гребен електродвигател на променлив ток разположен в подводната гондола на колонката, така че гребният винт е разположен на неговия вал. Такава схема за първи път се използва от компанията ABB под търговската марка Azipod през 1990 г. Установките са изпълнени както в напълно въртяща се, така и в неподвижна версии. Компанията произвежда установки с мощност до 20 МВт.

За и против

Преимущества:

• Леко маневриране на ниски скорости, до акостирането без буксир.
• Къс спирачен път, няма необходимост от реверс на винта.

Недостатъци:

• Затруднен ремонт и обслужване извън специализираните места, които се правят само при корабостроителя и при докуване на съда. Т.е. не и на път.
• Невисоко механично КПД.
• Невъзможност да се използват корабен нискооборотен дизел (двутактови корабни дизелови двигатели с честота на въртене на коляновия вал до 250 об/мин, тип MAN, B&W, Sulzer и подобни).

Употреба

• Буксири, спасителни кораби, сондажни кораби, научноизследователски съдове – съдовете от тези класове се нуждаят от точно маневриране и да лягат на дрейф (положение на съда, когато е неподвижен независимо от вятъра и вълните).
• Речни и морски товарни и пътнически кораби (например, „Куйн Мери“ 2) от ново поколение, такива като сухогрузите RSD59 и „Мустай Карим“ за улесняване на маневрирането в периметъра на пристанището.
• Големи яхти.
• Самоходни земснаряди (драги) и плаващи кранове.
• Ледоразбивачи и ледоразбиващи съдове с гребни установки тип Azipod, тъй като за тези съдове електрическият гребен двигател е за предпочитане (поради опасността от повреда на зъбните предавки, честото реверсиране и струята вода от устройството, която добре очиства прохода от плаващи ледове).
• Военни кораби за крайбрежната зона (в частност, десантните кораби „Мистрал“).

Производство

В Русия

В Русия винторулеви установки с мощност до 9 МВт се произвеждат от корабостроителницата „Звездочка“. Също така от 2019 г. работи завод за производство на винторулеви колонки с мощност до 15 МВт в корабостроителен комплекс „Звезда“.

В Русия, от 2020 г., действат изисквани за локализация на производството на винторулеви колонки.

Вижте също

• Azipod

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Азимутно винторулевo устройство

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Азимутальное подруливающее устройство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​