Александър Ранкович
|
||||||||||
Александър Миливоя Ранкович, известен като Лека Марко, (на македонска литературна норма: Александар Ранковиќ, на сръбски: Александар Миливоjа Ранковић) е югославски комунистически партизанин, генерал и политик. Създател и ръководител на ОЗН-а и УДБ-а и един от най-влиятелните хора в Комунистическа Югославия.
Биография [редактиране]
Александър Ранкович е роден през 1903 или 1908 година в Обреновац, Сърбия. От 1926 година се включва в югославското комунистическо движение. През 1938 година става член на Политбюро на ЦК на ЮКП и един от най-близките сътрудници на Йосип Броз Тито. През юли 1941 година е заловен от Гестапо в Белград, докато организира комунистическата съпротива, но скоро след това е освободен при партизанска акция. По-късно става член Представителството на АВНОЮ[1].
От 1944 година е ръководител на новосъздаденото военното разузнаване Отделение за защита на народа (ОЗН), а след това и на тайната полиция Управление за държавна безопасност (УДБ). След създаването на федерална Югославия заема редица висши постове в държавата и в Югославската комунистическа партия, получава и редица държавни отличия. Но след Брионския пленум от 1966 година изпада в немилост като сталинист и е свален от ръководна позиция[2]. Живее в Дубровник, където умира на 18 август 1983 година, но е погребан в Белград[3].
Негова восъчна фигура е поставена в Музей на македонската борба в Скопие[4].
Бележки [редактиране]
- ↑ Vojna enciklopedija, Beograd, 1965, str.26 [1]
- ↑ Ранкович, Александър, секр. на ЦК на СЮК, http://lib.sudigital.org
- ↑ Aleksandar Rankovic - Political Profile of A Yugoslav "Stalinist"
- ↑ Илиевска, Весна. РЕПОРТАЖА ОД МУЗЕЈОТ НА МАКЕДОНСКАТА БОРБА ЗА ДРЖАВНОСТ И САМОСТОЈНОСТ, в. Дневник, 17.09.2011 г.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
