Антихомосексуално движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антихомосексуално движение е обобщено понятие, означаващо различните форми на неприемане на хомосексуалните и/или движение за равни социални права на ЛГБТ хората, като например социалното равенство, еднополовите бракове, съюзи и съжителства, родителството от страна на ЛГБТ хора, както и законодателството, насочено срещу дискриминацията, основана на половата ориентация или полова идентичност.

История[редактиране | edit source]

Студенти, организирани от нацисткия партиен парад пред Института за сексуални изследвания в Берлин, 6 май 1933, в момента преди да ограбят и конфискуват неговите книги и фоторафски материали за изгаряне.

Първото движение за гей-права възниква в късния 19 век в Германия. [1] През 1920-те и ранните 1930 е имало процъфтяващи гей общности в градове като Берлин; сексологът Магнус Хиршфелд е един от влиятелните говорители за гей-права в онова време. Когато нацистката партия идва на власт през 1933, една от първите дейности на партията е да изгори Фиршфелдскя Институт за сексуални изследвания (Institut für Sexualwissenschaft), където известни нацисти са получавали лечение за сексуални проблеми. Въпреки корените на нацистката партия в хомоеротичната субкултура (виж Ернст Ром), нацистите вкарвали хомосексуалните жени и мъже в концентрационни лагери до 1938 (виж Хомосексуалност и Холокост).

Форми на антихомосексуалното движение[редактиране | edit source]

Религия[редактиране | edit source]

Повечето течения на християнството, в частност католицизмът, православието, повечето традиционни протестантски и лютерански църкви смятат, че хомосексуалните контакти (част от содомията) са греховни и недопустими. Те се обявяват срещу узаконяването на еднополовите бракове и препоръчват молитви, въздържане от тези греховни връзки и покаяние. Но в момента официалната позиция на Католическата църква не подкрепя и не предвижда каквото и да било индивидуално преследване на хомосексуалистите, например, да се възстановят текстовете, обявяващи хомосексуализма за престъпление. Най-яркият пример е разколът в Англиканската църква. След като Английската Англиканска църква прие, че хомосексуалистите имат право да участват в църковния живот, тя беше осъдена от много национални Англикански църкви в Африка, Азия и Австралия.[2] [3]

В традиционният, ортодоксален юдаизъм хомосексуалността като начин на живот или форма на полови контакти е тежък грях. В местата, където живеят компактни групи от ортодоксални евреи спрямо хомосексуалните се практикува убиване с камъни, съгласно Тората. Същевременно в юдаизма има и течения, отнасящи се по-толерантно към хомосексуалните.

Според Исляма хомосексуалността е тежък грях. Нито едно течение на Исляма не се отнася толерантно към хомосексуалността.

Психоанализа[редактиране | edit source]

След политическото легитимиране на хомофилските общества в САЩ, като обществото „Маташин“ и събитията от Стоунуол, в началото на 70-те години Американската асоциация по психиатрия сформира научен комитет, със задачата да бъдат разгледани изследванията върху хомосексуалността, натрупани през 50-те и 60-те години. В резултат на работата си комитета препоръчва патологичният статут на хомосексуалността да бъде преразгледан. През 1973 г. Американската асоциация по психиатрия, най-голямото национално сдружение на психиатри в света, приема становището на комитета, че няма научно издържани аргументи в полза на твърдението, че хомосексуалността е психично разстройство. Това решение впоследствие е подкрепено от Американската асоциация по психология. Малка група психоаналитици, водени от д-р Чарлз Сокаридис и д-р Ървинг Бибър, не се съгласяват с решението на ААП, с твърдението, че то не е основано на надеждни научни факти, а на политически натиск. Организирана е среща на затворени врати и ААП, която до този момент и никога след това не е уреждала научни въпроси чрез плебисцит, прави това през пролетта на 1974 г. Научното мнозинство гласува за снемане на хомосексуалността от списъка със заболявания на организацията, но Сокаридис и групата около него изискват разследване на референдума, връщайки решението трети път. ААП назначава комитет, който да разгледа въпроса. Той излиза със становище, че „референдуми върху научните факти са безсмислени“ и отправя препоръка за промени в процедурите, за да се предотврати подобно фиаско за в бъдеще. Когато през 1992 г. Световната здравна организация също снема хомосексуалността от Международната класификация на болестите, Сокаридис и съмишленици организират „Национална асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността“ (НАИТХ), посветена на „утвърждаване на разнополовия модел мъж — жена за полова и сексуална ориентация“. Днес това е единственото научно сдружение в САЩ, обявяващо се против депатологизацията на хомосексуалността.[4][5]

Политически групи[редактиране | edit source]

Според консервативните десни партии, религиозните и националистическите партии, най-вече от ултрадесните (виж неонацизъм), като наследници на нацизма и фашистките идеи, хомосексуалността руши основите на традиционното общество.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  • Превод на секцията История от английската статия LGBT rights opposition
  1. Архив по сексология
  2. Archbishop of Canterbury "putting church unity before gay equality". // pinknews.co.uk, 2008-08-01. Посетен на 2008-09-18.
  3. Grew, Tony. Nigerian Archbishop claims there is "no hope" for Anglican communion. // pinknews.co.uk, 2008-06-20. Посетен на 2008-09-18.
  4. По Ronald Bayer. Homosexuality and American Psychiatry. Princeton University Press, 1987. ISBN 0691028370
  5. По Francis Mark Mondimore, M.D. A Natural History of Homosexuality. The Johns Hopkins University Press, 1996 ISBN 0801854407

Външни препратки[редактиране | edit source]