Дели Юнус
| Дели Юнус Deliyunus | |
  Дели Юнус  Дели Юнус | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Истанбул |
| Надм. височина | 74 m |
| Население | ? души (2009) |
Дели Юнус или Делиюнус (на турски: Deliyunus) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Истанбул.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира северно от Чаталджа, близо до южния бряг на езерото Деркос (Дурусу гьол).
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Дели Юнус е българско село в Османската империя.[1] Заселено е от българи дошли от Чирпан и Чирпанско, Котел, Копривщица, Софийско.[2] Според Анастас Разбойников жителите на Делиюнус са се преселили от Пловдивско по „кърджалийско време“.[3] В 1830 година то има 70 български къщи, в 1878 - 110, а в 1912 – 180.[4]
През 1908 година в селото функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дели Юнус са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Българското население на Дели Юнус се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците (23 семейства) са настанени в село Архиянли,[7] а други в град Фере, Дедеагачка околия.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дели Юнус
Георги Костадинов (Константинов) (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, 2 рота на 4 битолска дружина[9]- Кольо Иванов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина[10]
- Панталей Янев (1857 - 1919), български търговец и дарител[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.300.
- ↑ Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV — XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 85.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 345.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 239.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 280.
- ↑ Милетич, Л. Разорението на тракийските българи през 1913 г. (фототипно издание), С., 2003, с.314. ISBN 954-9308-14-6
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 363.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 287.
- ↑ Панталей Янев // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 8 декември 2022.