Виктор Шейман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Шейман
министър на вътрешните работи на Беларус
Роден: 26 май 1958
Солтанишки, днес Беларус

Виктор Владимирович Шейман (на беларуски: Віктар Уладзіміравіч Шэйман) е беларуски генерал-майор (1999) и министър.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в 1958 година в село Солтанишки във Вороновски район на Гродненска област, СССР. Завършва Благовешченското висше танково командно училище и Академията на Министерството на вътрешните работи на Беларус.

Военната си служба прекарва в ВДВ, като участва в Афганистанската война. В 1990 г. като майор, началник-щаб на въздушно-десантно подразделение е избран за депутат във Върховния съвет на БССР от XII свикване от Брестския-Южен избирателен окръг № 105 от Брестска област.

От 1990 до 1994 г. е депутат във Върховния съвет, секретар на Комисията на Върховния съвет по въпросите на националната сигурност, отбраната и борбата с престъпността. От 1994 година е активен привърженик на президента Александър Лукашенко. На 5 август 1994 г. с указ на № 24 на президента е създаден Съвет за сигурност на Република Беларус, а с с указ на № 25 Шейман е назначен за негов Държавен секретар.

На 10 август 1994 г. с указ на Президента № 39 е създадена колегия на Министерството на отбраната на Република Беларус, а Шейман става неин член. След два дни с указ № 47 е създадена и колегия на Министерството на вътрешните дела, като Шейман отново е включен в състава ѝ.

От 16 до 20 декември 1995 г. след освобождаването на Юрий Захаренко от длъжността министър на вътрешните работи, Шейман е изпълняващ длъжността министър на вътрешните работи на Беларус и председател на колегията на МВР.

На 27 ноември 2000 г. с указ № 620 е освободен от длъжността Държавен секретар на Съвета за сигурност, помощник на Президента по въпросите на националната сигурност, а на следващия ден е назначен за главен прокурор на страната, пост на който остава до 29 ноември 2004 г. От 29 ноември 2004 до 4 януари 2006 г. е ръководител на Президентската администрация.

От 23 декември 2005 г. е ръководител на инициативната група по издигането на Лукашенко за кандидат-президент, както и ръководител на неговия предизборен щаб по време на президентските избори през 2006 г. От 20 март 2006 г. е назначен за Държавен секретар на Съвета за сигурност.

Шейман е съпредседател на беларуско-венецуелската съвместна комисия на високо равнище[1]

Чинове и звания[редактиране | edit source]

Награди[редактиране | edit source]

Критика[редактиране | edit source]

Именно по негова инициатива с решение на съда е закрит главният оппозиционен вестник „Свобода“. Беларуската опозиция и международните правозащитни структури го представят за организатор на така наречените „ескадрони на смъртта“, на които се приписват убийства на лидерите на организираната престъпност, премахване на ръководителите на опозицията и изчезването на оператора на руския телеканал ОРТ Дмитрий Завадски, който е и личен кореспондент на Александър Лукашенко. През април 2006 г. САЩ и страните от Европейския съюз забраняват влизането на Виктор Шейман на тяхна територия.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Снимка на Виктор Владимирович Шейман

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Сътрудничеството на Беларус и Венецуела се обсъжда в Минск
  2. Указ на Президента на Република Беларус №512
  3. В последно време се появяват фотографии на Виктор Шейман в мундир на генерал-полковник(?)
  4. Указ на Президента на Република Беларус от 28 ноември 2000 г. №635
  5. Указ на Президента на Република Беларус
  6. Официално. «Советская Белоруссия» № 226 от 2004-11-30
  7. Кавалеры ордена Отечества II степени
  8. Указ Президента Республики Беларусь от 26 мая 1998 г. №285 «О награждении В.В.Шеймана орденом Отечества III степени»
  9. Орден намира притежателя си
  10. Фотография с ордени
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шейман, Виктор Владимирович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.