Душанови грамоти за даренията на протосеваст Хрельо от 1332 и 1336

Душановите грамоти за даренията на протосеваст Хрельо от 1332 г. и 1336 г. са два дарствени хрисовула с еднотипно съдържание, които се съхраняват в архива на Хилендарския манастир. Приписани на сръбския крал Стефан Душан, двата документа разрешават на протосеваст Хрельо да стане част от манастирското братство на Хилендар и потвърждават направеното от него дарение на имоти в Струмишко и Щип в полза на Хилендарския манастир.

В историческата наука няма единно мнение около въпроса за автентичността и точната датировка на двете грамоти. Надделява обаче мнението, че те са изфабрикувани в Хилендар през втората половина на XIV век., за да послужат на манастира в имотните му спорове с неговите съседи.

Грамота от 1332 г.

Първият вариант на грамотата се съхранява в Хилендарския манастир под инвентарен номер 15. Написана е с черно мастило върху пергаментен лист с размер 365 mm x 645 mm. Заедно с кралския подпис текстът на грамотата заема 60 реда. Писмото ѝ е унициално. С червено мастило са изписани инициалът в началото на текста, кралският подпис в края, кръстовете пред и след подписа, първата буква на думата слово на ред 43 и цялата думата слово на ред 51.

Грамотата няма печат, но след текста има пет прореза за прекарване на връв с кралски печат.

За дата на грамотата е посочена 6 май, година 6840 от сътворението на света, индикт 11. Посочен е и писарят – логотет Хърс. Годината отговаря на 1332 г.

Поради неяснота в начина, по който годината на грамота No. 15 е изписана с кирилски буквени съответствия на цифрите, дълго време тя не е била разчитана еднозначно. В някои по-стари издания, като „Законски споменици“ на Стоян Новакович, за година на нейното написване е посочена 1328 г., а за неин автор е смятан Стефан Дечански. Други автори разчитат годината като 6842, което отговаря на 1334 г.

Грамота от 1336 г.

Втората грамота за Хрельовите дарения се съхранява в архива на Хилендар под сигнатура 16. Написана е с черно мастило върху пергаментен лист с ширина 400 – 402 mm и дължина 764 mm. Заедно с кралския подпис текстът на грамотата заема 68 реда. Писмото ѝ е унициално. С червено мастило са изписани инициалът в началото на текста, кралският подпис в края, кръстовете пред и след подписа, думата слово на ред 52 и 61.

Грамотата е датирана в година 6844, XI индикт, 6 май. Годината отговаря на 1336 г., но както и в предходния вариант тя не съвпада с индикт XI, който се е падал през 1343 г. Не е посочено и името на писаря.

Грамотата е снабдена с оригинален златен печат на Стефан Душан, закрепен на червена връв. Върху аверса на печата в цял ръст, стъпил върху подножник, е изобразен св. Стефан Първомъченик с ореол около главата, в дясната си ръка държи кандило, а в лявата – потир. Легендата в полето гласи: †СТИ СТЕФАНЕ ПРВОЧ(К) ОРГ (СВЕТИ СТЕФАН ПЪРВОМЪЧЕНИК ОРГ).

Върху реверса на печата, застанал върху подножник, е изобразен кралят в цял ръст с корона на главата, в дясната ръка държи скиптър с троен кръст, а лявата си ръка е поставил на гърди. Легендата в полето гласи: † Ѡ ХСТЕ БОꙀЕ ПРВОВЕРНИ ЦАРЕ СТЕФАНЕ И СЕ ꙀМЛИ СРПС.

