Алешандре де Серпа Пинто
Алешандре Алберто да Роша де Серпа Пинто (на португалски: Alexandre Alberto da Rocha de Serpa Pinto) (20 април 1846 - 28 декември 1900) е португалски армейски офицер, колониален администратор.
Роден в Кастело де Полрас. На 10-годишна възраст постъпва във военен колеж и през 1864 г. го завършва с чин лейтенант и е изпратен в Мозамбик. През 1869 г. участва в потушаването на въстанието на местните племена по долното течение на река Замбези. През същата година ръководи първата си експедиция по течението на Замбези.
Краят на 1870-те год. се ознаменува с активизация на изследователската дейност на португалците, обезпокоени от проникването на германски агенти от "Африканското дружество в Германия" в областта Лунда, която се разглежда от Португалия като нейна сфера на влияние. През 1877-1879 е проведена ескпедиция, целта на която е да разузнае пътя от Ангола до Мозамбик и, която пресича Африка от Бенгела (в Ангола) до Дърбан (в РЮА). За нейн ръководител е назначен Алешандре де Серпа Пинто.
През ноември 1877 експедицията тръгва от Бенгела на изток, изкачва се на платото Бие (1400-1800 м), изследва района на изворите на реките Кунене и Кубанго, пресича река Кванза в горното ѝ течение и излиза на вододела на реките Кванза, Квито (ляв приток на Кубанго) и Лунгвебунгу (десен приток на Замбези). Картира района на изворите на реките Квито, Лунгвебунгу и Квандо (десен приток на Замбези). През август 1878 достига до Замбези при Леалви (). От там отрядът се опитва да продължи на изток, в басейна на река Кафуе, но не успява поради водещите се по това време междуплеменни войни. Серпа Пинто се спуска по Замбези до устието на десния ѝ приток река Чобе (Линянти, Квандо), но отново не успява да продължи на изток по реката. Продължава на юг, заобикаля от изток солончака Макарикари, пресича земята на бечуаните и през февруари 1879 достига до Претория, а след това до Дърбан.
През 1881 Лондонското географско дружество го награждава с медал за пресичането му на Африка и същата година излиза книгата му „How I crossed Africa, from the Atlantic to the Indian Ocean”, Vol. 1-2, London, 1881 на английски език. Основен научен резултат от трансконтиненталното му пътешествие е извършената щателна маршрутна топографска снимка, съпроводена с астрономичаски определения на координатите на редица пунктове и барометричното определяне на височините им.
През 1885-1886 г. пресича Северен Мозамбик от Ибо (, между устията на реките Рувума и Лурио) до южния край на езерото Няса и от там на юг до устието на Замбези, като по целия път са проведени триангулачни измервания, обезпечаваци високата точност на извършената топографска снимка.
През 1889 г. е назначен за управител на Мозамбик, на който пост остава до 1891 г., след което се завръща в Португалия и е повишен в чин полковник. Умира на 54 год. на 28 декември 1900 г.
Източници [редактиране]
- Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 318, 391. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 75-76. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alexandre de Serpa Pinto“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
