Велко Костов

Велко Костов
	Велко Костов
български революционер
Роден	1860 г. Търпейца, Османска империя
Починал	20 август 1943 г. (83 г.) Варна, Царство България
Награди	Военен орден „За храброст“

Велко Христов Костов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Велко Костов е роден в 1860 година^[2] в охридското село Търпейца. Емигрира в Свободна България, където влиза в средите на македонската революционна емиграция. В 1895 година се присъединява към новосъздадената Македонска организация, привлечен от водача ѝ Трайко Китанчев. През лятото на същата година участва в Четническата акция с четата на Кочо Муструка и взима участие във всички сражения в Кочанско и Винишко.^[1]

Активен деец е на Добричкото македонско дружество и събира помощи за Македонската организация из добруджанските села.^[1]

В 1902 година влиза в четата на подпоручик Сотир Атанасов и с нея участва в Горноджумайското въстание на Върховния комитет през есента на същата година. На следната 1903 година участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на ВМОРО на Георги Сугарев в Битолско.^[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3-а рота на 6-а охридска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. Участва във всички действия на дружината от 1 октомври 1912 година до уволнението си на 10 август 1913 година.^[1]^[3]

Взима участие и в Първата световна война, като от 1916 до 1918 година е водач и преводач на османския Двадесет и пети полк в Добруджа.^[1]

На 14 април 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]

Умира на 20 август 1943 година.^[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 116.
↑ Към 14 април 1943 година е на 83 години.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 762.

[Свидетелства_116-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 116.

[2] Към 14 април 1943 година е на 83 години.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 762.

[1]

[2]

[3]