Голяма синя чапла
| Голяма синя чапла | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Ardea herodias(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
Голяма синя чапла (Ardea herodias) е северноамериканска птица от семейство Чаплови. Тя е близък роднина на срещащата се в България сива чапла.
Съдържание |
Разпространение [редактиране]
Голямата синя чапла е разпространена в цяла Северна Америка с изключение на арктическите райони на Канада и Аляска. Среща се и в цяла Централна Америка, Карибските и Галапагоските острови. В Русия се наблюдава популация на остров Ратманов в Беринговия проток. Екземпляри от вида макар и рядко се срещат и на Хавайските острови, в Европа като Испания, Азорските острови[2] и Англия[3]. Обитава разнообразни биоми с изключение на пустинни и високопланински територии.
Подвидове [редактиране]
Съществуват пет подвида на голямата синя чапла както следва:[2]
- Ardea herodias herodias Linnaeus, 1758 — основния подвид.
- Ardea herodias fannini Chapman, 1901 — среща се по северозападното тихоокеанско крайбрежие.
- Ardea herodias wardi Ridgway, 1882 — среща се от Канзас и Оклахома до северна Флорида.
- Ardea herodias occidentalis Audubon, 1835 — среща се в южна Флорида и Карибските острови.
- Ardea herodias cognata Bangs, 1903 — среща се на Галапагоските острави.
Описание [редактиране]
Голямата синя чапла е най-голямана чапла обитаваща Северна Америка. Висока е 97 - 137 cm, тежи 2,1 - 2,5 kg. Мъжките са по-едри от женските. Средният размах на крилете е 213 cm. Крилете са дълги, клюна е светложълт, дълъг и завършва конично. Опашката е къса, краката са дълги и зелени. Шията е също дълга. Оперението по горната част на тялото е сиво, а по шията има бели, черни и рижави ивици. При мъжките в задната част на главата се образува гъст кичур от черни пера.
Известно е че най-дълго живялата голяма синя чапла е умряла на 23 години. Живеят средно по 15 години. Най-уязвими са те в първата година от своя живот когато умират 69% от малките. Основна опасност за яйцата са американската врана и гарванът гробар. Новоизлюпените пилета и малките чапли са плячка за орли, еноти, мечки, лешояди и други хищни животни.
Хранене [редактиране]
Птиците са активни предимно в сутрешните и вечерните часове, когато ловуват риба. Те водят самотен начин на живот и предпочитат да ловуват сами. Гнездят в колонии както с представители на своя вид, така и с чапли от други видове. В северните ареали птиците са прелетни като презимуват в южните части на континента. Основната храна за тях е рибата, но в менюто им влизат и жаби, гущери, саламандри, змии, водни кончета, раци и други дребни животинки.
Размножаване [редактиране]
Големите сини чапли отглеждат по едно потомство в годината. Периодът на размножаване е от март до май в северното полукълбо и от ноември до април в южното. Женската снася от 2 до 7 бледосини яйца. По правило птиците от северните популации снасят по-голям брой яйца. И двамата родителя участват в мътенето което продължава 26 - 30 дена. Те хранят малките около 2 месеца, докато не станат способни да летят и не намират сами храна. Половата зрялост настъпва на 22 месечна възраст.
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) BirdLife International. Ardea herodias. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 23 май 2010.
- ↑ а б del Hoyo, J., Elliott, A., & Sargatal, J., eds. (1992). Handbook of the Birds of the World Vol. 1. Lynx Edicions, Barcelona ISBN 84-87334-10-5.
- ↑ http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/news/article567510.ece "Heron in UK, 3K miles off target
