Генций
|
||||||||||
Генций или Гентий (на латински: Genthios: Gentius; на гръцки: Γένθιος) е последният илирийски крал. Той управлява от 180 до 168 пр.н.е. в Скодра и принадлежи към племенния съюз на лабеатите. Той е син на крал Pleuratos II.
В началото на управлението му далматите се отделят от лабеатите през 180 пр.н.е. През 171 пр.н.е. той е съюзен с римляните против Македония. През 169 пр.н.е. той сключва съюз с македонския цар Персей. Генций нарежда пленяването на два римски пратеници и опустошава териториите около градовете Аполония и Дирахиум, които са в съюз с римляните. През 168 пр.н.е. той е победен пред Скодра от римската войска с командир претор Луций Аниций Гал. Той е пленен и заведен в Рим и през 167 пр.н.е. участва като победен в триумфалното шествие на Аниций Гал. След това той е заточен в Игувиум. Смъртната му дата не е известна, но съществуват още останките от гроба му.
Женен е за Етута (Etuta или Etleua), дъщеря на Monunios, крал на дарданите през 2 век пр.н.е.
Според Плиний Стари той пръв открива лечебните свойства на тинтявата, която е наречена на него Gentiana.
Източници [редактиране]
- Ливий, 43,19,3; 44, 30
- Плиний Стари, Histoires naturelles, livre 25, 34
- J. J. Wilkes, The Illyrians. Blackwell, Oxford 1992, ISBN 0631198075, S. 85
- D. Chaplin (Hrsg.): Ливий: Rome’s Mediterranean Empire. Books forty-one to forty-five and the Periochae. University Press, Oxford 2007, ISBN 0192833405, S. 147: “to Etleua, a daughter of Monunius”.
Литература [редактиране]
- Edward Herbert Bunbury: William Smith: Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. Band 2, Little, Brown & Co, Boston 1870, Gentius, v. 2, p, 244, v. 2, p. 245
- Pierre Cabanes: Les Illyriens, de Bardylis à Genthios, IVe au IIe siècle avant J.-C. Regards sur l'Histoire. Paris 1988
- Linda-Marie Günther: Genthios. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 4, Metzler, Stuttgart 1998, ISBN 3-476-01474-6.
