А-6

Груман А-6 Интрюдър
Описание
Тип самолет:	Щурмови изтребител-бомбардировач
Първи полет:	19 април 1960 год.
Производител:	Grumman Aerospace
Собственост на:	USN и USMC
Технически данни за Груман А-6 Интрюдър
Екипаж:	2 човека
Дължина:	54 ft 7 in (16.6 m)
Размах на крилете:	53 ft (16.2 m)
Височина:	15 ft 7 in (4.75 m)
Тегло (празен):	25,630 lb (11,630 kg)
Тегло (пълен):	60,626 lb (27,500 kg)
Полезен товар:	34,996 lb (15,870 kg)
Двигател:	2 × Pratt & Whitney J52-P8B turbojets, 9,300 lbf (41.4 kN) всеки; общо: 82.8 kN
Макс. скорост:	563 възела (648 мили/час, 1040 км/час)
Далечина на полета:	2,819 морски мили (3,245 мили, 5222 километра)
Таван на полета:	40,600 ft (12400 метра)

Груман А-6 Интрюдър ( на английски: Grumman A-6 Intruder ) е американски двудвигателен реактивен атакуващ самолет, произведен от Груман Аероспейс ( на английски: Grumman Aerospace ). На въоръжение в USN и USMC между 1963 и 1997 год. А-6 е проектиран и изпълнен като щурмови изтребител - бомбардировач, годен да нанася удари при всякакви метеорологични условия. Заменя във USN и USMC еднодвигателния щурмовик A-1 Skyraider. Един от вариантите на самолета EA-6B Prowler ще бъде изведен от употреба в края на 2011 год.

История

След войната в Корея, USN решава да замени остарелия щурмовик A-1 Skyraider с напълно нов самолет. Въпреки че самолетът не се представя лошо в бойните действия, американския флот има две сериозни забележки. На първо място A-1 Skyraider няма възможности за действия при лоши метеорологични условия и е с много ограничени възможности за операции в тъмната част на денонощието. Освен това полезния товар на самолета се оказва недостатъчен, за да навреди сериозно на дълговременни отбранителни съоръжения. На второ място, флотът изпитва принципно недоверие към самолети с един двигател. От такива позиции USN организира конкурс, в който участват Бел (на английски: Bell), Боинг (на английски: Boeing), Дъглас (на английски: Douglas), Груман, Локхийд (на английски: Lockheed), Мартин (на английски: Martin), Норт Американ (на английски: North American), и Воут (на английски: Vought). На 2 януари 1958 год. Груман е обявен за победител в конкурса, а през м. февруари с. г. е подписан контракт за производство на новия атакуващ самолет на USN и USMC.

Дизайн

Съгласно изискванията на флота, Груман разработва прототип с два двигателя, двама души екипаж, дозвуков атакуващ самолет способен да пробива отбраната на силно укрепени наземни обекти при всякакви метеорологични условия, през деня и нощта и възможности за действия от малки и пределно малки височини. Отхвърлена е възможността за използване на крила с променлива стреловидност. Площта на последните е доста голяма - 529 ft² (49,1 м²), за самолет от този клас, което повишава значително бойния радиус на машината. Двамата пилоти седят в кокпита един до друг, което подобрява комуникацията помежду им, особено в бойна обстановка. Първият полет на прототипа е осъществен на 19 април 1960 год.

Експлоатация

А-6 започва да постъпва на въоръжение в USN и USMC през есента на 1962 год. Първата боеготова ескадрила е сформирана през м. февруари 1963 год. Самолета остава на въоръжение до 1997 год., когато е заменен от новия многоцелеви изтребител F-18 Хорнет. Вариантът за радиоелектронно противодействие ЕА-6Б Праулер е на въоръжение в американския флот до края на 2011 год. Самолета е в производство до 1990 год. Общия брой произведени машини за този период е 693 при единична цена 43 милиона долара.

Бойно използване

Груман А-6 Интрюдър е основен ударен самолет на USN и USMC на САЩ. Като такъв участва неизменно във всички операции на американския флот и американската морска пехота. Участието на машината в бойни действия е представено в хронологичен ред.

