Жорж Мелиес

	Жорж Мелиес
Роден:	8 декември 1861 г.; Париж, Франция
Починал:	21 януари 1938 г.; Париж, Франция

Жорж Мелиес (на френски: Maries-Georges-Jean Méliès) е френски кинотворец, който става известен с развиването на много технически и разказвателни елементи на филмовото изкуство в ранния етап на киното. Открива многократната експозиция, ускорената и забавената киноснимка и покадровото оцветяване на филма. Заради уменията си да трансформира реалността във филмите си, понякога го наричат киномагьосник (на английски Cinemamagician).

Биография [редактиране]

Мелиес е роден в Париж, където семейството му произвеждало обувки. Имал двама по-големи братя - Анри и Гастон. Преди да стане режисьор, работил като илюзионист в театъра на Робърт Худин.

През 1895 година, след представянето на камерата на братя Люмиер, той проявява интерес към киното. През 1897 година, той основата студио на покрив в Монтрьой, община в източните предградия на Париж. Актьoрите играли пред нарисуван декор, вдъхновен от магическия и музикален театър. Между 1896-та и 1914-та той режисира общо 531 филма с продължителност от 1 до 40 минути. Сюжетно тези филми са често подобни на магическите представления, които Мелиес е правил, съдържащи „трикове“ и невъзможни събития като изчезващи или промящи се предмети. Тези филми с ранни специални ефекти били като цяло без история. Специалните ефекти били използвани за да покажат какво е възможно, а не да подпомогнат цялостния филм.

„Пътешествие до луната“

Най-известният му филм е „Пътешествие до луната“ („Le voyage dans la Lune“), направен през 1902 година, който включвал знаменитата сцена, в която космически кораб се удря в окото на луната. Известен е и „Пътешествие през невъзможното“ от 1904 година. И двата филма са за странни пътешествия, напомнящи стила на Жул Верн. Те са смятани за едни от най-важните ранни фантастични филми, въпреки че са по-близки от фентъзито. В допълнение, филмите на ужасите могат да бъдат проследени до филма на Жорж Мелиес „Къщата на дявола“ от 1896 година. Копие от филма е закупено от Томас Едисън, който направил още копия и го разпространявал в Съединените щати, където постигнал финансов успех. Едисън не дал нищо от приходите на Мелиес.

През 1913 филмовата компания на Жорж Мелиес обявява банкрут, изместена от големите френски и американски студиа. Около 500 от неговите филми, записани на целулоза, били иззети от френската армия и претопени за токове за ботуши по време на Първата световна война. Много от другите му филми били продадени за рециклиране за нови филмови ленти. В резултат от това много от неговите филми са изгубени. Неговият филм от 1899 година „Клеопатра“ се смятал за изгубен докато копие от него не било открито през 2005 в Париж.

След като е изгубил бизнеса си Мелиес започнал да продава играчки на парижката железопътна гара Монтпарнас, с помощни средства на други кинотворци. През 1932 кино обществото дало дом на Мелиес. Награден е с орден на Почетния легион, връчен му от Луи Люмиер.^[1]

Мелиес починал в Париж и бил погребан в гробището Пер Лашез. Филмът на Мартин Скорсезе Хюго, който през 2012 година спечели пет статуетки Оскар, разказва историята на Жорж Мелиес.