Драговищица (река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Драговищица.

---

Драговищица
Река Драговищица в Босилеград
Дължина	70 km (в България 24,5 km)
Разположение	Сърбия Пчински окръг Община Сурдулица Община Босилеград България Област Кюстендил Община Кюстендил
Извира от	планината Кървав камък, на 800 м СЗ от вр. Било
Образувана от	Божицка река (лява съставяща) и Любатска река (дясна съставяща) 42°41′11″ с. ш. 22°27′28″ и. д.42.686389° с. ш. 22.457778° и. д.42.686389, 22.457778
Надм. в-на на извора	1671 m
Влива се в	десен приток на Струма → Бяло море (Егейско море) 42°21′57″ с. ш. 22°43′09″ и. д.42.365833° с. ш. 22.719167° и. д. 42.365833, 22.719167
Надм. в-на на устието	485 m
Водосборен басейн	867 km2 (5,01% от водосборния басейн на река Струма)
Среден отток	8,9 m3/s (в устието)

Драговищица е река в Сърбия, Пчински окръг, общини Сурдулица и Босилеград и Западна България, Област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 70 км, от които 24,5 км на територията на България. Отводнява части от планините Чудинска, Дукат, Доганица, Мусул, Варденик, Кървав камък, Милевска планина и Земенска планина.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Драговищица се образува от сливането на Божицка река (лява съставяща) и Любатска река (дясна съставяща) на 753 м н.в., на 700 м западно от град Босилеград, Сърбия. За начало се приема по-дългата, но по-маловодна Божичка река. Тя извира под името Кулуница от северната част на планината Кървав камък, на 1671 м н.в., на 800 м северозападно от граничния връх Било (1737 м), най-високата точка на планината. До навлизането си в България реката протича в дълбока, на места проломна долина с няколко малки долинни разширения в южна посока, а след Лисинския язовир — на югоизток. След съединяването на двете реки западно от Босилеград вече същинската Драговищица продължава на югоизток като сравнително голяма река. При сръбското село Рибарци и устието на Бранковичка река (десен приток) Драговищица навлиза в българска територия и завива на изток. В началото протича в тясна, на места каньоновидна долина през нископланински и слабо залесен район. След село Долно Уйно реката завива на югоизток, а при село Горановци навлиза в северната част на Кюстендилската котловина. След село Драговищица до устието си коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Струма на 485 м н.в., на 700 м западно от село Шипочано.

Водосборен басейн, притоци

Водосборният басейн на реката е с площ от 867 нп², което представлява 5,01% от водосборния басейн на река Струма, като по голямата част от водосбора е на сръбска територия. Границите на водосборния басейн са следните:

• на юг — с водосборния басейн на река Соволянска Бистрица, десен приток на Струма;
• на югозапад — с водосборния басейн на река Вардар, вливаща се в Егейско море;
• на запад и северозапад — с водосборния басейн на река Морава, десен приток на Дунав;
• на изток и североизток — с водосборния басейн на Треклянска река, десен приток на Струма.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• ← Мутница (в Сърбия)
• → Видна (в Сърбия)
• ← Топли дол (в Сърбия)
• ← Лисина река (в Сърбия, влива се в Лисинския язовир)
• ← Любатска река (в Сърбия, най-голям приток)
• → Сушица (в Сърбия)
• ← Бранковичка река (в Сърбия)
• → Дъждевица
• ← Ломничка река
• → Уйненитица
• ← Големи дол

Хидроложки показатели

Река Драговищица е с преобладаващо дъждовно снежно подхранване, като максимумът е пре месец април, а минимумът — август. Среден годишен отток: при село Горановци — 6,4 m³/s; в устието — 8,9 m³/s

Селища

По течението на реката в Сърбия и България са разположени общо 10 населени места, в т.ч. 1 град и 9 села.

Населени места в Сърбия:

• Пчински окръг

• Община Сурдулица — Божица;
• Община Босилеград — Долна Лисина, Босилеград, Радичевци, Млекоминци, Рибарци;

Населени места в България:

• Област Кюстендил

• Община Кюстендил — Долно Уйно, Горановци, Драговищица, Стенско.

Стопанско значение

В Кюстендилската котловина през летния, сух сезон водите на реката се използват за напояване. На около 5 км нагоре от Боселеград по течението на реката е изграден Лисинския язовир, водите на който се използват за водоснабдяване на Босилеград.

По долината на реката преминава участък от 18,3 км от село Драговищица до ГКПП "Олтоманци" от третокласен път № 601 от Държавната пътна мрежа Кюстендил — Драговищица — ГКПП "Олтоманци":

В Сърбия по долината на реката преминава асфалтирано шосе от ГКПП "Рибарци" през Босилеград до село Божица, а от там вече извън долината на Драговищица — за Сурдулица.

Вижте още

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

• Лист от карта K-34-45. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-57. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Голяма енциклопедия България, т. 5, Издателство на БАН, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 / ISBN 978-954-398-140-3, с. 1850.
• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 499. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581