Иван Зринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Зринов
Български опълченец, учител и книжовник
Портрет от Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година

Роден
Починал

Иван Раднев Зринов е български опълченец, учител и книжовник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1853 година в село Беброво, Еленско.[1]

Работил е като учител в Северна Добруджа и Влашко – в Конгаз, Потур и Бабадаг (Тулчанско).[1] Редактира възрожденското списание „Китка“, което се печата през 1875 г. в печатницата на Янко С. Ковачев във Виена. Списанието е с мото „Человек без учение прилича като птица без крила и като риба без вода“, илюстровано с орнаменти и картина в заглавието. Списанието декларира намерението си да „излиза на белий свет само и само и ще ся труде да дава на народа ни: добри и полезни научни знания, които ще ся пишат по един прост и вразумителен стил (слог) ... на колко пъти ще излиза в годината засега остава неизвестно“. Списанието съдържа статията на Гаврил Кръстевич „Просвещение и невежество“, акростихове с педагогическа насоченост и други. Документирана е само една книга от списанието.[2]

По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) се включва в редиците на българското опълчение, част от Пета дружина, ръководена от майор Павел Николаевич Попов.[3]

След Освобождението е административен служител и учител в Горна Оряховица, автор е на учебници, статии и преводи.[1] Сред книгите, които превежда, съставя и отпечатва е „Пълна гимнастика за отделенията и класовете“, издадена през 1886 година в Ловеч.

Почива през 1928 година.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Филипова, С., Спасова, В., Стоичкова, Д., Митов, Я. Известия на Исторически музей – Кюстендил. Том XX, 2019, ISSN 0861 – 4342, стр. 330
  2. Сп. „Китка“, Енциклопедия „Българско възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средище“, Том 2.
  3. Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година, издание на Централното поборническо-опълченско дружество, София, 1928 година.