Гражданска война в Афганистан (1992 – 1996)
| Война в Афганистан (1992 – 1996) | |||
 Голяма част от инфраструктурата на Кабул е разбита по време на войната | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 30 април 1992 – 27 септември 1996 г. | ||
| Място | Афганистан | ||
| Резултат | • Талибаните контролират 80% от страната, а Ислямска държава Афганистан 20% • Ислямската държава Афганистан отстъпва от Кабул до Северен Афганистан, като остава международно признатото правителство • Талибаните създават Ислямско емирство Афганистан • Гражданската война продължава | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
Гражданската война в Афганистан между 1992 г. и 1996 г. е въоръжена борба между поддръжниците на радикалното ислямистко талибанско движение и разпръснатите отряди на муджахидините, водени от влиятелни военачалници – бивши активни бойци срещу съветската военна намеса. Гражданската война е логично продължение на войната, която въоръжените сили на Демократична република Афганистан водят срещу муджахидините през последните 3 години.
История[редактиране | редактиране на кода]
Причините[редактиране | редактиране на кода]
Веднага щом взимат властта през 1992 г., муджахидините се изпокарват. Много командири не са доволни от получените от тях длъжности. В Афганистан се разгръща гражданска война. Хекматияр се опитва да се намеси в борбата за власт в Кабул. В същото време се случват сблъсъци между вече установените формации на Масуд в града. В резултат на това, от пролетта на 1992 г. столицата на Афганистан е арена на ожесточена въоръжена борба за власт. През първата година след превземането на столицата от муджахидините, в града около 30 хиляди цивилни са убити, а няколко хиляди са принудени да напуснат и да станат бежанци.[10] Борбата за контрол над Кабул не спира.
Командирите на муджахидините водят война не само за контрола над Кабул, но и за районите в Афганистан. Исмаил Хан, с помощта на Иран установява своята власт в Херат, пущуните в Кандахар, а Достум, след няколко месеца борба с Масуд – Кундуз. Местните лидери ограбват минаващи през териториите им каравани.
Многобройните командири споделят не само страната, но и богато наследство, оставено от комунистическия режим в Кабул. Всички основни материали и военни ресурси на бившото правителството на Демократична република Афганистан в столицата Кабул и в северната част на страната, са под контрола на групи на Рабани, Масуд, Достум и шиити. Фрагментирането на страната става факт до лятото на 1992 г.
В началото на новата 1994 г. Хекматияр се опитва да превземе Кабул. Към него се присъединяват шиитите, а след като сключва съюз с Достум, той се противопоставя на Рабани и Масуд. Масуд в отговор на това започва контраофанзива, в която Хекматияр и Достум са прогонени от Кабул. Достум трябва да се оттегли на север, а шиити и пущуните на Хекматияр възобновяват битката за столицата. До края на годината Масуд поддържа тесен коридор от Кабул през Пандширското ждрело до Кундуз. Но на юг врагът става още по-страшен от бившите съюзници в борбата срещу, която Масуд прекарва остатъка от живота си.
Появата на талибаните[редактиране | редактиране на кода]
През лятото на 1994 г. близо до Кандахар, един от местните командири на муджахидините злоупотребява с 2 момичета. Жителите се обръщат към местния духовник Мола Омар и той събира учениците си. Въоръжени с няколко оръжия, тази група от хора освобождава момичетата, залавя този командир и го връзва на своя танк. Мола Омар обявява създаването на талибанското движение, което афганистанците посрещат с надежда. По-голямата част от обществото на талибаните на Афганистан, уморено от 2 десетилетия на война, иска да се възстанови реда в страната и да има мир. Броят на бойците на талибаните се увеличава с висока скорост. През октомври, талибаните завземат граничния град Спин-Болдак, за да задържат войските на Хекматияр. Заедно с града в ръцете на талибаните попада арсенал с 18 хиляди автомата Калашников. 2 седмици по-късно, 30 военни камиони с лекарства и стоки, които министър-председателят на Пакистан Беназир Бхуто, изпраща до Ашхабад, падат в ръцете на командир Мансур Очакзая, който иска откуп за шофьорите. След като Бхуто призовава на помощ талибаните. Отряд на Омар напада бандитите на Очакзая, а след това всички от тях са разстреляни. Самият Очакзая, все още жив и кървящ, е вързан и отведен в Кандахар, за да ги видят всички.