Текст на грамотите

Хил. 15

Хил. 16

Нещо благочестиво, много приятно и похвално за всички христолюбиви царе и крале е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на Неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога, и с почитание към светите Негови църкви. Поради това и моето кралство, което владее по помазание от Бога и по апостолското предание престола на светопочиналите крале, и заради благочестивата християнска вяра и топлата обич към Бога, и почитание към светите Негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките Негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите сръбски крале, първопрестолници на престола сръбски. Заради всичко това и аз, рабът Христов Стефан Четвърти, в Христа Бога верен крал и самодържец на всички сръбски земи и честник на гръцката страна, като узна кралство ми за този закон и предание, имайки много дръзновение и надежда към Хилендар, светия и божествен храм на пречистата наша владичица Богородица и чудотворителница в Света гора Атонска, падам и се моля: „Млосърдни очи взри на смирената моя душа“. А ти си, госпожо моя, по милост на Сина твой човеколюбива; величая и прославям пресветото име твое, за дома на славата твоя полагам грижа, колкото ми е възможно, в желанието си да изпълня всичко за пречестния дом твой. По волята и с помощта на пречистата Богородица дойде пред кралство ми верният и възлюбен властелин на кралство ми протосеваст Хрельо с честния игумен на пречистата „Богородица Хилендарска“ на нашето отечество кир Арсений, с духовника на кралство ми отец Амфилохий и с честните старци и каза на кралство ми как е построил манастира „Свети Архангел“ в град Щип и е направил със свой труд всякакви църковни уредби, и поиска да постави тази църква под властта на „Света Богиродица Хилендарска“. И видя кралство ми неговото всесърдечно благоразположение към пречистата „Богородица Хилендарска“, и обеща кралство ми да изпълни цялата негова воля и желание, като да е кралство ми ктитор на тази света църква, и да бъде тази църква под властта на „Света Богородица Хилендарска“ в покоище на игумена и братята, в помен на правоверния властелин на кралството ми протосеваст Хрельо и да е брат на божествения манастир „Света Богородица Хилендарска“ на нашето отечество и каквото е подарил, да е неотемлимо от никого вовеки. В града 8 къщи и заселката Карбинци с всички синори. И търгът в Щип. И в Лъкавица село Бряст, село Сухогръло, село Лесковица, село Видче, другото Бряст през Лъкавица, село Калугерица и всичките тези горенаписани села с всичките правдини и синори на тези села. И в Ключ Кунарани, и със синора, както тече от планината потокът между Ключ и Кунарани, и на потока у Велика река, и по онази страна на реката до Озрин, до могилата, към езерото, до овошните градини, към нивите, към Червен бряг, към големия дъб, направо в реката. И търгът в Свети Илия. И планината Беласица, а междата ѝ е, както върви пътят от Ключ в планината, направо по пътя към върха, към Мутница до Дебревник, до Иваново селище и до Шугово, до Сула и до Пресек. Село Секирник и част от земята, която е държал Ласкар Котаниц. Селището Щука и част от земята, която са държали гръцките прониари Тутко Асен, Ласкар Сидерофан, при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста. И планината Огражден, и Драгулево, и под планините с цялата власт. И междите им: бродът Ставрак, надолу по Велика река, до Фругопулов брод, право до Василица и от Василица вдясно, до Велики камен, на скалите, през пътя за Глоден и на Букова раван, до Иванов кръст през Търхолево до Стоке, по Купиновец, до Нощен, до Горно Вяино, на Шабан, на Гаино вретено, на Сухо борие, до Туртел, на Студенец и до Суботинец, до Любиво, по пътя към Губинег, до Калугерица, до Долни брод към Сухи лъки над Драгулево, по брезнишкия път, и към Белин, до Червен бряг, през реката по големия път надолу по хълма от дясната страна, право към могилата по пътя към прониаровата круша, по пътя за Мутен, и през пътя вдясно над кошарите на протосеваст Хрельо, където се влива Брезница у Турия, по тази река у Ставрак. И всички тези подари протосеваст Хрельо с милостта на кралство ми. И видя кралство ми неговото дарение, и кралство ми записа и утвърди със златопечатно СЛОВО на кралство ми за всяко утвърждение и пълна свобода. И да няма власт над метоха „Свети Архангел“ никой в земята на кралството ми, ни кефалия, ни севаст, ни псар. И да няма ни градозидание, ни градопазене, ни сенокос, ни плевене, ни жътва, ни вършитба, ни приселица. И да няма котел над тях. И на горенаписаните планини и зимовища номистра и планиниотик, всичко малко и голямо да си взима църквата „Света Богородица Хилендарска“, и да си е според църковния закон. Поради това освободи кралство ми и утвърди със знамение и златопечатно слово на кралство ми, за да е твърдо и неотемлимо от никого вовеки. Обаче и след смъртта на кралство ми, когото Бог благоволи да господства, или син на кралство ми, или сродник на кралство ми, или когото Бог би дал, това златопечатно слово на кралство ми никой да не повреди, но още повече да потвърди. Ако ли някой дръзне поради подбуда на дявола да повреди или отмени от нещата, записани от мен, Стефан крал, тогози да убие Господ Бог и пречистата Богиродица и чудотворица Хилендарска, и да го убие силата на Честния и животворен кръст Христов, и да бъде проклет от 318-те свети отци никейски и от 12-е апостоли и четиримата евангелисти, и от свети Симеон и Сава, и да е причастен на Юда предателя и на казалите : кръвта Му да е на нас и на чедата наши. И всичко гореказано омежди и отдели сам протосеваст Хрельо. И още приложи към това кралство ми в Струмица парче от Тетрагонитовата земя за помен на кралство ми, неотемлимо от никого довеки. Всичко това записа и утвърди кралство ми на манастира на кралство ми Хилендар за всяко утвърждение известно и със златопечатното слово на кралство ми в лето 6840, индикт 11. Логотет Хърс писа в месец май, 6 ден. + СТЕФАН В ХРИСТА ВЕРЕН И САМОДЪРЖАВЕН КРАЛ +