Виетнам

A-6C от атакуваща ескадрила 35 Черни пантери на атомния самолетоносач Ентърпрайз

А-6 е първият самолет, който нанася удари по обекти на територията на Виетнам. Точността на попаденията е много висока. Бойната мощ на машината е забележителна - стандартното боево натоварване на самолета е 8165 кг. Големия размер на щурмовика, заедно с ниските маневрени възможности при пълно бойно натоварване го правят удобна мишена за витнамската ПВО. Независимо от това загубите са оценени като приемливи. Трябва да се отбележи и фактът, че А-6 изпълнява най - опасните бойни мисии, свързани с атаки на силно укрепени позиции и дълговременни отбранителни съоръжения. За времетраенето на конфликта са загубени 84 машини. Първият свален самолет е на 14 юли 1965 год. от състава на атакуваща ескадрила 75 (VA-75) на самолетоносача USS Independence (CV-62). Инцидентът става над територията на Лаос. Екипажът на самолета лейтенант Доналд Бойкър и лейтенант Доналд Итън се спасява. Последната загуба е регистрирана на 24 януари 1973 год. Свалената машина е от състава на атакуваща ескадрила 35 (VA-35) на самолетоносача USS America (CV-66). Екипажът лейтенант Граф и лейтенант Хатфийлд е спасен от американски хеликоптер. От загубените 84 самолета, 10 са свалени от зенитни ракети земя - въздух, два - при въздушен бой от МиГ-21, 16 са загубени при неизяснени обстоятелства и 56 машини са загубени от огъня на зенитната артилерия. Двадесет американски самолетоносача вземат участие в бойните действия. Загубите на А-6 по кораби е както следва: USS Constellation (CV-64) губи 11 самолета; USS Ranger (CV-61) губи 8; USS Coral Sea (CV-43) - 6; USS Midway (CV-41) - 2; USS Independence (CV-62) губи 4; USS Kitty Hawk (CV-63) понася най - тежките загуби с 14 машини; USS Saratoga (CV-60) - 3; атомния самолетоносач USS Enterprise (CVN-65) губи 8 и USS America (CV-66) губи две машини. Анализът на следвоенните действя показва, че самолетът се справя много добре в бойна обстановка и в среда наситена със средства на ПВО. Поради ниската скорост и маневреност на малки и пределно малки височини машината е уязвима от преградния огън на малокалибрената зенитна артилерия на противника. Машината се представя сравнително добре и при въздушен бой (загубени са само два самолета), но така или иначе при почти всички мисии се разчита на прикритие от страна на флотските изтребители F-8 и F-4.

Ливан

A-6 Интрюдър поддържа операции на международните сили в Ливан през 1983 год. Един самолет е свален от сирийска ракета земя - въздух.

Либия

A-6 Интрюдър участва активно и в операция "Ел Дорадо Каньон" (на английски: Operation El Dorado Canyon) през м. април 1986 год. срещу Либия. Атакуващите самолети са от атакуващите ескадрили 34 (VA-34 "Blue Blasters") на самолетоносача USS America (CV-66) и 55 (VA-55 "Warhorses") на самолетоносача USS Coral Sea (CV-43). Разрушена е резиденцията на либийския диктатор Муамар Кадафи.

Ирак

По време на военните действия в Ирак (Операция Пустинна буря; на английски: Operation Desert Storm) през 1991 год., USN и USMC извършват повече от 4700 бойни полета с машини А-6. Мисиите са най - разнородни и включват унищожаване на ПВО системи, атаки на полеви позиции на Иракската републиканска гвардия и удари в дълбочина по стратегически цели. USN оперира от самолетоносачите USS Saratoga (CV-60), USS John F. Kennedy (CV-67), USS Midway (CV-41), USS Ranger (CV-61), USS America (CV-66), USS Nimitz (CVN-68) и USS Theodore Roosevelt (CVN-71), а USMC - от авиобазата Шейх Иса в Бахрейн. Три самолета са свалени в първите два дни от войната от огъня на иракската зенитна артилерия. Екипажите оцеляват.

Сомалия

След войната в Ирак А-6 Интрюдър взема участие в Операция "Възвърната надежда" (на английски: Operation Restore Hope) в Сомалия. На 28 април 1993 самолети от USMC оказват въздушна поддръжка на сухопътните части на морската пехота.

Босна

Последното участие на A-6 в операции е през 1994 год. по време на конфликта в Босна. Мисиите са предимно разузнавателни.

Варианти

KA-6D зарежда F-14A

EA-6B патрулира над Босна и Херцеговина, 1995.

А-6 Интрюдър има 18 варианта, като 12 от тях са на основната машина. Има и четири дълбоки модификации, които продължават да са на въоръжение в американския флот:

1. KA-6D - палубен керосинозареждач с общ запас гориво за дозареждане 7300 литра. Произведени са 58 такива машини.
2. EA-6A - двуместен самолет за радиотехническо разузнаване. Произведени са 21 такива машини.
3. NA-6A - двуместен самолет за изпитания на тактическо ядрено оръжие. Произведени са 6 такива машини.
4. ЕА-6В - четириместен самолет за радиоелектронна борба. Най - известната модификация на самолета. На всеки от американските самолетоносачи са базирани от 4 до 6 такива машини. От 2012 год. ще започне подмяната му с по - съвършения EA-18G Growler.

Изпълнение

1. Скорост: крейсерска - 775 км/час; максимална - 1040 до 1100 (при пикиране) км/час.
2. Практически таван: 12700 метра.
3. Далечина на полета: от 5190 до 5222 км. в зависимост от монтираното въоръжение.
4. Набиране на височина: 38,7 метра/сек.
5. Аеродинамично качество: 15,2

Въоръжение

Самолета има 4 подкрилни пилона и шахта във фюзелажа. Може да носи общо 8170 кг. въоръжение. Няма оръдия или картечници.

