Бели
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бели.
| Бели Бели | |
| — село — | |
 Панорама на Бели. | |
  Бели | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Надм. височина | 427 m |
| Население | 466 души (2002) |
| Пощенски код | 2300 |
| МПС код | КО |
| Бели в Общомедия | |
Бели или Беле[1] (изписване до 1945 година: Бѣли; на македонска литературна норма: Бели) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 5 километра северозападно от град Кочани.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Бели е голямо българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е изградена в 1870 година. Иконите са от XIX век и са на Захарий Доспевски и неизвестни автори. Не е зографисана.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бели (Бѣли) има 400 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Моянци (Moyantzi) има 576 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
На 9 ноември 1909 година при обиск у Георги Стоянов от Бели е намерена мартинка, при избухналата престрелка са убити кметът и брат му. Селото е обискирано от военна част и 30 души са арестувани.[5] През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Осем души са арестувани и бити.[6]
При избухването на Балканската война деветнадесет души от Бели са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяване от 2002 в селото има 141 домакинства със 150 къщи.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бели
Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, Кюстендилска дружина[9]
Гьорги Бошков – Беле (1925 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[10]- Мите Каракашев, български революционер, деец на ВМРО[11][12]
- Троян Иванов (? – 1926), деец на ВМРО
- Починали в Бели
- Кирил Тодоров Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките. с. 418.
- ↑ Спанчевска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 28 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132 – 133. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 34, 21 ноември 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 21
| |||||||||||
