Албрехт Пенк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албрехт Пенк (Albrecht Penck)
немски географ и геоморфолог
Албрехт Пенк (Albrecht Penck) 
Роден: 25 септември 1858 г.(1858-09-25)
Ройдниц, предградие на Лайпциг, Германия
Починал: 7 март 1945 г. (на 86 г.)
Прага, Чехия

Албрехт Пенк е германски географ и геолог. Работи в областта на геоморфологията, глациалните земни форми и климатологията.

Университетски професор е в катедрата по Физическа география към Виенския университет (1885-1906 г.). Там негови ученици са сръбския географ Йован Цвиич, доайена на японската географска школа Наомаса Ямазаки и френския географ Емануел де Мартон. След смъртта на Фердинанд фон Рихтхофен, в периода 1906-1927 г. Албрехт Пенк е директор на Географския институт към Берлинския Хумболтов университет (тогава Университет „Фридрих-Вилхелм“). През 1911-1914 г. негов ученик е българския геоморфолог проф. Жеко Радев. От 1906 година е член на Шведската Кралска академия на науките. Директор е на Берлинския институт по океанография от 1918 година.

Трудове[редактиране | edit source]

  • Studien über lockere vulkanische Auswürflinge, 1878
  • Die Geschiebeformation Norddeutschlands, 1879
  • Die Vergletscherung der deutschen Alpen, ihre Ursache, periodische Wiederkehr und ihr Einfluss auf die Bodengestaltung,1882
  • Schwankungen des Meeresspiegels, 1882
  • Die Eiszeit in den Pyrenäen, 1884
  • Das Deutsche Reich, das Königreich der Niederlande, das Königreich Belgien, das Großherzogtum Luxemburg (in Richthofens Länderkunde v. Europa 1888/89)
  • Morphologie der Erdoberfläche; 2 тома, Stuttgart 1894
  • (с E. Brückner) Die Alpen im Eiszeitalter; 3 тома, Leipzig 1909
  • Tsingtau, 1910
  • Nationale Erdkunde. Buchholz & Weißwange, Berlin 1934