Андрей Самоников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Самоников
Андреја Самониковић
сръбски просветен деец
Роден

Андрей Самоников (на сръбски: Андреја Самониковић[1] или Андрија Самониковић) е македонски сърбоманин, учител, деец на Сръбската пропаганда в Македония.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Македония. Завършва Педагогическо училище в Белград и задочно Филологическия факултет на Великата школа в 1896 година. Преподава в Скопската сръбска гимназия в 1896/1897 година. В 1897/1898 година преподава в Битолската, а в 1898 година белградското просветно министерство го изпраща в Цариградската гимназия. Директорът Милош Динич не е доволен от него. Учител е по френски на сина на Артемиза Христич, любовницата на крал Милан Обренович. Преподава и в Янина.[1][2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Документи о спољној политици Краљевине Србије 1903-1914. Т. Књига 1. Свеска 2, 15/18. фебруар 1904-31 децембар 1904/13. јануар 1905. : примљено на II скупу Одељења историјских наука од 22. новембра 1996 године на основу реферата академика Владимира Стојанчевића и дописног члана Андреја Митровића. Београд, Српска академија наука и уметности, Одељење историјских наука, 1998. с. 112.
  2. а б Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 318. (на сръбски)