Георгиос Папандреу-младши
| Георгиос Папандреу-младши | |
.jpg) |
|
|
182-ри Министър-председател и Министър на външните работи на Република Гърция
|
|
| Мандат 6 октомври 2009 – 9 ноември 2011 |
|
| Президент | Каролос Папуляс |
|---|---|
| Предшестван от | Константинос Караманлис |
| Последван от | Лукас Пападимос |
|
|
|
| Роден | 16 юни 1952 г. Сейнт Пол, САЩ |
| Полит. партия | ПАСОК |
| Съпруга | Ада Папапану |
| Професия | социолог |
Георгиос Папандреу (гръцки: Γιώργος Παπανδρέου) е бивш министър-председател на Гърция. Роден на 16 юни 1952. Той гръцки политик от гръцко-американски произход, син и внук на двама министър-председатели на Гърция — Андреас Папандреу и Георгиос Папандреу-старши. Бил е министър на народната просвета и религиозните въпроси два пъти (1988-1989 г. и 1994-1996 г.) и министър на външните работи на Гърция от 1999 до 2004 г. и от октомври 2009 г. до септември 2010 г. От февруари 2004 г. е лидер на Общогръцкото социалистическо дивжение (ПАСОК), а през 2006 г. става председател на Социалистическия интернационал.
Биографични данни[редактиране]
Георгиос Папндреу е роден като Джефри Папандреу в Сейнт Пол, Минесота в САЩ, където баща му Андреас Папандреу, заема преподавателски пост в университета. Майка му е американката Маргарет Папандреу (моминско име Маргарет Чент). Образованието си Папандреу получава в училища в Торонто, Колежа Емърст в Масачузетс, Стокхолмския университет, Лондонското училище по икономика и Харвардския университет. Той е бакалавър по социология от Колежа Емърст и магистър по социология от Лондонското училище по икономика. Бил е изследовател по проблемите на имиграцията в Стокхолмския университет в периода 1992-1993 г. Член е на Центъра за международни отношшения на Харвардския университет в периода 1992-1993 г. Освен гръцки и английски, владее и шведски език.
През 2002 г. е удостоен с титлата Почетен доктор на Колежа Емърст, а през 2006-та обявен за Бележит професор от Центъра по елинистика на Щатския колеж за наука и изкуство на Джорджия.
Баща му учи и работи като професор по икономика от 1939 до 1959 г., след което се завръща в родната си Гърция и започва активна политическа дейност. Дядото на Папандреу е два пъти министър-председател на Гърция.
Младият Папандреу идва в Гърция след падането на военната хунта и възстановяването на демокрацията през 1971 г. Тогава става и активист на партията на баща си Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК), а през 1984 г. и член на Централния комитет на ПАСОК.
Политическа дейност[редактиране]
Георгиос Папандреу е избран за член на гръцкия парламент от район Ахея през 1981, годината, когато баща му става министър-председател.
През 1985 г. става зам.-секретар по въпросите на културата, Министър на образованието и религиозните въпроси през 1988 г., Зам-Министър на външините работи през 1993 г., през 1994 г. отново Министър на образованиеето и религиозните въпроси, след което отново Зам.-Министър на външните работи през 1996 г. и Министър на външините работи през феврураи 1999 г.
По време на втория си мандат като Министър на образованието и религиозните въпроси, Папандреу става първия гръцки политик, който прави насърчителни стъпки към мюсюлманското малцинство в Тракия, като им определя 5% от университетските постове.
Папандреу получава множество награди и почетни отличия като признание за работата му за спазване на човешките права. Като Министър на външните работи смекчава високопарната националистическа риторика на баща си и установява близки отношения с Турция и Албания, които Гърция традиционно има враждебни взаимоотношения. Той работи неуморно по "Кипърския въпрос", като усилията му спомагат за осъществяване на плана "Анан". Папандреу, подобно на всички други политически лидери, е склонен да направи отстъпки от фундаменталната гръцка позиция, че турската и гръцката част на Кипър трябва да се обединят, приемайки, че това не би довело да първоначалното статукво на обединена държава Кипър. Все пак Република Кипър влиза в Европейския съюз и става негова пълноправна членка през 2004 г. Друг дипломатически проблем, върху чието решаване работи е намаляване на напрежението по отношение на Република Македония от началото на 90-те.
| Теодорос Пангалос | → | Министър на външните работи (18 февруари 1999 – 13 февруари 2004) | → | Тасос Яницис |
| Дора Бакояни | → | Министър на външните работи (6 октомври 2009 – 7 септември 2010) | → | Димитриос Друцас |
| Костас Караманлис | → | Министър-председател на Гърция ( 6 октомври 2009 – 11 ноември 2011) | → | Лукас Пападимос |
