Жорж Мелиес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жорж Мелиес
Жорж Мелиес 
Роден: 8 декември 1861 г.
Париж, Франция
Починал: 21 януари 1938 г.
Париж, Франция

Жорж Мелиес (на френски: Maries-Georges-Jean Méliès) е френски кинотворец, който става известен с развиването на много технически и разказвателни елементи на филмовото изкуство в ранния етап на киното. Открива многократната експозиция, ускорената и забавената киноснимка и покадровото оцветяване на филма. Заради уменията си да трансформира реалността във филмите си, понякога го наричат киномагьосник (на английски Cinemamagician).

Биография[редактиране | edit source]

Мелиес е роден в Париж, където семейството му произвежда обувки. Има двама по-големи братя - Анри и Гастон. Преди да стане режисьор, работи като илюзионист в театъра на Робърт Худин.

През 1895 година, след представянето на камерата на братя Люмиер, той проявява интерес към киното. През 1897 година основава студио на покрив в Монтрьой, община в източните предградия на Париж. Актьoрите играят пред нарисуван декор, вдъхновен от магическия и музикален театър. Между 1896 и 1914 г. Мелиес режисира общо 531 филма, всеки от които с продължителност от 1 до 40 минути. Сюжетно тези филми са често подобни на магическите представления, които е правил в Монтрьой, съдържащи „трикове“ и невъзможни събития като изчезващи или промящи се предмети. Тези филми с ранни специални ефекти са като цяло без история. Специалните ефекти са използвани, за да покажат какво е възможно, а не да подпомогнат цялостния филм.

„Пътешествие до луната“

Най-известният му филм е Пътешествие до луната („Le voyage dans la Lune“), направен през 1902 година и включващ знаменитата сцена, в която космически кораб се удря в окото на луната. Прочут е и „Пътешествие през невъзможното“ от 1904 година. И двата филма са за странни пътешествия, напомнящи стила на Жул Верн. Те са смятани за едни от най-важните ранни фантастични филми, въпреки че са по-близки от фентъзито. В допълнение, филмите на ужасите могат да бъдат проследени до филма на Жорж Мелиес „Къщата на дявола“ от 1896 година. Копие от филма е закупено от Томас Едисън, който прави още копия и го разпространява в Съединените щати, където постига финансов успех. Едисън не дава нищо от приходите на Мелиес.

През 1913 г. филмовата компания на Жорж Мелиес обявява банкрут, изместена от големите френски и американски студиа. По време на Първата световна война около 500 от неговите филми, записани на целулозна лента, са иззети от френската армия и претопени за токове за ботуши. Много от другите му филми са продадени за рециклиране за нови филмови ленти. В резултат от това много от филмите му са изгубени. Филмът му от 1899 година „Клеопатра“ е смятан за безвъзвътратно изгубен, докато копие от него не е открито през 2005 г. в Париж.

След като изгубва бизнеса си, Мелиес започва да продава играчки на парижката железопътна гара Монпарнас, с помощни средства на други кинотворци. През 1932 г. кино обществото дава дом на Мелиес. Награден е с ордена на Почетния легион, връчен му от Луи Люмиер.[1]

Мелиес почива в Париж и е погребан в гробището Пер Лашез.

„Изобретението на Хюго“[редактиране | edit source]

Филмът на Мартин СкорсезеИзобретението на Хюго“, който през 2012 година спечели пет статуетки Оскар, разказва историята на Жорж Мелиес.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Elizabeth Ezra. Georges Méliès: the birth of the auteur (Manchester: Manchester University Press, 2000): 20.