Нещо благочестиво, много приятно и похвално за всички христолюбиви царе и крале е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на Неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога, и с почитание към светите Негови църкви. Поради това и моето кралство, което владее по помазание от Бога и по апостолското предание престола на светопочиналите крале, и заради благочестивата християнска вяра и топлата обич към Бога, и почитание към светите Негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките Негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите сръбски крале, първопрестолници на престола сръбски. Заради всичко това и аз, рабът Христов Стефан, в Христа Бога верен крал и самодържец на всички сръбски земи и честник на гръцката страна, като узна кралство ми за този закон и предание, имайки много дръзновение и надежда към Хилендар, светия и божествен храм на пречистата наша владичица Богородица и чудотворителница в Света гора Атонска, падам и се моля: „Млосърдни очи взри на смирената моя душа“. А ти си, госпожо моя, по милост на Сина твой човеколюбива; величая и прославям пресветото име твое, за дома на славата твоя полагам грижа, колкото ми е възможно, в желанието си да изпълня всичко за пречестния дом твой. По волята и с помощта на пречистата Богородица дойде пред кралство ми верният и възлюбен властелин на кралство ми протосеваст Хрельо с честния игумен на пречистата „Богородица Хилендарска“ на нашето отечество кир Арсений, с духовника на кралство ми отец Амфилохий и с честните старци и каза на кралство ми как е построил манастира „Свети Архангел“ в град Щип и е направил със свой труд всякакви църковни уредби, и поиска да постави тази църква под властта на „Света Богиродица Хилендарска“. И видя кралство ми неговото всесърдечно благоразположение към пречистата „Богородица Хилендарска“, и обеща кралство ми да изпълни цялата негова воля и желание, като да е кралство ми ктитор на тази света църква, и да бъде тази църква под властта на „Света Богородица Хилендарска“ в покоище на игумена и братята, в помен на правоверния властелин на кралството ми протосеваст Хрельо и да е брат на божествения манастир „Света Богородица Хилендарска“ на нашето отечество и каквото е подарил, да е неотемлимо от никого вовеки. И в града, в подградието 50 стаса парички с всичките правдини и купени земи (купленици), с нивите и лозята, и с водениците, и в това подградие търгът. И село Бряст с всички правдини и межди на това село. Село Сухогръло с всички правдини и межди. Село Лесковица. Село Видче и със заселките, с всички межди и правдини. И по другата страна на реката село Брестовица, до Диви води и до Калугерица, и до Полице. И селището Шепшорово с всички межди и правдини на това село. И в Ключ Кунарани, и със синора, както тече от планината потокът между Ключ и Кунарани, и на потока у Велика река, и по онази страна на реката до Озрин, до могилата, към езерото, до овошните градини, към нивите, към Червен бряг, към големия дъб, направо в реката. И търгът в Свети Илия. И планината Беласица, а междата ѝ е, както върви пътят от Ключ в планината, направо по пътя към върха, към Мутница до Дебревник, до Иваново селище и до Шугово, до Сула и до Пресек. Село Секирник и земята, която е държал Ласкар Котаниц, и земята, която са държали гръцките прониари Тутко Асен, Ласкар Сидерофан, при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста. И междите им: бродът Ставрак, надолу по Велика река, до Фругопулов брод, право до Василица и от Василица вдясно, до Велики камен, на скалите, през пътя за Глоден и на Букова раван, до Иванов кръст през Търхолево до Стоке, по Купиновец, до Нощен, до Горно Вяино, на Шабан, на Гаино вретено, на Сухо борие, до Туртел, на Студенец, и на Суботинец, до Любиво, по пътя към Губинег, до Калугерица, до Долни брод към Сухи лъки над Драгулево, по брезнишкия път, и към Белин, до Червен бряг, през реката по големия път надолу по хълма от дясната страна, право към могилата по пътя към прониаровата круша, по пътя за Мутен, и през пътя вдясно, където се влива Брезница у Турия, по тази река у Ставрак. И всички тези подари протосеваст Хрельо с милостта на кралство ми. И видя кралство ми неговото дарение, и кралство ми записа и утвърди със златопечатно СЛОВО на кралство ми за всяко утвърждение и пълна свобода. И да няма власт над метоха „Свети Архангел“ никой в земята на кралството ми, ни кефалия, ни севаст, ни псар. И да няма ни градозидание, ни градопазене, ни сенокос, ни плевене, ни жътва, ни вършитба, ни приселица. И да няма котел над тях. И на горенаписаните планини и зимовища номистра и планиниотик, всичко малко и голямо да си взима църквата „Света Богородица Хилендарска“, и да си е според църковния закон. Поради това освободи кралство ми и утвърди със знамение и златопечатно слово на кралство ми, за да е твърдо и неотемлимо от никого вовеки. Обаче и след смъртта на кралство ми, когото Бог благоволи да господства, или син на кралство ми, или сродник на кралство ми, или когото Бог би дал, това златопечатно СЛОВО на кралство ми никой да не повреди, но още повече да потвърди. Ако ли някой дръзне поради подбуда на дявола да повреди или отмени от нещата, записани от мен, Стефан крал, тогози да убие Господ Бог и Пречистата Богиродица и чудотворица Хилендарска, и да го убие силата на Честния и животворен кръст Христов, и да бъде проклет от 318-те свети отци никейски и от 12-е апостоли и четиримата евангелисти, и от свети Симеон и Сава, и да е причастен на Юда предателя и на казалите : кръвта Му да е на нас и на чедата наши. И от мене, грешния Стефан крал, да не е благословен. Записа се и утвърди в лето 6844, индикт XI, месец май, 6 ден. + СТЕФАН В ХРИСТА ВЕРЕН И САМОДЪРЖАВЕН КРАЛ +

