Ерик Сийгъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерик Улф Сийгъл
Erich Wolf Segal
Erich Segal.jpg
Ерик Улф Сийгъл, януари 2012 г.
Роден 16 юни 1937 г.(1937-06-16)
Бруклин, Ню Йорк, САЩ
Починал 17 януари 2010 г. (на 72 г.)
Лондон, Англия
Професия писател, сценарист, преподавател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Жанр съвременен роман
Известни творби "Love story"
Награди "Златен глобус" (1970)
Съпруга Карън Мариан Джеймс
Деца две дъщери
Сайт http://www.erichsegal.com/

Ерик Улф Сийгъл (на английски: Erich Wolf Segal) е американски писател, филмов сценарист и преподавател.

Биография[редактиране | edit source]

Сийгъл, чийто баща е равин, е роден на 16 юни 1937 г. в Бруклин, Ню Йорк. Посещава гимназията „Мидууд“ в Бруклин, пътува и до Швейцария, където учи през лятото. Блестящ студент, дипломира се в Харвард през 1958, завършва като поета на випуска и втория по успех, който произнася словото на латински на годишния акт. Следват магистърска степен и докторат. Бил е професор по сравнителна литература в Йейл. Преподавал е гръцки и латински в Харвард, Йейл и Принстън. През 1967 пише сценария за филма на Бийтълс "Жълтата подводница" (почти непознат днес анимационен филм, изграден изцяло по музика на легендарната ливърпулска четворка), по сюжета на Лий Миноф.

Love Story[редактиране | edit source]

В края на 60-те години, Ерик Сийгъл работи в сътрудничество и по други сценарии. Написва сам романтична история за двама студенти, възпитаници на Харвард и Радклиф, но не успява да я продаде. Все пак, Лойс Уолъс – литературен агент към Уилям Морис – му предлага да преработи сценария в роман. Резултатът е литературното и филмово явление, със заглавие Love Story. Книгата оглавява класацията за продажби на "Ню Йорк Таймс", става най-продаваното произведение в художествена проза за цялата 1970 в САЩ. Преведена е на над двадесет езика по света. Едноименият филм е челната атракция на бокс-офиса за 1971.

Ерик Сийгъл продължава да пише още романи и филмови сценарии, включително и продължението на „Любовна История”, озаглавено „Историята на Оливър“ (1977).

Писателска и преподавателска дейност след Love Story[редактиране | edit source]

Публикува множество научни трудове наред с преподавателската си дейност в университета. Като професор е изнасял цикъл от лекции в университета в Мюнхен, в университета Принстън, както и в Дартмут Колидж. Написал е сериозни научни разработки върху древногръцката и латинската литература. Романът му Последно танго в Харвард (1985), семейна хроника, вдъхновена от харвардския випуск 1958 г., също става бестселър и е отличен с литературни награди във Франция и Италия. "Лекари" е друго негово произведение оглавило класацията за продажби на „Ню Йорк Таймс”.

Умира от сърдечен удар на 17 януари 2010 г. В последните 30 години от живота си страда от Паркинсон.

Семейство[редактиране | edit source]

От 1975 г. Сийгъл е женен за Карън Мариан Джеймс, от която има две дъщери.

Филмография[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Самостоятелни романи[редактиране | edit source]

Серия „Любовна история” (Love Story)[редактиране | edit source]

  1. Love Story (1970)
  2. Oliver's Story (1977)

Документалистика[редактиране | edit source]

  • Euripides. A collection of critical essays (1968)
  • Oxford readings in Greek tragedy (1983)
  • Caesar Augustus: Seven Aspects (1984) - с Фергус Милър
  • Four comedies : the braggart soldier, the brothers Menaechmus, the haunted house, the pot of gold (1996)
  • The Death of Comedy (2001)
  • Oxford Readings in Greek Tragedy (2001)
  • Oxford Readings in Menander, Plautus, and Terence (2002)

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | edit source]