Ерехтей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атина поема в ръце от Гея Ерихтоний

Ерехтей (Ἐρεχθεύς – тресящ) е митичен цар на град Атина. Смятан е заедно с Кекропс и Ерихтоний за основател на града. Според някои митове основал града Атина наново, след големия потоп, който се случил по време на управлението на Кекропс. Почитан е в Атина като Посейдон Ерихтейски.

Ерехтей и Ерехтейона[редактиране | edit source]

На Акропола в Атина най-свещено място е храмът Ерехтейон. Там атиняни почитат едновременно Атина, Посейдон и Ерехтей. В Ерехтейона се намират соленият извор на Посейдон, образувал се след като богът ударил с тризъбеца си скалата и наричан още „морето на Ерехтей“, маслиновото дърво поникнало от копието на Атина Палада и гробът на Ерехтей, според някои версии на Кекропс. Съжителството на трите култа отразява протеклия процес на промяна в религиозната система на населението. Богинята Атина е тази, която предрича на Ерехтей, че ще бъде почитан на Акропола като бог. Това той заслужил като водил и спечелил една от първите войни на града със съседния Елевзин. Войската на Елевзин била ръководена от тракиеца Евмолп. Войната не се развивала в полза на Ерехтей и Атина, затова пратеничество в Делфи се върнало с пророчество, че царят и жена му трябва да пренесат в жертва една от/ и трите си дъщери (Прокрида, Ортия и Креуза). След като това било сторено, на Ерехтей се отдало да убие Евмолп. Евмолп бил син на Посейдон. Затова богът по-късно отмъстил за него, убивайки Ерехтей.

Раждане на Ерехтей/Ерихтоний[редактиране | edit source]

Митологията смесва Ерехтей с баща му Ерихтоний. За раждането на единия или другия се разказва следният мит: при Хефест, в ковачницата му отишла Атина, за да поиска да ѝ изкове някакво оръжие. Хефест обаче пламнал от любов към нея. Започнал да я уговаря, но тя, бидейки войнствено-девствена му отказала, тогава той започнал да я преследва, за да я насили, но понеже бил куц, успяла да се изплъзне. Възбуденият бог я изцапал със семето си. Тя, погнусена, избърсала семето с вълнен парцал, който захвърлила на земята. От него, Гея заченала и родила Ерехтей/Ерихтоний (името се получава от ἐρόι – вълна и χθόνιος – земен). Подобна е и историята на Кекропс, основателят на града, който също е роден от земята и тялото му било на половина змийско. Раждането от земята и змийското тяло са белези за хтоничен култ (посветен на земно/подземно божество), който е съществувал в по-дълбока древност. Този хтоничен култ бива изместен, вероятно по време на Тъмните векове след второто дорийско нашествие. Атиняните са се наричали „Ерехтеиди“ – синове на Ерехтей.

Ерехтей II, цар на Атина[редактиране | edit source]

В историята има и втори цар с това име. Той е син на цар Пандион I и Зевксипа, а самият Пандион е син на Ерихтоний. За да се различава от първия Ерехтей, този се нарича Ерехтей II. Ерехтей II има четири дъщери от жена си Пракситеа: Прокрида, Креуса, Хтония и Орития. Според Псевдо-Аполодор, Ерехтей II има брат близнак Бут, който се жени за племенницата си Хтония. Според този мит, двамата братя разделили властта, която наследили от баща си така: Ерехтей II получил властта да управлява града, а Бут властта над религиозните култове.

Смесване на Ерехтей, Ерихтоний и Кекропс[редактиране | edit source]

В митологията съществуват често по няколко версии за един герой. Наблюдават се и смесвания, хронологични противоречия и несъответствия. Тази ситуация отразява сложната и многопластова организация на корпуса от старогръцки митове, която от своя страна е огледало на обществено-политическото устройство на елините. Съществуването на множество независими градове-държави и липсата на властваща и създаваща единна норма столица, позволява мрежата от вярвания и предания да варира и да се различава. До Класическата епоха Ерехтей и Ерихтоний се неразчленими. Тъкмо през 5 в. пр. Хр. драматурзите разделят образа на две и обособяват единия и другия в трагедиите си. В центъра на драмтическото действие е жертвоприношението на собствената дъщеря. По-разпространена е версията, че Кекропс е първият цар, който основава града и е съдник в спора между Атина и Посейдон за името и закрилника му. Той отсъжда победата на Атина. По-късно, след случката с Хефест, Атина поверява родения от земята (αὐτόχθων „местен, коренен“, от αὐτο− + χθων „земя, почва“) Ерехтей/Ерихтоний на дъщерите на Кекропс – Херза, Пандроза и Аглавра. Детето било поставено в кошница, а богинята забранила на момичетата да отварят капака ѝ. Но те го сторили обзети от любопитство и видели дете, около което имало увит змей. В някои митове змеят ги удушава, а в други се хвърлят от скалата на Акропола, обзети от лудост. Трите момичета са известни като „божествените кекропиди“ – богини на утринната роса. Танцували хоро, което водел Хермес, а Пан им свирил на флейта.

Източници[редактиране | edit source]

1."Антична митология – Справочник", на Георги Батаклиев, издателство Петър Берон, София, 1992 г.

2."Старогръцки легенди и митове" на Н. А. Кун

3.Classical mythology / Mark P.O. Morford, Robert J. Lenardon White Plains : Longman , 1995