Гонбей Ямамото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гонбей Ямамото
Министър-председател на Япония
Гонбей Ямамото 
Роден: 15 октомври 1858
Кагошима, Япония
Починал: 8 декември 1933
Токио, Япония

Гонбей Ямамото (権兵衛山本) е японски адмирал и политик, министър-председател на 16-то и 22-то правителство. Независимо, че е представител на военните среди в началото на политическата си кариера Ямамото си спечелва репутацията на либерал и поддръжник на демократичното и конституционно управление. Той е обаче и премиерът, през чието управление срещу социалисти и анархисти са извършени едни от най-мащабните в японската история репресии.

Ранни години[редактиране | edit source]

Гонбей Ямамото е роден на 15 октомври 1852 г. в княжество Сацума (префектура Кагошима) на остров Кюшю, в семейството на самурай, служещ на клана Шимидзу. В младежките си години участва във войната между Англия и Сацума, а по-късно се присъединява към Осма стрелкова част от армията на родното си княжество, с която се включва в гражданската война от 1868 г., участва в боевете при Тоба и Фушими, а по-късно се сражава и в северната част на Хоншу и в Хакодате.

Кариера във военноморския флот[редактиране | edit source]

След Реставрацията Мейджи Ямамото преминава подготвителен курс за морски офицер, записвайки се във втория випуск на Имперската японска военноморска академия през 1870 г. Дипломира се през 1874 г. и е произведен в чин младши лейтенант. През 1877 г. е изпратен да продължи обучението си в германския военен флот и плава из европейски и южноамерикански води на борда на немски кораби. След завръщането си в Япония през 1878 г. Ямамото пише учебник по артилерийско дело, който става настолна книга в японския военен флот и служи на крайцера „Нанива” по време на пътуването му от Елзуик до Япония (1885-1886). Впоследствие придружава военноморския министър Сукенори Кабаяма в пътуването му до САЩ и Европа (1887-1888). През 189 командва крайцера „Такао”, с който му е наредено да изпълни поверителна мисия – среща с китайския държавник Юен Шъкай в Сеул (Корея). От 1891 г. е на служба във Военноморското министерство, където с протекциите на своя патрон – министър Сайго Цугумичи, бързо се превръща в една от най-влиятелните фигури, и инициира редица реформи, целящи да сложат край на фаворизирането на офицери от родната му провинция Сацума и ограничат използването на постовете за лично облагодетелстване. Освен това Ямамото се опитва да придаде на флота равен с армията статут във Върховния военен съвет. През 1894 г., когато избухва Първата японско-китайска война, Ямамото е назначен за адютант на военноморския министър, а на следващата година (1895) е произведен в чин контраадмирал. По това време той ръководи военноморското бюро и е член на съвета на генералите и адмиралите от японските въоръжени сили. На този пост Ямамото контролира целия японски флот по време на войната и проявява голямо умение в ръководството на морски операции. През 1898 г. е повишен в чин вицеадмирал и става военноморски министър във второто правителство на Аритомо Ямагата (1898-1900) – пост, който запазва до 1906 г. Ямамото е сред малкото военни, които подкрепят активно сключването на Портсмутския мирен договор и заедно с Масатаке Тераучи участва в изготвянето на няколко члена от англо-японския съюзен договор (1902 г.). Впоследствие се обявява против изпращането на японски войски в Корея, за което настоява Аритомо Ямагата, но в същото време предприема стъпки за подготовката на война с Русия. През 1902 г. Ямамото получава титлата аншаку (барон), а в 1907 г. – хакушаку (граф). В 1904 г. той е произведен в чин адмирал.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Първо правителство на Ямамото[редактиране | edit source]

На 20 февруари 1913 г., в резултат на началото на първия етап от Движението за защита на конституцията, третото правителство на Таро Кацура подава оставка и на премиерския пост е назначен Гонбей Ямамото, който сформира кабинет с помощта на партията Риккен сейюкай. В желанието си да спечели доверието на политическите партии, през юли 1913 г. Ямамото отменя закона, предвиждащ само генерали и адмирали на действителна служба да заемат постове във военното и военноморското министерства. Правителството на адмирала предприема и някои мерки за финансова стабилизация на страната, но проектобюджета му за армията и флота предизвиква недоволство сред широки кръгове от японското общество и политически сили. През пролетта на 1914 г. избухва голям политически скандал, свързан с германската компания „Сименс” (Скандалът „Сименс-Викерс”), давала подкупи на офицери от японския флот и чиновници, за да спечели изгодни поръчки. В аферата се оказва замесен и самият Ямамото (макар това никога да не е доказано), което го принуждава да подаде оставка, а мнозина офицери от флота са осъдени и пратени в затвора. Във връзка със скандала в Токио, Осака и Кобе дори има масов безредици. След напускането на премиерския пост адмирал Ямамото преминава в запаса.

Второ правителство на Ямамото[редактиране | edit source]

Второто правителство на Ямамото е сформирано след смъртта на премиера Томосабуро Като на 24 август 1923 г. Дни след встъпването си в длъжност то се оказва изправено пред огромно изпитание. На 1 септември силно земетресение разтърсва централния район Канто, засягайки силно и столицата Токио – загиналите са общо над 150 хил. души, а материалните щети са оценени на над 5 млрд. йени. Правителството на Ямамото приема Закон за справяне с последиците от земетресението и възстановяване на Токио, но използва и в същото време, безредиците в столицата, съпътстващи хаоса за политически преследвания. Обявено е, че „социалистите планират гражданска война”, а „корейците са организирали бунт”. За справяне с това, кабинетът издава указ, в който се посочва: „Корейци, китайци, социалисти, мошеници, хулигани и негодяи грабят и палят. Препоръчва се повсеместно да се предприемат към тях строги мерки”. В резултат хиляди души са подложени на репресии. Второто правителство на Ямамото прави и опит да реформира избирателната система на страната, която да даде правото на глас на всички лица от мъжки пол. На 7 януари 1924 г. обаче, кабинетът е принуден да подаде оставка, вследствие на т.нар. Инцидент Торонамон, при младият анархист Дайсуке Намба извършва покушение над престолонаследника и регент принц Хирохито. След това Ямамото се оттегля от напълно от политиката и умира на 8 декември 1933 г.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Dupuy, Trevor N. Encyclopedia of Military Biography. I B Tauris & Co Ltd (1992). ISBN 1-85043-569-3
  • Sims, Richard. Japanese Political History Since the Meiji Renovation 1868-2000. Palgrave Macmillan. ISBN 0-312-23915-7