Големи десантни кораби проект 1171

Големи десантни кораби проект 1171 Большие десантные корабли проекта 1171
„Николай Филченков“ в Севастопол
Флаг	СССР Русия
Клас и тип	Големи десантни кораби от проекта 1171
Производител	Прибалтийски завод „Янтарь“ в Калининград, СССР.
Служба
Заложен	5 февруари 1964 г.
Спуснат на вода	1 юли 1964 г.
Влиза в строй	18 август 1966 г.
Състояние	4 кораба в строй
Основни характеристики
Водоизместимост	3400 t (стандартна) 4360 t (пълна)
Дължина	113,1 m
Ширина	15,6 m
Газене	4,5 m
Задвижване	2 дизелови двигателя: М-58А (мод. I и II) М-58А-3 (мод. III) М-58А-4 (мод. IV); 2 гребни винта; 9000 к.с.
Скорост	16 – 18 възела (33 km/h)
Далечина на плаване	4800 мили на ход 16 възела
Екипаж	55 души (5 офицера)
Радиоелектронно оборудване	1 – 2 × НРЛС „Дон“ 1 × НРЛС МР-231 „Пал“ (на БДК-10) ПУС „Гроза-1171“ (мод. III и IV) комплекс средства за РЕБ „Слябинг“; система свой-чужд „Хром-КМ“
Въоръжение
Артилерия	1 × 57 mm ЗИФ-31Б 2 × 25 mm 2М-3М (мод. IV) 2 × 55 mm МРГ-1 „Огоньок“ (на БДК „Николай Вилков“)
Ракетно въоръжение	2 × А-215 „Град-М“ (160 НУРС) (мод. III и IV) 2 – 3 × ПЗРК „Стрела-3“
Други	до 20 ОБТ или до 45 БТР/БМП или 300 – 400 десантника
Големи десантни кораби проект 1171 в Общомедия

Големи десантни кораби проект 1171 (шифър „Тапир“, според класификацията на НАТО: Alligator) са серия съветски големи десантни кораби (на руски: БДК, Большой десантный корабль) построени от прибалтийския корабостроителен завод „Янтарь“ в Калининград. Корабите от проекта са предназначени за транспортиране и стоварване на десант, превоз на бойна техника и оборудване. Способни са да транспортират различни видове бронирана техника, включая танкове. Последващо тяхно развитие са корабите от проекта 11711 за ВМФ на Русия.

История

През 1960-те години Съветския флот вече има достатъчно съвременен корабен състав, което му позволява да излезе в просторите на Световния океан. Съперничеството със САЩ води до съюз с много държави, и в задачите на СССР са и оперативно оказване на военна помощ на своите съюзници. Това изисква създаването на особени средства. Нужен е проект за нови специални съдове за доставка на различни товари. Така например, през 1959 г., се появява задание за разработването на голям десантен кораб за океанската зона. В числото на първите проекти застава и 1171 „Тапир“ с тактико-технически данни, съпоставими с аналогичните при съвременните западни десантни кораби. Практически едновременно Министерството на морския флот поръчва сухогруза проекта 1173 с носов апарел, който във военно време трябва да служи за същите цели. Проекта е сложен с това, че това е принципно нов за ВМФ на Съветския съюз кораб. Близостта в предназначението на двата проекта води до съединяването им в един под общото обозначение проект 1171 „Тапир“. При това той може да се използва и за военни, и за граждански цели, но поради това характеристиките му до известна степен се снижават. Това се обуславя от различията в изискванията на гражданските оператори (висока икономичност, използване на целия обем на трюмовете, хубави каюти за екипажа) и военните (място за въоръжения, повишена непотопимост, висока скорост, специално оборудване), което в крайна сметка води до компромис.

Проектантите изготвят много варианти на проекта, според възможностите отчитайки всички пожелания, но несъмнения приоритет се отдава все пак на военните. Главен фактор става замяната на двигателите, вместо планираните дизели по 2500 к.с. на него решават да поставят двигатели с двойно по-голяма мощност. Това удовлетворява ВМФ, защото скоростта на съда нараства до 17 възела, което почти се приближава до първоначалното задание. Обаче Министерството на морския флот решава да се откаже от „съвместния“ съд, заради това, че експлоатацията толкова мощни механизми става нерентабилна. В резултат двойното назначение на проекта 1171 „Тапир“ се проявява само отвън, по външния вид, характерен по-скоро за граждански съд. Кораба е класифициран като „БДК“ (акроним на руски от голям десантен кораб) и се строи изключително за ВМФ.

Конструкция

Корабите имат външен вид, сходен с този на сухогруз. Надстройката е само на кърмата, там има и херметичен подвижен лацпорт, който в спуснато положение служи за натоварването на техниката от пирса при швартовка към кърмата. Също лацпорта се използва за приемане и стоварване на плавателните средства в доковата камера. На съда има кранове за натоварване на товарите, разположени на палубата. Далечината на плаване съставлява 4800 мили при скорост 16 възела, пълната водоизместимост е 4650 тона.

