Козлуджа (дем Мустафчово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияКозлуджа
Κοτύλη
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Козлуджа
Козлуджа на картата на Гърция
Dimos Mykis - East Macedonia - Thrace.svg
ButtonRed.svg
Козлуджа
Козлуджа на картата на дем Мустафчово и област Източна Македония и Тракия
Координати: 41°19′59.98″ с. ш. 24°52′59.98″ и. д. / 41.33333° с. ш. 24.88333° и. д.
Данни
Област Източна Македония и Тракия
Дем Мустафчово
Географска област Западна Тракия
Население 456 (2001)
Надм. височина 580 m

Козлуджа (на гръцки: Κοτύλη - Котили) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Мустафчово (Мики).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на северен склон в горното поречие на Шахинска река, в планината Родопи.

История[редактиране | edit source]

Към края на 19 Ст. Шишков преминава през Козлуджа и отсяда в един от 5 или 6-те хана. За селото и хановете в него пише:

Хановетѣ сѫ собственость на помаци отъ ближното помашко село Козлуджа. Едни отъ тѣхъ си чуватъ самитѣ стопани, а други държатъ подъ наенъ Ахѫ-челебийски българи. Въ всѣки ханъ на едното крило въ единъ ѫгълъ е прѣградеяо малко дюкянче — бакалничка и малка стаичка за съдържательтъ. Въ бакалничката пѫтникътъ може да намѣри черенъ домашенъ хлѣбъ и царевично брашно за качемакъ, главна и любина храна не само на помацитѣ въ Родопитѣ, а и на българитѣ; нѣкои съестни продукти, обикновено фасулъ и чушки саламура за постни дни и мътеница млѣко и саздърма за блажни. Само помашкиятъ вкусъ и привикналъ стомахъ могатъ да възприематъ и смелятъ такава храна. Освѣнъ това, ако съдържательтъ е не мохамеданинъ, намиратъ се и спиртни пития отъ твърдѣ съмнително качество, а ако е помакъ — есенно врѣме въ изобилие ще намѣрите и хубавъ гроздовъ лангюръ, единственото приятно питие, каквото само помацитѣ умѣять да приготвятъ. Всичкото останало пространство отъ ханътъ е на земята безъ подъ и таванъ и едноврѣменно служи и за пѫтницитѣ, и за добитъцитѣ имъ, съ тая само разлика, че за пѫтницитѣ въ ѫгъла до бакалничката пакъ на земята отъ пръсть малко е издигната естрада — софа̀, на срѣдата на която се кладе голѣмъ балкански огънь, а на около въ колело хората спятъ и нареждатъ багажитѣ си. Останалото пространство по цѣлата дължина покрай стѣнитѣ е заето съ яслитѣ, на които безразборно връзватъ добитъцитѣ и имъ налагатъ храната. По стѣнитѣ вмѣсто прозорци сѫ оставени малки отверстия — мазгали. Между добитъцитѣ и мѣстото за стопанитѣ имъ нѣма в и каква прѣграда, тъй че всѣки пѫтникъ може да си наблюдава своето животно. Въ хана се влиза прѣзъ една голѣма отъ груби дебели дѫбови дъски врата съ двѣ крила, или еднокрили, и прѣзъ тѣхъ добитъцитѣ направо се въвеждатъ вѫтрѣ съ товаритѣ си заедно. Нощно врѣме вратата се добрѣ притваря и запрѣга отвѫтрѣ, защото че то пѫти и нощѣ разбойници нападатъ на пѫтницитѣ въ тия ханове и ги ограбватъ. И наистина, тая клисура е най-опасното мѣсто по продължение на пѫтя за Скеча, и поради това турското правителство е построило кула на в. Елидже, дѣто има постоянна заптийска стража, а особено пролѣть и лѣтѣ, на която е повѣрено варденето на цѣлото Елидже-дереси...[1]

Според Любомир Милетич към 1912 година в село Коздуджа живеят 180 помашки семейства.[2] Към 1942 година в селото живеят 412 души-помаци. Според Патриарх Кирил към 1943 година в селото има 116 домакинства и 467 жители-помаци.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Шишков, Ст. Н.. Елидже дереси. — Нощна гледка и впечатления. — Елидженскитѣ ханища и нощуване въ тѣхъ. — Вододѣлъ на Шеинската и Муставшовска рѣки. — Помашкитѣ села Вълканово и Козлуджа. — Пашавикъ и турскитѣ медресета въ Родопитѣ. — Гюкче-бунарь. — Пашовикския долъ и стария кастелъ Мусагенъ. — Муставшовска рѣка. — Змиища.. // Изъ Бѣломорската равнина. Пѫтни бѣлѣжки и впечатления отъ Ст. Н. Шишковъ. Пловдивъ, Печатница „Трудъ” на П. Бѣловѣждовъ, 1907. с. 11-12. Посетен на 2009-05-15.
  2. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 293.
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ - Западна Тракия. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-930-851-0. с. 136; 139.
Дем Мустафчово (Мики)
Мустафчово (Мики) | Бара (Стиригма) | Басайково (Мадена) | Братанково (Горгона) | Брещене (Орео) | Вълканово (Емонио) | Горна Кърмахала (Ано Кира) | Горна Лъджа (Ано Термес) | Гьокчебунар (Главки) | Демирджик (Димари) | Джами махале (Теменос) | Долапан (Сминти) | Дольово (Акреос) | Дургутлар (Дургути) | Егнила (Алма) | Елмалъ (Меливия) | Зюмбюл махала (Зумбули) | Канделик (Кентаврос) | Козловец (Крания) | Козлуджа (Котили) | Кошанлар (Котани) | Корчалар (Ликотопос) | Кочина (Котино) | Круша (Ахладия) | Кърмахала (Кира) | Кьорюклер (Кундурос) | Летница (Оасис) | Лъджа (Термес) | Люлка (Еора) | Мемково (Медуса) | Пара махала (Хрисо) | Пашевик (Пахни) | Планинона (Диаспарто) | Присойката (Сила) | Пулево (Просилио) | Саднево (Кикнос) | Сареле (Кидарис) | Секизбунар (Панери) | Синиково (Сатрес) | Синиково Дурмахале (Потамохори) | Согучак (Полиски) | Средна Лъджа (Месес Термес) | Стамотско (Стамати) | Татар месе (Гидотопос) | Теотоково (Теотокос) | Тюрлу Тарла (Диафоро) | Угурлу (Калотихо) | Чаймахала (Ревма) | Чай махале (Рематия) | Чалаперде (Цалапетинос) | Чепердаг (Капноантос) | Чука (Корифи) | Шахин (Ехинос) | Широка поляна (Сироко) | Яматикес Пигес