Вермандоа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вермандоа (на френски: Vermandois) е през Средновековието графство в Северна Франция, регион Пикардия. Името на графството произлиза от келтския Виромандуи и неговия главен град Augusta Viromanduorum, днешния Сен Кантен (Saint-Quentin).
През 9 век по времето на Каролингите Пипин, син на Бернард, крал на Италия († 818), получава Вермодуа и става първият граф на Вермандоа.
През 1191 г. според скючени договори западен Вермандоа, през 1214 г. източната част отиват на френската корона.
През 1576 г. Вермандоа е издигнат на херцогство и на Перство.
Съдържание |
Графове на Вермандоа от Дом Фландрия [редактиране]
- Родулф † 896
Графове на Вермандоа от Дом Каролинги [редактиране]
- Пипин († сл. 840), прародител на графовете на Вермандоа, син на Бернард, крал на Италия
- Хериберт I (892–907 или 896–900/907), граф на Мо, граф на Соасон и първият наследствен граф на Вермандоа
- Хериберт II (907–943 или 900/907–943), граф на Мо, граф на Соасон и Вермандоа
- Адалберт I (Алберт) (943–988 или 946–987), граф на Вермандоа
- Хериберт III (987–997 или 987–1000/1002), граф на Вермандоа
- Алберт II (997–1035 или 1000–1010), граф на Вермандоа
- Eudes (1021–1045), граф на Вермандоа
- Ото (1035–1045), граф на Вермандоа
- Хериберт IV (1045–1080), граф на Вермандоа и Валоа
- Аделаида († 1120/24) (1085–1101) графиня на Вермандоа и Валоа
Графове на Вермандоа от Дом Франция-Вермандоа (Капетинги) [редактиране]
- Хуго I Велики (1085–1101 или 1087–1101), съпруг на Аделаида, най-малкият син на френския крал Хайнрих I, граф на Вермандоа и Валоа
- Рудолф I le Vaillant (1102–1152 или 1101–1152), граф на Вермандоа, Валоа, Amiens и Crépy, 1147 регент на Франция
- Hugues II le Moine (Св. Феликс от Валоа) (1152–1160), граф на Вермандоа и др., отказва се
- Рудолф II Прокаженик (1160–1167), граф на Вермандоа и др.
- Мабила или Елизабет (1167–1183), графиня на Вермандоа и др.
- Филип от Елзас, съпруг на Мабила, (1167–1191)
- Елеонора (1191–1214), графиня на Вермандоа, Валоа и Saint-Quentin
Филип II взема Вермандоа към френската корона. През 1191 г., според сключени договори, западен Вермандоа, през 1214 г. източната част отиват на френската корона.
Други [редактиране]
- Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа (1669–1683), илегитимен син на Луи XIV и Луиза дьо Ла Валиер.
Източници [редактиране]
- Anselme, Histoire Genealogique de la Maison royale de France, 1726.
- M. Fouquier-Cholet, Histoire des Comtes héréditaires du Vermandois, Saint-Quentin, 1832.
- Ioh. Mabillon, Annales ord. Sancti Benedicti. Ticinense. Lucae, 1739.
- Louis Moreri, Le Gran Dictionnaire Historique, Paris, 1743–1749.