Ракети

• Неуправляеми реактивни снаряди (НУРС) - "Зуни", 127 мм., противотанкови.
• Управляеми реактивни снаряди (УРС) "въздух-въздух" AIM-9 Сайдуиндър - 2 бр.
• Управляеми реактивни снаряди (УРС) "въздух-земя (повърхност)" AGM-45 Shrike, AGM-62 Walleye, AGM-88 HARM - 2 до 3 бр.
• Управляеми реактивни снаряди (УРС) "въздух-кораб" AGM-65 Maverick и AGM-84 Harpoon - 2 до 3 бр.

Бомби

• Mk 81 113 кг. GPS
• Mk 82 227 кг. GPS
• Mk 83 454 кг. GPS
• Mk-84 907 кг. GPS
• Mk-117 340 кг. GP или Mk 77 340 кг. запалителна бомба
• Mk-20 Rockeye II касетъчна бомба
• GBU-10 Paveway II, GBU-12 Paveway II и GBU-16 Paveway II - лазерно-управляеми "интелигентни" бомби

Ядрени боеприпаси

• B61 атомна бомба - 1 бр.
• B43 атомна бомба - 1 бр.

Триизмерен изглед на A-6 Intruder

Мини

• CBU-89 GATOR касетъчна мина
• Стандартни противокорабни мини
• Стандартни противоподводникови мини

Напалм

• 4 по 1200 литра на подкрилните пилони

Авионика

1. Комплексна цифрова прицелно - навигационна система "Диана", позволяваща бойното използване на самолета на малки и пределно малки височини и при всякакви метеорологични условия.
2. Система за кацане по прибори AN/ARN - 58.
3. Система за близка радионавигация ТАКАН AN/APN - 52.

Оператори

Груман А-6 Интрюдър е на въоръжение във ВМС (USN) и Корпуса на морската пехота (USMC) на САЩ. Като самолет - носител на тактическо ядрено оръжие не е продаван на други страни.

Приложение

Груман А-6 Интрюдър е много добър самолет в своя клас. Притежава изключителни способности за действие от малки и пределно малки височини и при всякакви метеорологични условия, денем и през нощта. Вариантите на бойното му натоварване са практически неограничени, което го прави много подходящ за решаване на широк кръг от бойни задачи. Характеристиките на самолета позволяват достигане и унищожаване на силно защитени от ПВО наземни обекти на противника или отделни кораби и/или корабни съединения. Има възможности за действие срещу подводни лодки, въпреки че САЩ разполагат с много самолети специално пригодени за целта (Р-2 Е Нептун, Р - 3 С Орион, S - 2 Трекер и S - 3 А Викинг, първите два с наземно базиране, вторите - палубни). Недостатъците на машината се крият (от съвременна гледна точка) в липсата на многоцелевост - самолета е определено слаб във въздушните боеве, което налага ескортирането му от изтребители. Липсва оръдейно въоръжение, а УРС Сайдуиндър за близък бой не са всеракурсни и поразяват само цели в предната полусфера. Натоварен с повече от 8 тона оръжия, самолетът е относително тромав и бавен на малка височина, което го прави удобна мишена за зенитната артилерия на противника. Този недостатък се компенсира от факта, че машината става доста маневрена след освобождаване от оръжията и външните окачени резервоари (ако има такива). Също така трябва да се вземе под внимание и високата квалификация и тренираност на пилотите от USN и USMC.

Източници

• Andrade, John. U.S.Military Aircraft Designations and Serials since 1909. Midland Counties Publications, 1979, ISBN 0 904597 22 9 .
• Dorr, Robert F. Grumman A-6 Intruder. London: Osprey Publishing, 1987. ISBN 0-85045-816-1.
• Gunston, Bill and Mike Spick. Modern Air Combat. New York: Crescent Books, 1983. ISBN 0-517-41265-9.
• Hobson, Chris. Vietnam Air Losses, USAF/USN/USMC, Fixed-Wing Aircraft Losses in Southeast Asia, 1961–1973. North Branch, Minnesota: Specialty Press, 2001. ISBN 1-85780-1156.
• Jenkins, Dennis R. Grumman A-6 Intruder. Warbird Tech. 33. North Branch, Minnesota: Specialty Press, 2002. ISBN 1-58007-050-7.
• Miska, Kurt H. "Grumman A-6A/E Intruder; EA-6A; EA-6B Prowler (Aircraft in Profile number 252)". Aircraft in Profile, Volume 14. Windsor, Berkshire, UK: Profile Publications Ltd., 1974, pp. 137–160. ISBN 0-85383-023-1.
• Morgan, Mark and Rick Morgan. Intruder: The Operational History of Grumman's A-6. Atglen, PA: Schiffer Publishing, Ltd., 2004. ISBN 0-7643-2100-5.
• Taylor, John W.R. "Grumman A-6 Intruder". Combat Aircraft of the World from 1909 to the Present. New York: G.P. Putnam's Sons, 1969. ISBN 0-425-03633-2.
• Winchester, Jim, ed. "Grumman A-6 Intruder". Military Aircraft of the Cold War (The Aviation Factfile). London: Grange Books plc, 2006. ISBN 1-84013-929-3.

Външни препратки

• A-6E history page on Navy.mil
• Intruder Association
• A-6 page on globalsecurity.org
• Joe Baugher's website on the Grumman A-6 Intruder

В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.