Атанасиос Гумас
| Атанасиос Гумас Αθανάσιος Γκούμας | |
| гръцки военен | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 1957 г.
|
Атанасиос (Танасис) Константину Гумас (на гръцки: Αθανάσιος Κωνσταντίνου Γκούμας) е гръцки революционер, участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гумас е роден през 1875 година в гревенското село Радосинища, тогава в Османската империя, днес Мегаро, Гърция.[1] Баща му Константинос Гумас дарява парите за строежа на църквата „Свети Атанасий“. При избухването на Гръцо-турската война в 1897 година Атанасиос Гумас е доброволец в Гръцката армия под командването на Константинос Смоленски. Гумас е един първите дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и в 1904 година[2] заедно с Павел Киров, Лукас Кокинос и Адамантиос Манос от Спилео превежда четата на Павлос Мелас през Кожани, Сятища и Богатско към Костурско.
Участва в последвалите Балкански войни (1912 - 1913), в така наречената Епирска борба (1913 - 1914) и Първа световна война (1917 - 1918) и в Гръцко-турската война (1919 – 1922).[2]
В 1940 година по време на Итало-гръцката война, след като италианците окупират Фурка и Самарина на 31 октомври, Гумас като лейтенант от запаса се присъединява като доброволец към Гръцката армия. Участва в гръцкото контранастъпление срещу дивизия „Джулия“, връщането на Самарина на 3 ноември, нахлуването в Северен Епир, превземането на Лесковик и в Битката при прохода Клисура през януари 1941 година. В Битката при Требешина е тежко ранен. Тъй като е на 65 години участието му във войната е широко отразено в гръцката преса. Във войната загиват синът му Ахилеас и осиновеният му син Лазарос.[2]
Носител е на много медали за храброст.[2]
Умира в 1957 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Αδαμίδης, Αλέξανδρος Κ. Αθανάσιος Κων. Γκούμας : ο μακεδονομάχος οπλαρχηγός από το Μέγαρο Γρεβενών. Θεσσαλονίκη, 1990. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Γκούμας, Σωκράτης Αθανασίου. Ο Μακεδόνας παππούς του ενδόξου μετώπου // Greveniotis.gr. Архивиран от оригинала на 2022-01-27. Посетен на 2 февруари 2021 г.
