Иполита Тривулцио
| Иполита Тривулцио | |
| принцеса на Монако | |
 Иполита на картина от XVII век, съхранявана в Княжеския палат на Монако | |
| Управление | 13 февруари 1616 – 20 юни 1638 |
|---|---|
| Наследила | Мария Ланди ди Валдетаро като господарка-консорт |
| Наследена от | Катерина-Шарлота дьо Грамон |
| Лични данни | |
| Родена | 1600 г.
|
| Починала | |
| Погребана в | Катедрала на Непорочното зачатие, Монако |
| Религия | Католицизъм |
| Семейство | |
| Династия | Тривулцио по рождение Грималди по брак |
| Баща | Карло Емануеле Теодоро Тривулцио |
| Майка | Катерина Гондзага |
| Брак | Оноре || |
| Потомци | Еркюл Грималди |
| Герб |  |
| Иполита Тривулцио в Общомедия | |
Иполита Тривулцио (на италиански: Ippolita Trivulzio; * 1600,[1] Палат „Тривулцио“, Милано, Миланско херцогство, † 20 юни 1638,[2] Княжески дворец, Монако, Княжество Монако) е италианска благородничка. Тя е съпруга на Оноре II от Монако и е първата владетелка на Монако, която носи титлата „принцеса“. Преди това има единствено титлата „Господарка-консорт на Монако“.[3]
Иполита е пряка предшественичка на сегашния управляващ владетел на Монако Алберт II.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Семейството на Иполита произхожда от Милано. Тя е дъщеря на Карло Емануеле Теодоро Тривулцио (Теодор VIII; * 1565, † 1605), граф на Мелцо и Музоко[4], господар на Кастелдзевио и Кодоньо от благородническия ломбардски род Тривулцио, и на съпругата му Катерина Гондзага (* 1574 † 1615?) от Гондзага ди Кастел Гофредо – кадетска линия на Дом Гондзага.
Има трима братя:
- Джан Джакомо Теодоро (* 1596, † 1656), кардинал (1629), вицекрал на Арагон, на Сицилия, на Сардиния, губернатор на Милано (1655).[5] Съпруг на Джована Мария Грималди (сестра на съпруга на Иполита Оноре II).
- Джеронимо
- Алфонсо (* 1600, † 1621).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
На 13 февруари 1616 г. Иполита се омъжва в Милано (договор) за Оноре II.[3] Оноре II е член на Дом Грималди – суверенни владетели на Княжество Монако от XIII век. През 1615 г. той се завръща в Монако от Милано, където е прекарал детството си при чичо си-испанец. Бракът му с Иполита, която е зълва на сестра му Жана, е просто и очевидно решение на въпроса за наследник.[6] Иполита е „скромна, стройна тъмнокоса красавица, възпитана от монахини“. Съпругът й е много благочестив и човек на дома, и бракът е щастлив.[6]
Когато Оноре II възстановява резиденцията си, като прави частен дворец от средновековна крепост, той въвежда няколко придворни обичая и официални религиозни устави, за да създаде чувство за национално единство с населението на Монако и аура на монархия. Иполита играе по-голяма роля в управлението от своите предшественички.[6]
Умира на 38 години в Монако. Първоначално е погребана в криптата на Катедралата на Непорочното зачатие в Монако, а на 4 ноември 1966 г. тленните ѝ останки са преместени с решение на принц Рение III.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Иполита и Оноре II имат един син:
- Еркюл Грималди (* 16243, † 2 август 1651 в битка), маркиз на Бо (1643 – 1651), женен за Мария Аурелия Спинола, от която има четири деца.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ippolita Trivulzio // CERL Thesaurus (англ.) — Consortium of European Research Libraries. Посетено на 21 ноември 2022 г.
- ↑ Ippolita Trivulzio // Find a Grave (англ.) — 1996
- ↑ а б van de Pas, Leo Ippolita Trivulzio. Genealogics .org. Посетено на 21 ноември 2022 г. Архивировано от оригинала на 24 сепрември 2015 г.
- ↑ Музоко (Musocco) е днешен милански квартал
- ↑ Trivùlzio, Gian Giacomo Teodoro // Посетен на 21 ноември 2022.
- ↑ а б в Anne Edwards, The Grimaldis of Monaco, 1992
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ippolita Trivulzio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
