Кандидо Рондон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кандидо Мариано да Силва Рондон

Кандидо Мариано да Силва Рондон (на португалски Cândido Mariano da Silva Rondon) (5 май 1865 - 19 януари 1958) бразилски офицер, географ и топограф, изследовател на басейна на Амазонка.

Ранни години 1865-1890[редактиране | edit source]

Роден в малко селце в щата Мато Гросо. Баща му е португалец, а майка му индианка. На 9 години остава кръгъл сирак и е отгледан от дядо си и баба си. След завършване на средното си образование на 16-годишна възраст две години е учител в начално училище, а след това постъпва в армията. Записва да следва военно училище и през 1888 излиза от там като инженер-лейтенант със специалност топография и картография.

Инженерна дейност в армията 1890-1907[редактиране | edit source]

От 1890 до 1895 участва в изграждането на първия телеграфен кабел от Рио де Жанейро до Куяба, столицата на щата Мато Гросо. От 1900 до 1906 - в изграждането на телеграфен кабел до Боливия и Перу. През всичките тези години Рондон контактува активно с местните индиански племена и използва техните умения и знания за джунглата, през която преминават трасетата но хилядите мили телеграфни кабели.

Изследователска дейност 1907-1914[редактиране | edit source]

През 1907 от бразилското правителство му е поставена задача да свърже западните покрайнини на Бразилия, басейните на реките Журуа и Пурус, с телеграфна линия до Рио де Жанейро през град Куяба, който вече има връзка със столицата. През октомври 1907 изследва областта на 650 км на северозапад от град Куяба, в т.ч. възвишението Сера дос Паресис, като първи картира горния басейн на река Журуена. Там открива и недокоснато все още от цивилизацията индианско племе намбикуара, които се оказват людоеди.

През 1908 изследва територията между горните течения на реките Журуена и Арипуанан, определя вододела между басейните на реките Тапажос и Мадейра – възвишението Сера до Норти и установява дружески отношения с племето намбикуара.

От юли до декември 1909 изследва областта между реките Арипуанан на изток и Мадейра на запад, отстояща на 1300 км от Куяба.

През 1914 провежда нова експедиция в горния басейн на Мадейра, в която участва и сина на президента на САЩ по това време Теодор Рузвелт. Открива река Теодор Рузвелт (ляв приток на Арипуанан), река Жи-Парана (десен приток на Мадейра) и редица други десни притоци на Мадейра.

Следващи години[редактиране | edit source]

През 1909 Рондон е назначен за първи директор на Бюрото за защита на индианското население, който пост заема до 1930. От 1914 до 1919 продължава картирането на щата Мато Гросо, като открива няколко реки и установява контакт с неотрити дотогава индиански племена. През 1919 става председател на Бразилската корпорация на инженерите и директор на Телеграфната служба.

През 1924-1925 ръководи операция по потушаване на размириците в щата Сао Пауло. От 1927 до 1930 е ръководител на всички комисиите, които извършват демаркация на всички граници на Бразилия с нейните десет съседни страни. През 1934-1938 оглавява дипломатическа посредническа мисия по граничния спор между Колумбия и Перу. От 1939 и до края на живота си отново е директор на Бюрото за защита на индианското население. През 1952 е инициатор и създател на първия национален парк в Бразилия по поречието на река Шингу, за защита на местните племена.

Умира в Рио де Жанейро на 19 януари 1958 на 92-годишна възраст.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Освен това на негово име са кръстени няколко музея, фондации, международно летище в град Куяба и шосе в щата Сао Пауло в Бразилия.

Източници[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cândido Rondon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.