Баден (Австрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Баден
Baden
— Град —
    Герб
Baden austria 01.jpg
Австрия
Red pog.png
Баден
Долна Австрия
Red pog.png
Баден
Страна Флаг на Австрия Австрия
Провинция Долна Австрия
Окръг Баден
Площ 26,89 km²
Надм. височина 230 m
Население (2010) 25 136 души
Кмет Курт Щавска
Пощенски код 2500, 2512
Телефонен код 0 22 52
МПС код BN
Официален сайт http://www.baden-bei-wien.at
Баден в Общомедия

Баден (на немски: Baden) е австрийски град в провинция Долна Австрия и административен център на окръг Баден.

Градът отстои на 26 km от столицата Виена и често се нарича Баден до Виена (Baden bei Wien), наименование без официален характер, което се използва, за да се прави разграничение от Баден-Баден и Баден в Швейцария.

Баден е особено известен като балнеоложки център. Към 1 януари 2010 градът е с население от 25,136 души.

География[редактиране | edit source]

Баден е разположен в живописната долина на река Швехат, част от хълмистия горски масив Виенски гори. В района на града се намират тринайсет на брой топли минерални извори, мнозинството от които извират от връх Калвариенберг. Баден е заобиколен от над 120 лозови масива.

История[редактиране | edit source]

Топлите минерални извори в района на Баден са известни още по времето на Римската империя. При управлението на Клавдий селището, което е в близост до изворите получава името Aquae (Бани). През 869 селището е преименувано на Падун (Padun). През 1480 Баден получава статут на град с прилежащите му права. През 1488 градът е посетен от унгарската кралица Беатрис Арагонска, която се надява тамошните лечебни извори да излекуват безплодието й. Баден става свидетел и на ожесточени конфликти по време на Реформацията и Контрареформацията.

Нашествията на османските войски през 1529 (Обсада на Виена) и 1683 (Битка при Виена) оставят града в руини. През 1713 чумата достига Баден и покосява голяма част от населението, а година по-късно части от града са изпепелени до основи от голям пожар. Между 1796 и 1834 император Франц II прекарва всяко лято в Баден, превръщайки го в своя постоянна лятна резиденция. След големият пожар от 1812 Баден е построен наново по план на архитекта Йозеф Корнхойзел. През 1850 в състава на града влизат селцата Лездорф и Гутенбрун, а през 1912 Вайкерсдорф става част от Баден.

По време на Първата световна война в двореца Вайлбург (вече несъществуващ) временно се разполага главното командване на Австро-унгарските военни сили. По време на Втората световна война голяма част от града е унищожена при масираната бомбардировка на 2 април 1945. Между 1945 и 1955 Баден се използва като щаб-квартира на Съветските сили по време на окупацията на Австрия от Съюзническите сили.

През 1943 в Баден е открито игрално казино, което бързо превръща града в популярна дестинация до края на Втората световна война. След 1965 цялата туристическа инфраструктура в града е възстановена и Баден се утвърждава отново като важен туристически център в Австрия и като един от най-популярните балнеоложки курорти в страната.

Административно деление[редактиране | edit source]

Баден се дели на 7 района:

  • Баден
  • Брайтен
  • Гамингерхоф
  • Лездорф
  • Митерберг
  • Раухенщайн
  • Вайкерсдорф

Личности[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]