Активно учене
Активното учене (АУ, на английски: Action learning) е начин на усвояване на знания, чрез извършването и осмислянето на дадена дейност.
АУ е процес, при който участниците в него изучават своите собствени дейности и опит, с цел подобряване на своите постижения. АУ се извършва в малки групи. Този метод на учене е в контраст с традиционното учене, което се съсредоточава върху представянето на знанието и уменията. АУ се фокусира върху проучване на извършените действия, а знанието се придобива като резултат, който се очаква да доведе до подобряване на уменията и постиженията. Основоположникът на активното учене е професор Реджиналд Ревънс (Reginald Revans). Той създава и развива този метод през 40-те години на 20 век. Според него традиционните методи за учене са в значителна степен неефективни.
През 1983 година проф. Ревънс представя формулата, на която се основава АУ: L = P + Q. Ученето (Learning) изисква „програмирано”, традиционно знание (Programmed knowledge) и задаване на въпроси (Questioning insight) с цел вникване в изучавания материал. Има два вида въпроси – първостепенни (главни) и второстепенни. Главните въпроси са четири – „Къде? Кой? Кога? Как?”, а второстепенните са три – „Какво? Как? Колко?”. Концепцията на АУ е възприета в различни образователни учреждения по целия свят: САЩ, Канада, Латинска Америка, Средния Изток, Африка, Източна Азия и Австралия.