За автентичността на грамотите

Най-голямо съмнение в автентичността на грамотите буди разминаването между посочените в тях години и индиктион 11, който се е падал през 1328 и 1343 г. Това вероятно е дало основание на Новакович да датира първата грамота към 1328 г., когато обаче нито Стефан Душан управлява Сърбия, нито Струмица се намира в нейните граници. Проблемна е и тезата, че грамотите са създадени през май 1343 г., като се има предвид, че по това време Хрельо вече е бил покойник. На критики не издържа и тезата, която приема датата 6 май 1336 г. за най-непроблематична за датиране на грамотите, тъй като няма сведения към тази дата игумен на Хилендар да е бил споменатият Арсений, който се споменава като такъв за първи път в документ от 1337 г., а през март 1335 г. игумен все още е Гервасий. Това дава основание на някои изследователи да смятат, че грамотите са написани в Хилендар през 1343 г., но целенасочено са антедатирани към по-ранни години, за да може Хилендарският манастир да се позове на правото на първия при предявяване на претенциите си върху описаните Хрелини имоти. Освен това според една теза, застъпена от сръбските изследователи Владимир Мошин и Лидия Славева, най-вероятно грамота No. 16 е автентичният кралски документ, въз основа на който е била изфабрикувана грамота No. 15.

