Аларих II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аларих II
Alareiks
крал на визиготите
Роден
458 г.
Починал
август 507 г. (49 г.)
Семейство
РодБалти (династия)
БащаОйрих
СъпругаТеудигота
ДецаАмаларих
Гезалех
Аларих II в Общомедия
Пръстен с Аларих II

Аларих II (на латински: Alaricus; Alarich II, Alaric II; * 460507 във Vougle) е крал на вестготите от 484 г. до 507 г.[1] Той е наследник на баща си Ойрих. Майка му е Рагнахилд, кралска дъщеря от непознато племе. Женен е за Теудигота, остготска принцеса, дъщеря на Теодорих Велики от неизвестен брак в Мизия.

Аларих II и Теудигота имат син:

Извънбрачно Аларих II има син:

Кралството на Аларих обхваща не само целия Иберийски полуостров (с изключение на Галиция), а и Аквитания и голяма част от Прованс, (Франция). Аларих е арианец и отслабва строгата политика на преследвания на баща си спрямо католиците. През 506 г. дори им позволява да проведат църковен събор в Агде, (в Южна Франция).

Той образува комисия, която да създаде законник за неговите римски жители. Произведението е познато като Breviarium Alaricianum („Lex Romana Visigothorum“).

Аларих води война с франките, чийто крал Хлодвиг I иска да завоюва готската част в Галия. Помощта на краля на остготите и свекър на Аларих, Теодорих Велики, не помага. Двете армии се срещат през 507 г. на Campus Vogladensis при Поатие (Битката при Вуйе). Готите са победени, техният крал по време на бягството заловен и убит, вероятно от самия Хлодовиг.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хервиг Волфрам: Die Goten. Beck, München 1990, S. 195 – 206

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]