Корпуса на кораба е използван като прототип за по-големия десантен кораб на океанската зона от проекта 1174 „Носорог“.

Десантни възможности

Кораба може да събере до 20 основни бойни танка, или 45 БТР, или 50 товарни автомобила, и 300 – 400 души десант (в двата кубрика за десант, под първия и четвъртия туйндек). Кораба може да носи до 1000 тона различни товари. В носовата част се намира отсека за бронетехниката, там се намира и десантния апарел закрит с подвижни врати, а в кърмата за товаро-разтоварните операции е оборудван сваляем лацпорт.

Въоръжение

Основното въоръжение на корабите от проекта 1171 „Тапир“ се състои от една универсална сдвоена корабна артилерийска установка с калибър 57 мм – ЗИФ-31 Б. Също за обстрел на брегови цели и поддръжка на десанта БДК има две пускови установки за реактивната система за залпов огън А-215 „Град-М“ с далечина на действие около 21 км. За противовъздушната си отбрана болшинството кораби от серията са въоръжени с два-три преносими зенитно-ракетни комплекса „Стрела-3“.

Състав на серията

Корабите от проекта се строят от 1964 до 1975 г. в Калининград. Всичко в серията са планирани 15 кораба, последния от които така и не е достроен. 14 построени кораба на проекта дълго се намират в състава на Военноморския Флот на СССР, а по-късно и в състава на Военноморския Флот на Русия. В Черноморския и Тихоокеанския флотове и до днес служат четири кораба от този проект. Един от корабите потъва по време на буксировка. Още един е продаден на Украйна, където впоследствие е преправен на сухогруз.

Цветовете в таблицата:

Бял – недостроен или утилизиран без да е спускан на вода

Зелен  – действащ в състава на ВМФ
Жълт  – действащ в състава на чужди ВМС или като граждански съд
Червен  – списан, утилизиран или загубен

Название	б/н	Заложен	Спуснат	В строй	Флот	Състояние	Забележка
Мод. I
БДК-10	150	5 февруари 1964	1 юли 1964	18 август 1966	ЧФ	Унищожен на 24.03.2022 г.	от 22 февруари 67 – „Воронежки комсомолец“; от 15 февруари 1992 – БДК-65; от 26 юли 2003 – „Саратов“
БДК-6	144	4 юли 1964	15 февруари 1965	30 декември 1966	ЧФ	Списан на 19 март 1992	от 9 ноември 1970 – „Кримски комсомолец“
БДК-13	093	18 февруари 1965	26 март 1966	30 септември 1967	ТОФ	Списан на 5 юли 1994	от 20 юни 1972 – „Томски комсомолец“, от 15 февруари 1992 – БДК-25
БДК-62	023	5 август 1966	1 март 1967	29 декември 1967	СФ	Списан на 1 декември 1997	от 14 септември 1981 до 15 февруари 1992 – „Комсомолец Карелии“
Мод. II
БДК-66	085	7 март 1967	28 август 1967	27 септември 1968	ТОФ	Списан на 5 юли 1994	от 13 февруари 1975 – „Сергей Лазо“
БДК-69	148	30 август 1967	29 февруари 1968	31 декември 1968	ЧФ	В строй	от 20 октомври 2002 – „Орск“
Мод. III
БДК-77	099	12 март 1968	31 август 1969	30 септември 1969	ТОФ	Списан на 5 юли 1994	от 12 октомври 1972 – „50 години шефство на ВЛКСМ“, от 15 февруари 1992 – БДК-80
Донецки шахтьор	119	5 септември 1968	10 март 1969	31 декември 1969	БФ	Списан на 10 април 2002
БДК-100	115	18 март 1969	11 октомври 1969	30 септември 1970	БФ	Списан на 30 юни 1993	от 11 април 1970 – „Красная Пресня“.
БДК-104	н/д	17 октомври 1969	31 март 1970	10 юни 1971	ЧФ, ВМСУ	Списан на 30 ноември 2004	от 25 май 1982 – „Иля Азаров“; от 10 януари 1996 – във ВМСУ; от 25 юли 1997 – U401 „Рівне“.
Александр Торцев	062	6 април 1970	27 ноември 1970	31 декември 1971	ТОФ	Списан на 5 юли 1994
Пьотър Иличев	044	30 ноември 1970	30 август 1971	29 декември 1972	СФ	Списан на 30 юни 1993
Мод. IV
Николай Вилков	081	3 септември 1971	30 ноември 1973	30 юли 1974	ТОФ	В строй
Николай Филченков	152	30 януари 1974	29 март 1975	30 декември 1975	ЧФ	В строй
Николай Голубец		—	—	—		Недострен

Литература

• Проект „Тапир“. Вооруженные силы стран мира. 2015, 808.01 с.
• Щербаков Владимир. Десантные корабли ВМФ России. Часть 2. Техника и вооружение. М., 2014. с. 7,8.

Външни препратки

• BDK-10 large landing ships (project 1171) (1966 – 1975) ((en))
• Характеристики корабля и состав серии ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Големи десантни кораби проект 1171

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большие десантные корабли проекта 1171“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​