Вознесенски археологически комплекс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вознесенски археологически комплекс
Сребърен орел "знаме" на византийски легион с врязан на гърдите монограм
Сребърен орел "знаме" на византийски легион с врязан на гърдите монограм
Местоположение
' (Украйна)
Gfi-set01-archaeology.png
'
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Запорожка област
Град Запорожие
Археология
Период VII век

Вознесенският археологически комплекс е археологически паметник от 7 век с неизяснено предназначение в близост до бившено село Вознесенка (Запорожка област, Украйна), което е било разположено на левия бряг на река Днепър, на 4 km западно от центъра на град Запорожие. Археологичен паметник е открит в средата на 20 век.

Първите изследвания на обекта са извършени под ръководството на В. А. Гринченко.[1] Той представлява четириъгълна площадка с размери 82 х 51 m, разположена на възвишение на брега на Днепър. Площадката е оградена с вал от камъни и пръст, чиято днешна височина е около 80 cm. В източната част на площадката е изграден кръг от камъни с диаметър 6 m, а в две ями близо до него са открити положени около 1600 предмета. Освен предметите от 7 век, в рамките на площадката са открити 11 по-стари гроба.[2]

Монограм, врязян на гърдите на сребърния орел, открит при Вознесенка

Общото количество на откритите златни предмети е 1,2 kg. Сред откритите предмети са 3 украсени със злато ножници, многобройни части от конска сбруя, сребърни фигури на орел и лъв, смятани за върхове на византийски бойни знамена, 4 железни ножа със златни инкрустации, животински кости, главно от кон. В източната част на обекта е разкрита площадка с размери 3,5 х 2,5 m, в която е горял огън, като почвата е засегната до дълбочина от 35 cm. Някои сходства на откритите предмети дават основание обектът да бъда включен в Перешчепинската група паметници.[2]

Първоначално паметникът се свързва с погребалните обреди на славяните,[1] а по-късно - с хазарите[3][4] и българите.[5][6] Съществува и хипотеза, че това е гробът на българския владетел Аспарух.[7] Предназначението на комплекса не е изяснено, тъй като хипотезата за погребален паметник не се потвърждава от археологическите данни - липсват както човешки кости, така и свидетелства за трупоизгаряне. Сред хипотезите за предназначението на паметника е, че това е укрепен център, но липсата на данни за постоянно обитаване и малките размери на ограждащия вал не подкрепят това предположение. Друга възможност е комплексът да представлява възпоменателен паметник, подобен на известните тюркски съоръжения от Централна Азия.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Грінченко, В. А.. Пам'ятка VIII ст. коло с.Вознесенки на Запоріжжі. // Археологія III. 1950. с. 37-63.
  2. а б в Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 127-128.
  3. Артамонов, М. И.. Болгарские кульуры Северного и Западного Причерноморья. // Доклады Географического общества СССР. Етнография 15. 1970. с. 17-20.
  4. Айбабин, А. И.. Погребение хазарского воина. // Советская археология 3. 1985. с. 202.
  5. Корзухина, Г. Ф.. К истории Среднего Приднепровья в середины I тыс. н.э.. // Советская археология XXII. 1955. с. 68-74, 78-79.
  6. Димитров, Д.. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие. Варна, 1987. с. 110-112.
  7. Ваклинов, Ст.. Формиране на старобългарската култура VI-XI век. София, 1977. с. 35-39.

Външни препратки и литература[редактиране | edit source]

Nag Sent Miklosh.jpeg Ранносредновековни славянски и български съкровища

Глодоско съкровище · Съкровище от Мартиновка · Фигури от Велестино · съкровище от Мала Перешчепина · Вознесенски археологически комплекс · Златно съкровище от Над Сент Миклош · Преславско съкровище ·