Дахия ал-Кихина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дахия ал-Кихина
Юдео-берберска африканска царица в Картаген
Дахия ал-Кихина 
Родена: средата на 7 век
в селски район в днешния Тунис
Починала: 703
Ел Джерн, днес Алжир

Дахия ал-Кихина, срещаща се още и като Кахена или Кихия, е царица на държавно-политическо формирование в Северна Африка, и по-конкретно в Магреб, по времето на арабското завоюване на Северна Африка.

През 698 г. арабите предприемат голям и добре организиран военен поход под командването на Окби ибн Нафи срещу юдео-берберските княжества с цел да ги поставят под своя власт. Легендата предава, че преди решителната битка в организираната на арабската армия засада от юдео-берберите, Дахия ал-Кихина пред събралите се бойци произнесла следната войнска реч:

Лъвове на Африка и юдеи, покажете на арабите, че никога няма да позволите да паднете под ислямско робство! Нашата любима Африка ще остане свободна! Нека наш боен вик, бъде древния призив на зилотите: Свобода или смърт!

В последвалата битка арабската армия е напълно разбита и се оттегля панически към Тунис преследвана от армията под командването на Дахия ал-Кихина. След поражението, халифата изпраща 40-хилядна армия към Магреб под командването на най-добрия си пълководец Хасан ибн Нуман, по античния римски пример с Маркус Турбо. Арабите лесно разбиват слабата византийска власт в района в лицето на картагенския гарнизон на Римски Картаген след Вандалската война.

Осъзнавайки, че трябва да се изправи срещу огромна военна сила и мощен противник, Дахия ал-Кихина променя тактиката с цел да избегне генерално сражение, преминавайки в арабския тил - в град Багия. Хасан ибн Нуман обръща армията си обратно и обсажда града. Защитниците му се измъкват през таен подземен проход. Арабската кавалерия се впуска в преследване на бегълците, и ги настига в скалистия пролом Вадмини, където арабския авангард е разбит от организираната засада. Въпреки това, арабската кавалерия продължава преследването и малко преди залез слънце настига оттеглящите се основни сили на еврейската царица - берберската кавалерия, останалата в Северна Африка византийска пехота (явно от местен произход) и въоръжените граждански милиции (гвардия) на град Багия. В последвалото сражение, арабската кавалерия е разбита и се оттегля панически назад. След тази втора победа, юдео-берберското царско формирование преминава в контранастъпление в Северна Африка срещу арабите. Римски Картаген е под властта на юдео-берберите. Държавното образувание под предводителството на Дахия ал-Кихина започва да се изгражда като единно формирование, превръщайки се от един аморфен конгломерат от номадски и полуномадски племена в добре структурирана организация с държавен апарат, градове, търговия и развити занаяти, явно имайки и вземайки за пример Пунически Картаген. Неговата армия преминава в успешно контранастъпление изтласквайки арабите в поредица от последвали военни победи. Хасан ибн Номан не изоставя идеята си за завладяването на това ново Африканско царство, този нов Картаген (Картаген трябва да се разруши). Надявайки си картагенска маска, арабският предводител Хасан ибн Нуман предлага мир на Кихина, заявявайки ѝ, че неговата стратегическа цел не е нейното царство, а Вестготското кралство на неверниците в Испания, и че счита Африканското царство за свой стратегически съюзник, надявайки се, че ще пропусне войските му през своя територия да се сражават срещу вестготите, канейки Кахия с нейните войни да се включи в кампанията. Хасан предлага чрез посредници на Кихина примамлив план: арабски и берберски войски да нахлуят в Испания и Португалия заедно, и да си ги поделят помежду си, като на евреите в арабската ѝ бъдеща част ще се дадът пълни права на свободно движение, включително в цяла Северна Африка и териториите под арабски сюзеренитет. От Африканското царство се изисквало да пропусне през своя територия 60 хил. арабска армия. Дахия ал-Кихина се съгласява с плана, явно ненавиждайки еврейските гонители на Пиренеите, организиращи Толедски събори и решава да вади с чужди ръце нагорещеното желязо от огъня. Дахия ал-Кихина също се преструва, вземайки и отчитайки вероятността от арабско коварство срещу властта на Африканското царство под нейна власт, обаче била предадена от младия арабски аристократ Халид ибн Йезид ел Кайси, попаднал в юдео-берберски плен още по време на първия арабски поход в Северна Африка, и който останал тайно (преструвайки се в обратното) верен на арабската кауза. По таен канал той информирал Хасан за държавните и военни планове на Африканската държава.

През 703 г. в битката при Ел Джерн, се срещат в пряк двубой юдео-берберската и арабската армия. Халид преминава на арабска страна. Битката е спечелена от арабите, а Дахия ал-Кихина пада убита в боя. Главата ѝ е отрязана и изпратена в уверение на факта на халифа Абд ал-Малик. Африканското население на царството е изправено пред дилемата - или да приеме исляма или да бъде избито. Сред многото които приемат исляма били и двамата най-големи синове на Кихина. Според легендарни сведения, около 50 хиляди пуни и бербери отказали да променят вярата си и били убити.

Безпрецедентна и фанатична жестокост към враговете, проявявана от Дахия ал-Кихина, е отразена в арабския северноарабски епос. През 1888 г., по време на процеса срещу Драйфус, е публикува в Париж една запазила се тъжна балада, в която се пее за това, че Кихина била по-жестока от халдейците, Цезар и Адриан взети заедно, давала на войните си арабските девици, миела краката си в кръвта на арабските деца и, че Бог я е създал за изкупление на греховете, както и обаче, че я мрази правейки така, че народа ѝ да страда (виж Ахасфер).

През 711 г. арабите завоюват и Мароко, а повечето бербери приемат исляма, въпреки че, някои от берберските племена продължават да изповядват юдаизъм до 9 век, когато арабите са прогонени от Магреб.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Времеви показател на Дахия ал-Кихина в историята на юдаизма