Според друго мнение, основаващо се на съпоставката на съдържанието на грамотите с това на други известни актове от XIV век, в които се споменават някои от изброените имоти в Щип, Струмишко и Беласица, двете грамоти най-вероятно са фалшификати, които съдържат интерполации на текстове на оригинални грамоти, съхранявани в Хилендар. Според тази теза двете Душанови грамоти са изфабрикувани през 70-те години на XIV век въз основа на оригинални сръбски и гръцки актове от 40-те години на XIV век, за да послужат на Хилендарския манастир в спора му с атонския манастир „Свети Панталеймон“, възникнал около границите на имотите им в Стумишката долина и Беласица.

Източници

• Живойновић, Мирјана (2008). Струмички метох Хиландара. – Зборник радова Византолошког института, XLV, 205 – 221, doi:DOI:10.2298/ZRVI0845205Z, http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2008/0584-98880845205Z.pdf 
• Ћирковић, Сима (1982). Хрелњин поклон Хиландару. – Зборник радова Византолошког института, XXII, 103 – 117, https://books.googleusercontent.com/books/content?req=AKW5QaeQIT9houAZJHzi-xCioI7x3eS-qJpZIjTPKQaJYqKl7wZnY4Up4vvz6Kvffxi2G0t0Uod8MdZyVcEaj-LhwS8QlqBN1FRccVzQhU9rcVAlxK7_ky-yi-7gkeCpj_c6aBpWKDVJztOyUc0UtPMgliA2B4ipThaSoAJwIHI8hbo3rtBjdB4pdDS02OH1C3ZhPSkwX0rX6uKTRo16bKS2Zuy--xVmYRYjJQks7wINUcr_X-8BBTmgVD1Txazg9LLtB_zlwMTyzxj3RmOtxrQF2XFoBB5uKDACeyScC6YCjEkQKqXWW0c 
• Петрович, Владета (2014). Две хрисовуље краља Душана којима потврђује Хрељине прилоге Хиландару. – Стари српски архив, књ. 13, 3 – 32, https://www.researchgate.net/profile/Vladeta-Petrovic/publication/279913366_Dve_hrisovulje_kralja_Stefana_Dusana_kojima_potvrduje_Hreljine_priloge_manastiru_Hilandaru_u_Stipu_i_Strumici/links/559d961408ae76bed0bb42b4/Dve-hrisovulje-kralja-Stefana-Dusana-kojima-potvrduje-Hreljine-priloge-manastiru-Hilandaru-u-Stipu-i-Strumici.pdf?origin=publication_detail 
• Славева, Лидија; Мошин, Владимир (1988). Српски грамоти од Душаново време. Прилеп 
• Петров, Петър; Гюзелев, Васил (1978). Христоматия по история на България, Том 2. Издателство Наука и култура, p. 228 – 229 
• Korablev, B. (1915). Actes de Chilandar slaves. Deuxième partie publiés par В. Korablev. Actes de Chilandar, publiés par le R. P. Louis Petit et В. Korablev. – ВИЗАНТІЙСКІЙ ВРЕМЕННИКЪ, Приложеніе къ XIX тому. № 1., Actes de l’Athos. V, 458 – 461, http://www.vremennik.biz/opus/BB/XIX/58351 
• Синдик, Душан (1998). Српска средњовековна акта у манастиру Хиландару, Хиландарски Зборник, 10. Београд: Српска академија наука и уметности, pp. 9 – 133