Малко след това, талибанското движение започва офанзива в южните части на Афганистан, контролирани от множество независими главатари на муджахидините, предимно етнически пущуни. Сравнително бързо е прекършена съпротивата на местните вождове, а талибаните стигат до втория по големина град в Афганистан. Талибанските войски превземат близкият склад с оръжие и се придвижват към Кандахар, който след 2 дни на малки битки пада. Гарнизон на правителствените войски, изоставя огромно количество оръжия, включително танкове, бронирани машини, артилерийски оръдия, както и на летищата, където има реактивни изтребители МиГ-21 и транспортни хеликоптери.
Противници на режима на талибаните са Северния алианс, състоящ се главно от таджики (начело с Ахмад Шах Масуд) и узбеки (начело с генерал Абдул Рашид Достум), който се радва на подкрепата на Русия. Предоставянето на убежище на терориста Осама бин Ладен и унищожаването на будистките паметници (Буди от Бамян) създава негативен имидж на талибаните в очите на световното обществено мнение. След атентатите от 11 септември 2001 г. САЩ започва антитерористична операция срещу ислямското емирство в Афганистан, както и с подкрепата на Северния алианс сваля режима на талибаните. Талибаните преминават в нелегалност и отчасти отстъпват до съседен Пакистан (провинциите на региона Вазиристан), където се обединяват под ръководството на Хаджи Омар. От началото на 2000-те години Вализиристан е основата на талибанското движение.
Започва нова гражданска война.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Shaffer, Brenda. The Limits of Culture: Islam and Foreign Policy. MIT Press, 2006. ISBN 978-0-262-19529-4. с. 267. Pakistani involvement in creating the movement is seen as central
- ↑ Forsythe, David P. Encyclopedia of Human Rights. Т. Volume 1: Afghanistan-Democracy and the Right to Participate. Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-533402-9. с. 2. In 1994 the Taliban was created, funded and inspired by Pakistan
- ↑ Gardner, Hall. American Global Strategy and the 'War on Terrorism'. Ashgate, 2007. ISBN 978-1-4094-9589-5. с. 59.
- ↑ Jones, Owen Bennett. Pakistan: Eye of the Storm. Yale University Press, 2003. ISBN 978-0-300-10147-8. с. 240. The ISI's undemocratic tendencies are not restricted to its interference in the electoral process. The organisation also played a major role in creating the Taliban movement.
- ↑ Randal, Jonathan C. Osama: The Making of a Terrorist. I.B.Tauris, 2012. ISBN 978-1-78076-055-1. с. 26. Pakistan had all but invented the Taliban, the so-called Koranic students
- ↑ Peimani, Hooman. Falling Terrorism and Rising Conflicts: The Afghan „Contribution“ to Polarization and Confrontation in West and South Asia. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 978-0-275-97857-0. с. 14. Pakistan was the main supporter of the Taliban since its military intelligence, the Inter-Services Intelligence (ISI) formed the group in 1994
- ↑ Hilali, A. Z. US-Pakistan Relationship: Soviet Invasion of Afghanistan. Ashgate, 2005. ISBN 978-0-7546-4220-6. с. 248.
- ↑ Rumer, Boris Z. Central Asia: A Gathering Storm?. Taylor & Francis, 2015. ISBN 978-1-317-47521-7. с. 103.
- ↑ Hunter, Shireen, Thomas, Jeffrey L., Melikishvili, Alexander. Islam in Russia: The Politics of Identity and Security. M.E. Sharpe, 2004. ISBN 978-0-7656-1282-3. с. 409.
- ↑ Afghanistan: Blood-Stained Hands: III. The Battle for Kabul: April 1992-March 1993
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гражданская война в Афганистане (1992 – 1996)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |