Демирхисарски заговор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Демирхисарския заговор или Бърсячката буна (на сръбски: Буна у Демир Хисару, Брсјачка буна) е опит за бунт на българското население в югозападна Македония против властта в Османската империя, след като е взето решение на Берлинския конгрес Македония да остане под турска власт. Заговорът обхваща териториите между градовете Крушево, Битоля и Прилеп, като е потушено след 6 месеца[1] през пролетта на 1881 година[2]. Според сръбската историография бунтът е на сръбското население в Македония[3].

След края на Руско-турската война (1877-1878) положението в Македония се влошава. От загубените османски територии към Македония се стича бежанска вълна на мюсюламнското население, а албанските разбойници се активизират в западните дялове на областта. След потушаването на Кресненско-Разложкото въстание в Македония се завръщат доброволческите чети, участвали във въстанието и предхождащата го война. Стефан Петревски от Лубще се връща в родния си край с чета поречани подготвена в Турну Северин, в която влиза и Мицко Кръстев. След него Димитър Чакрев с чета от 9 души пристига в Прилепско от Кюстендил. През 1880 година се свързва с организаторите на заверата на Ангел Танасков (Атанасов) Церанец[4] в Крушево поп Христо, Никола Ковачот и Христо (Ицо) Карев, баща на Ташко Карев. Те изработват план, за който трябва да съберат пари, оръжие и провизии в Долно Дивяци, където да се съсредоточат и всички местни чети.

Заговорниците правят връзка с организаторите на Охридскота съзаклятие, което подготвя за въстание областта между Охрид, Битоля и Кичево. Бунтът започва на 14 октомври 1880 година (Петковден)[5] в църквата „Свети Илия“ във Велмевци. Като организатори се изтъкват бивши опълченци и местни четници като Илия Делия, Ангел Танасков, Христо Костадинов, Стефан Петревски, Кузман Петревски и други.[6] Започва организирането прочистване на турски и албански разбойници, като в село Лубще се създават общо две чети, които действат успешно в Поречие. През пролетта на 1881 година турските власти разкриват и залавят ръководителите на бунтовете в Охридско и Крушевско, а до началото на 1882 година разпръскват и всички чети. В Битоля е сформиран военен съд, който осъжда четирима ръководители на по 101 години затвор, девет други на по 15 години заточение, а шестима са освободени поради липса на доказателства. Общо над 80 души са осъдени по време на процесите[7], а други около 700 пострадват[8].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Georgevitch, T.R. Macedonia, Forgotten Books, стр.183.
  2. Гиза, Антони. Балканските държави и Македонския въпрос, Македонски Научен Институт ­ София, 2001
  3. Brastvo, Томове 12–13, Društvo sv. Save, 1908, стр.209.
  4. От Цер.
  5. Краков, Станислав. Пламен Четништва, КИЗ Хипнос, Белград, 1990, стр. 37.
  6. В сръбската историография се срещат като Илия Делия, Риста Костадинович, Мицко Кръстич и Ангелко Танасович: Веселиновић, В.М. Брсјачка Буна, Београд, 1905.
  7. Историја на македонскиот народ, книга втора, издава нип Нова Македонија - заедница за издавачка дејност, книги, периодика и публицистика - Скопје, Скопје, 1969 година
  8. „Охрид низ историята“, взето от http://www.ohrid.org.mk на 14.05.2012 г.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.